Ото Хан
химик (1879 – 1968)
Произход: Германия, богато индустриално семейство
Образование: гимназия във Франкфурт, химия и минералогия в Марбург, специализация в Мюнхен, докторат по органична химия
Интереси: природни науки, медицина, философия, физика
Известен с: пионер в радиоактивността и радиационната химия, откривател на множество изотопи на тежки метали, считан за баща на ядрената химия и ядреното делене, откривател на ядрения изомеризъм
Признание: Нобелова награда за химия - 1944, награда „Енрико Ферми“ - 1966, медал „Макс Планк“ - 1949
Какво бихте направили с три консервни кутии?
Химикът Ото Хан прави електроскоп и измерва нивото на алфа и бета-лъчи при разпада на радиоактивни елементи. Това се случва през 1905 г.
В канадския град Монреал той работи с физика Ърнест Ръдърфор, който е скептичен към него, нищо, че в Лондон младежът Хан вече е открил новия химически елемент радиоторий.
Това всъщност е изотоп 228 на тория, но идеята за изотопите се ражда чак след 8 години.
В Монреал Хан открива още торий С (полоний 212), радий Д (олово 210) и радиоактиний (торий 227). А Ръдърфорд признава: „Мистър Хан има невероятен нюх за нови елементи.“
Ото Хан се ражда в щедрата на учени 1879 година в германския град Франкфурт на Майн в богато семейство.
Той обича музика, театър, литература, гимнастика, катери планини и има невероятна памет, която е свежа до края му на 90-годишна възраст. Запалва се по химията на 15 години, незнайно как и защо, като първите си опити прави в пералното на семейната си къща.
В университета в Марбург учи химия, минералогия и кристалографи, а като асистент на професор Цинке научава да работи систематично и прецизно, с което също е прочут. От Марбург отива при химика Уилям Рамзи в Лондон и там изгрява като голяма научна звезда в радиохимията.
През 1906 г. вече е в университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, където никой не знае що е то радиохимия. Лабораторията му е бивш дърводелски цех и там, на дървен тезгях, с прости уреди, Хан прави нови открития. Първо - още няколко изотопа, а после открива и радиоактивният откат.
"Разпадът на радиоактивните атоми е като експлозия... Когато такъв атом се спука, той изхвърля алфа-лъчи и електрони, но оставащата част получава откат, като оръдие", казва Хан.
Следващите години са плодотворни и в професионален, и в личен план. През 1907 година при Хан идва Лизе Майтнер, австрийска еврейка, първата жена, завършила физика във Виенския университет. Това е щастливо и плодотворно време - те откриват още елементи, всъщност – изотопи, а през 1912 година за тях е създаден специален отдел в новия химически институт „Кайзер Вилхелм“.
Дори в най-отдадения на науката живот обаче нищо не е както трябва, без най-ненаучната дисциплина – любовта.
През 1911 година Хан среща Юдит, а свидетел пише: "32-годишният Ото Хан, с наперените си, усукани мустаци, участва в разходка с параход. На палубата беше и Едит Юнгханс - надарена, чувствителна стажантка от кралското училище по изкуствата в Берлин, нежна красавица с големи, тъмни очи, на 23. Фройлайн Юнгхас сигурно веднага е харесала веселия професор и потърси такова място на палубата, че да може винаги да стои срещу него. Забавните му сини очи предизвикваха любопитството ѝ." И той е влюбен, така че скоро се женят.
Но идват и нещастни дни. Изследванията спират с Първата световна война, когато Хан се включва в специалната химическа част на Фриц Хабер, която прави газови атаки, участва в разработката на два нови газа и в изпитанията на защитни газови маски и филтри.
"Постоянната употреба на силни токсини ни притъпи и нямахме никакъв проблем да работим на фронта", пише той. През 1917 г. обаче сам е обгазен и върнат в Берлин, за да се изследва.
Ото Хан честно описва тази страница от живота си, но автобиографията му е позабравена. А днес в Германия ултралеви представят описаните от самия него факти като свои „открития“ и искат той да бъде осъден като военнопрестъпник, да се отнеме Нобеловата му награда, да се преименуват обекти, които носят името му. Слава, Богу, в Европа още има здрав разум и хора, които знаят, че вчерашният ден не бива да се мери с днешен аршин.
В Берлин Хан и Лизе откриват нови елементи и ядрената изомерия, а Хан е номиниран за Нобелова награда. Той вероятно е най-номинираният човек в света - 22 пъти за химия, 16 за физика и 2-3 пъти - за мир.
Получава отличието само веднъж, в края на Втората световна война. Но преди това идва нацизмът. Ото Хан не става член на партията и в протест срещу уволненията на колеги-евреи подава оставка от Берлинския университет. Остава заместник на директора на Института по физическа химия, евреина Фриц Хабер.
Съпругата му Лизе Майтнер е австрийски гражданин и стои с него до 1938 година, но след аншлуса Хан урежда да замине за Швеция.
През война Ото и жена му помагат не само на учени-евреи, но и на обикновени хора, които се крият по мазета и тавани на Берлин. По това време той прави и откритието на живота си – ядреното деление.
В научната общност има вкоренено убеждение, че, при бомбардиране с неутрони, тежките елементи ги поглъщат и стават още по-тежки. Но Хан, обратно, получава три по-леки елемента - барий, лантан и церий, и не знае какво да мисли.
Пише статия, а после Майтнер използва термина „ядрено деление“ и той добива популярност. Месец по-късно е доказано, че това е верижна реакция и се слага начало на ядрената епоха на човечеството. Ото Хан е прехвърлен в екипа за разработка на ядрената бомба.
През април 1945 година той и 9 германски физици са отведени в имение край Кеймбридж, където дори дърветата в парка са натъпкани с микрофони. Там Хан преживява кошмар - след бомбата над Хирошима изпада в отчаяние, чувства се лично виновен за жертвите. Но за същото убийствено откритие пък печели Нобел за химия за 1944 година - и се радва.
След войната Ото Хан се хвърля в политиката с акции срещу ядреното оръжие, но, за съжаление, превръща се в „полезен идиот“ на Съветската империя, който руши защитните сили на Запада.
През 1968 година, на 90, Ото Хан умира. В последните 17 години преживява ред катастрофи - атентат, автомобилен удар, инфаркт, счупен вратен прешлен.
Вероятно обаче великият химик си дава сметка какво точно става. Та нали той прекрасно знае, че не може нещата да се трупат, без да се стигне до верижна реакция и разпад на човека до доста по-лек елемент, отколкото му се иска да бъде.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
