Паул Ерлих
химик, имунолог, лекар (1854 – 1915)
Произход: германец от Долна Силезия - Прусия, средно еврейско семейство
Образование: гимназия в Бреслау /Вроцлав/, медицина в Бреслау, Страсбург, Фрайбург и Лайпциг
Постижения: Основател на химиотерапията, измисля първото лекарство срещу сифилиса, създател на серума срещу дифтерия, откривател на мастоцитите, теория за „магическия куршум“ /лечебен метод/, теория за „страничната верига“ /имунният отговор на клетките/
Признание: Нобелова награда за медицина /1908/
Немският институт „Паул Ерлих“ е един от водещите по вирусология, имунология, химиотерапия, изследване и лечение на редки заболявания. Наречен е на д-р Паул Ерлих, който в началото на 20 век съчетава изследвания в медицината, химията, биологията - и прави фантастични открития.
Общото между зайците и химиотерапията е тъй нареченият „магически куршум“, принцип да се използва лекарство, което целенасочено убива болестотворните микроорганизми, без да вреди на човека. Поне това е базисната идея на Ерлих, а първият му „магически куршум“ е лекарството срещу сифилис „Салварсан“.
Сифилисът е инфекция, разпространявана основно по полов път. Смята се, че идва в Европа от Америка. Тук всички го наричат „френска болест“, само французите - „немска болест“, но, така или иначе, в началото на 20 век е заразено около 20 на сто от населението. Почти пет века, като цяло безуспешно, за лечението се ползва живак. Оттам и изразът, че срещата с Венера (римската богиня на любовта) задължително води и до среща с Меркурий (от англ. Mercury - живак).
Двадесетина години след откритието на Паул Ерлих обаче, нещата значително се подобряват. „Салварсан“ е известен и като лекарство 606 - поредният номер на опита, с който Ерлих намира подходящата комбинация от химикали, базирана на арсеник. 605 от опитните зайци умират, но заек 606 оцелява. На следващия ден в сифилистичните му язви няма спирохети, а след две седмици са заздравели и самите язви. Сифилисът е победен, но напрежението около това отнема силите и руши здравето на Паул Ерлих.
Паул се ражда в Стрехлен, край Вроцлав, през 1854 година, в богато еврейско семейство. Той отрано има интерес към научните изследвания, но на 10 години, в гимназията, не е най-блестящ ученик, освен по математика и латински. Изкарва курс по природни науки, после е в Страсбург за три вдъхновяващи семестъра по медицина и се дипломира в Лайпциг.
Работи при братовчед си Карл Вайгерт, въвел анилиновите багрила в микроскопската техника. През микроскопа, от който трудно се откъсва, Ерлих забелязва, че багрилата проникват и оцветяват в различна степен различните клетки. Идеята засяда в главата му и е основа за докторската му дисертация, а после и за всички открития.
Преди тях обаче, той е асистент на Теодор Фрерих, основател на експерименталната клинична медицина. Там работи в сферата на хематологията, хистологията и цветната химия, а през 1882 г. става професор. Когато Роберт Кох открива туберкулозния бацил, Ерлих му предлага технология за оцветяване, която се ползва и до днес.
В родния си град Паул се запознава с младата Хедвиг Пинкъс и двамата се женят в синагога. За разлика от доста свои колеги, които смятат, че преминаването към протестантизма ще им помогне в научната кариера, Ерлих не се отказва от еврейската религия, макар да не я практикува много усърдно.
За разлика от това, в науката той се отличава с работоспособност и упоритост. Ако е по следите на откритие, не излиза от лабораторията с дни. И само за 6 години, между 1879 и 1885 г., публикува 37 научни статии по клетъчна биология.
В края на 80-те Ерлих създава малка частна изследователска лаборатория, а после отива в берлинския „Институт по инфекциозни болести“. Скоро той и колегите му правят огромен пробив в разработването на ваксини срещу дифтерит и тетанус. Специално за него в Берлин е създаден „Институт за серумни изследвания и изпитания“, който после се мести във Франкфурт на Майн като „Институт за експериментална терапия“.
През 1897 г. Паул Ерлих развива теорията за страничната верига, която води до пробив в серологията и имунологията, и за която през 1908 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина.
По-рано обаче, през 1901 г., правителството го критикува, че много надхвърля бюджета за изследвания. Той подава оставка, а банкерско семейство му осигурява финансиране на новите изследвания, особено за лекарство срещу рака. Тогава се развива и идеята за химиотерапията, свързана с теорията за „магическия куршум“. Малко по-късно е открит „Салварсан“, а после и по-лесният за употреба „Неосалварсан“.
Това обаче води до нещо като мини война. Консервативните кръгове смятат, че сифилисът е божие наказание за греховен живот и не бива да се бъркаме в небесните дела, като го лекуваме. Заради смъртта на много опитни животни и няколко човека, други обвиняват Ерлих, че стъпва върху трупове. Трети пък го нападат, че „прекалено се е обогатил“ от лекарството, нападки с ясен антисемитски тон.
Така здравето на Паул Ерлих е подкопано и през 1915 г. той умира, без да види най-успешните години на прочутото си лекарство. Погребан е в еврейското гробище на Франкфурт на Майн, а през 1947 г. „Институтът за експериментална терапия“ там получава почитаното в целия научен свят име „Паул Ерлих“.
