Кибератака блокира достъпа до сайтовете на държавни институции и банки в Украйна, съобщи Би Би Си. Сред засегнатите уебстраници са тези на парламента, на министерствата на здравеопазването и на външните работи, както и на службите за сигурност.
Според украинския министър на дигиталната трансформация Михайло Федоров става дума за DDoS атака (дистрибутирана атака за отказ на услуга), чиято цел е да претоварят сайтовете с фалшив трафик и така да забавят или да спрат достъпа до тях.
Миналата седмица редица сайтове на украински институции отново станаха бяха свалени от кибератака. Украинските власти съобщиха, че са получили предупреждения, че се готвят още хакерски атаки срещу правителствени сайтове.
Министерството на външните работи на Русия предупреди, че страната ще отговори на санкциите, наложени от САЩ заради признаването на самопровъзгласилите се „републики“ на сепаратистите в Украйна.
„Не трябва да има съмнение – санкциите ще получат силен отговор, не задължително симетричен, но добре калибриран и чувствителен за американската страна“, написа министерството в изявление на 23 февруари.
Във вторник Вашингтон санкционира две руски банки и трима души от обкръжението на руския президент Владимир Путин. Европейският съюз също обяви, че ще наложи санкции на Москва. Същото направиха Великобритания, Канада и Япония.
Парламентът в Украйна одобри санкции срещу 351 руски депутати, които подкрепиха признаването на самопровъзгласилите се „републики“ на сепаратистите в Източна Украйна и изпращането на руски военни в региона, съобщи Ройтерс.
Мерките включват забрана за влизане в Украйна и блокиране на имущество на санкционираните под украинска юрисдикция.
По-рано върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по външната политика Жозеп Борел съобщи, че блокът ще санкционира същите 351 депутати в долната камара на руския парламент. ЕС, САЩ и редица отделни държави вече обявиха санкции срещу Русия заради ескалацията на напрежението с Украйна.
Министерство на външните работи на Украйна призова украинските граждани да не посещават Русия. В насоки, публикувани в сряда, Киев посъветва украинците, които вече са в Русия, да напуснат страната.
Насоките бяха обявени два дни след като руският президент Владимир Путин призна самопровъзгласилите се “републики” на сепаратистите в Източна Украйна и нареди влизането на руски военни в региона.
САЩ ще изпратят допълнителни войници и военна техника в държавите, които се намират в непосредствена близост до Украйна. Това съобщи американското министерство на отбраната на 22 февруари. Нареждането е дадено от американския президент Джо Байдън.
Войниците и техниката, които ще бъдат изпратени в Балтийските държави, Полша и югоизточния фланг на Украйна, вече се намират в Европа и ще бъдат преместени на изток. Това ще стане в рамките на седмица, посочи министерството на отбраната на САЩ.
В Балтийския регион ще бъде изпратен пехотен батальон от 800 войници, които сега се намират в Италия. Осем изтребителя F-35 ще бъдат изпратени от Германия към източния фланг на НАТО. Освен това 20 хеликоптера AH-64 “Апачи” ще бъдат преместени от Германия в Балтийските държави, а други 12 ще бъдат изпратени от Гърция в Полша.
“Този допълнителен персонал се препозиционира, за да бъдат подсигурени нашите съюзници от НАТО, за да бъде възпряна всяка възможна агресия срещу държави членки на НАТО и за да тренират те със силите на държавите домакини”, се казва в изявление на министерството на отбраната на САЩ.
В допълнение 8500 американски военни са поставени в режим на повишена бойна готовност.
Русия ще евакуира дипломатите си от Украйна, съобщи външното министерство в Москва на 22 февруари.
“Първият ни приоритет е да се грижим за руските дипломати и служителите на посолството и генералните консулства”, написа руското външно министерство в изявление. “За да защити техния живот и тяхната сигурност, руското ръководство реши да евакуира персонала си от руската мисия в Украйна, което ще бъде направено в много близко бъдеще.”
Решението беше обявено малко след като руският президент Владимир Путин призна самопровъзгласилите се “републики” на сепаратистите в Източна Украйна и нареди влизането на руски военни в региона.
Следващите данни показват какви са настроенията в Русия:
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отмени срещата си с руския външен министър Сергей Лавров, съобщиха световните агенции.
Сега, когато виждаме, че инвазията започва, няма смисъл от тази среща.Антъни Блинкен
“Сега, когато виждаме, че инвазията започва, и Русия ясно даде да се разбере, че се отказва категорично от дипломацията, няма смисъл от тази среща в този момент”, каза Блинкен на съвместна пресконференция с украинския външен министър Дмитро Кулеба във Вашингтон. “Консултирах се със съюзниците и партньорите ни. Всички се съгласихме.”
Блинкен се беше съгласил да се срещне с Лавров в Женева на 24 февруари само ако Русия не нападне Украйна.
По-рано говорител на руското външно министерство каза, че Лавров все още е готов да проведе разговори с Блинкен, след като президентът Владимир Путин нареди руски военни да влязат в регионите, контролирани от проруските сепаратисти в Източна Украйна.
“Нашата позиция остава същата. Готови сме за преговори”, каза говорителката на Лавров Мария Захарова на 22 февруари.
Путин отрича правото на Украйна да съществува, каза във вторник американският президент Джо Байдън. Той се позова на едночасовата реч на Путин от понеделник. В нея руският президент описа Украйна като страна без история и държавност, марионетка в чужди ръце и извършител на геноцид.
Това беше първата реакция на президента на САЩ след решението на Русия да признае за независими два района на Украйна. Байдън обяви и първите санкции, които САЩ налагат в отговор на стъпките, предприети от Москва.
С едночасовата си реч от понеделник вечер руският президент Владимир Путин отрече държавната традиция на Украйна и я посочи като заплаха за Русия. Такава теза изказа във вторник пред Свободна Европа дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Стефан Тафров.
Владимир Путин получи право да използва руската армия в чужбина във връзка с кризата в Донецк и Луганск. Това реши във вторник следобед горната камара на руския парламент - Съветът на федерацията. Решението беше взето единодушно в отговор на молба на самия президент.
"Предполага се, че става дума за мироопазващи сили (...), които да спрат кръвопролитието", каза председателката на съвета Валентина Матвиенко.
По рано през деня генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че Русия не е спирала да планира пълномащабна инвазия на Украйна.
Горната камара на руския парламент - Съветът на Федерацията, също одобри във вторник признаването на независимостта на отцепилите се от Украйна райони Донецк и Луганск. Преди това това направи единодушно и долната камара - Държавната дума.
Преди ден руският президент Владимир Путин подписа декрети за признаването на двете самопровъзгласили се "народни републики", както и за изпращането на "руски миротворци" там.
В България Народното събрание не успя да приеме единна декларация за събитията в Украйна. Дори управляващата четворна коалиция не излезе с единна позиция.
Украйна няма право на суверенитет, защото не спазва принципа на самоопределение на народите. Това става ясно от кратко интервю на руския външен министър Сергей Лавров за телевизия Россия 24.
Лавров цитира декларация на ООН от 1970 г., според която принципът на суверенитета се прилага (само) към държави, които „спазват принципа на равноправието и самоопределението на народите, и в резултат на това имат правителство, представящо (...) целия народ“.
„Мисля, че никой не може да твърди, че след преврата през 2014 г. украинският режим представлява целия народ“, каза Лавров.
Думите му идват 12 часа след речта на президента Путин, според когото Украйна е страна без история и държавност.
Държавната дума на Русия единодушно прие във вторник федералния закон за признаването на независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска “народни републики” в Източна Украйна.
Преди ден руският президент Владимир Путин издаде декрет, с който призна териториите за самостоятелни държави и прави руски войски там, наричайки ги “миротворчески”.
“С вчерашното си решение нашият президент спря войната, хуманитарната катастрофа, клането. Въпросът не е в териториите, става дума за живота и здравето на милиони граждани”, заяви във вторник председателят на Държавната дума Вячеслав Володин.
Очаква се още във вторник документите за независимостта на Донецк и Луганск и договорите за взаимопомощ с тях да бъде утвърдени и от горната камара на руския парламент - Съветът на федерацията.
Парламентите на двете самопровъзгласили се "народни републики" в Донецк и Луганск в Източна Украйна ратифицираха набързо във вторник проекта за Договор за дружба и сътрудничество с Русия.
Той беше представен, след като руският президент Владимир Путин призна независимостта на двата района, контролирани от проруски сепаратисти от 2014 г. насам.
Договорът е подкрепен единодушно от общо 87 представители в местния Народен съвет в Донецк, а в Луганск той също е одобрен единодушно от всички 46 депутати, участвали в гласуването.
В България и президентът Румен Радев публикува своя позиция. Той определи признаването на независимостта на Донецк и Луганск като "нарушаване на международното право".
Украйна продължава да стои на “мирния и дипломатически път”, но няма да остъпи източния регион Донбас на Русия. Това стана ясно от обръщение на украинския президент Володимир Зеленски по повод решението на руския му колега Владимир Путин да признае за независими самопровъзгласилите се Донецка и Луганска “народни републики” и да изпрати войски там.
“Ние сме на собствената си земя и не се страхуваме от нищо и от никого, на никого нищо не дължим, и на никого нищо няма да дадем”, заяви държавният глава на Украйна.
Зеленски председателства съвещание на Съвета за национална сигурност, след което обвини Русия, че е нарушила териториалната цялост на Украйна и каза, че това може да означава, че Москва слага точка на мирните преговори в рамките на Минските споразумения, които целят на сложат край на конфликта в Източна Украйна.
Зеленски призова за спешна среща на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция, като призова съюзниците на Киев да предприемат мерки срещу Русия.
Международната общност остро осъди решението на руския президент Владимир Путин да признае регионите от Източна Украйна Донецк и Луганск за независими. НАТО, ООН, Европейският съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съветът на Европа определят решението на Русия като нарушение на международното право. САЩ, Германия, Франция, Великобритания и редица други западни държави също оповестиха осъдителни позиции.
Украинската прокуратура повдигна наказателно дело срещу руския президент Владимир Путин. Повод за това са указите, с които той призна независимостта на Донецк и Луганск, съобщи главната прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова.
Делото срещу Путин е по член от Наказателния кодекс, който забранява призивите към промяна на националните граници от страна на властите.
По-рано в понеделник Украйна поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради риска от руско нахлуване в страната. Това стана още преди руският президент Владимир Путин да признае за независими Донецк и Луганск и да нареди на армията да осигурява безопасността им.
България осъди решението на Путин да признае за независими два района на Украйна. Премиерът Петков реагира в Туитър по-малко от час след речта на руския президент.
Русия призна за независими два района на Украйна - Донецк и Луганск. Тези територии от 2014 г. са под контрола на проруски сепаратисти, подпомагани от Москва.
Контролираните от сепаратисти и самоправъзгласили се Донецка и Луганска „народни републики“ („ДНР“ и „ЛНР“) са поискали от Русия да бъдат признати за независими. Руският президент Владимир Путин каза, че до края на деня ще бъде взето решение по въпроса.
