Само допреди два дни светът говореше за възможна агресия на Москва срещу Киев, но после думите рязко се промениха. Дойдоха изразите "признаване на Донецк и Луганск", "признаване на Донбас", "риск от нахлуване на Русия в т. нар. "републики", "обстрел на ДНР и ЛНР", "напрежение в двете области".
Всички тези имена се отнасят за едно и също място - две административни области на Украйна, част от които Русия призна за независими. Ето десетте най-популярни въпроса, свързани с тях.
Къде се намират Донецк и Луганск
Административните украински области Донецк и Луганск се намират в района на Донбас - съкращение от името Донецки въглищен басейн.
Те са в най-източната част на Украйна. На изток и север те граничат с Русия, на юг - с Азовско море, а на запад с други три украински области – Харковска, Днипропетровска и Запорожка.
Кой живее в Донецк и Луганск
По този въпрос няма съвсем точни данни, тъй като последното преброяване в двете области датира от 2001 г. По различни данни в окупираните територии в момента живеят съответно 2.3 и 1.5 млн. души.
В преброяването от 2001 г. повече от половината респонденти отговарят, че говорят руски език, а по-голямата част от тях живеят именно в самопровъзгласените републики.
В голяма част от двете области се говори и на суржик, който представлява смесица от украински и руски.
Над 800 хил. от живеещите в ДНР и ЛНР имат издадени руски паспорти.
Тези територии винаги ли са били в Украйна
През 1917 г. се формира Украинската народна република, която след учредяването на СССР се превръща в Украинската съветска социалистическа република. Районът на Донбас, заедно с Донецк и Луганск, попада в украинска територия.
През 1990 г., когато Украйна обявява независимост от СССР, тя приема границите, в които е съществувала като република. Донецк и Луганск също попадат в тези граници, които са международно признати.
Това богати области ли са
Да. Двете области са богати на залежи на природни богатства, както сочи и името Донецки въглищен басейн. В двата района е била развита металургията и производството главно на транспортна техника.
Преди 2014 г. двете области генерират близо 1/3 от общия износ на Украйна.
След 2014 г. почти всички икономически дейности в окупираните територии са свързани с Русия, която постоянно изпраща помощи за сепаратистите.
Как възникват имената "ЛНР и ДНР"
Това стана през 2014 г., когато подкрепяни от Русия военни превзеха административните сгради в градовете Донецк и Луганск, които са и областни центрове. Започнаха тежки сблъсъци с украинските военни. През последните 8 години сблъсъците са довели до смъртта на над 14 000 души.
Сепаратистите се обявиха за "Донецка народна република" (ДНР) и "Луганска народна република" (ЛНР). Те се самопровъзгласиха през май 2014 г. след провеждане на местен референдум.
Владеят едва 1/3 от общата територия на двете области или приблизително 16 800 км2 (повече от 1/10 от територията на България). Но в "конституциите" си "ДНР и ЛНР" претендират за контрол върху цялата територия на областите.
Събитията в "ЛНР и ДНР" се случиха почти едновременно с момента, в който Русия превзе Крим - полуостров, който е близо до "ЛНР и ДНР", но не граничи с тях. Крим също не е международно признат за част от Русия.
Превземането на Крим и на "ЛНР и ДНР" от проруски сепаратисти стана по сходен начин, но приключи с различен резултат - Крим беше анексиран, а в "ЛНР и ДНР" руската роля в събитията, въоръжаването и финансирането е само на нивото на публична тайна.
Има ли други държави, които са признали районите за независими?
Не. Ако не броим това, че ги признава Южна Осетия - друга непризната от света територия, която е под руски контрол.
Самите "ДНР и ЛНР" се признаха взаимно.
Във вторник външният министър на Сирия Файсал Мекдад обяви, че правителството на Башар ал-Асад е готово да си сътрудничи с "ЛНР и ДНР", но официално решение за признаването на независимостта им все още няма.
Как да наричаме днес тези територии?
Сепаратистите наричат превзетите от тях територии в Източна Украйна Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР). Така ги нарича и Русия.
Западните държави обаче не ги наричат така, защото те не са международно признати. Когато говорят за тях, те използват изразите „самопровъзгласили се“, „така наречени“ или поставят народни републики в кавички.
Защо Украйна просто не си върна тези територии след 2014 г.?
Споразуменията от Минск, които трябваше да сложат край на конфликта в Източна Украйна, предвиждат точно това – Киев да си върне контрола над завзетите от сепаратистите райони. Това обаче не се случи на практика, защото достъпът на украинските власти до тези територии е блокиран от сепаратистите с помощта на Москва.
Тези споразумения бяха подписани в края на 2014 и началото на 2015 г. от представители на Русия, Украйна, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и лидерите на двата сепаратистки региона. Те предвиждат стъпки за прекратяване на конфликта, които обаче не бяха приложени на практика.
Една от основните причини е, че Русия твърди, че не е част от конфликта и затова не е задължена от споразуменията. Една от точките например предвижда всички чуждестранни въоръжени сили и техника да напуснат двата региона. Украйна посочва, че това се отнася за руските сили, а Русия отрича да има войници и техника в Донецк и Луганск.
Кой управлява тези територии?
Контролът в двете самопровъзгласени републики се държи от сепаратистите. ДНР и ЛНР са оглавявани съответно от Денис Пушилин и Леонид Пасечник.
Пушилин е бивш член на Националната гвардия на Украйна, а по-късно кандидат за народен представител в партия, свързана с корупционни схеми. Той застана начело на ДНР още през 2014 г., но впоследствие за известно време отстъпи властта. През 2018 г. след убийството на Александър Захарченко, той отново се върна като глава на ДНР, а през ноември беше избран на поста след избори, чиято легитимност беше оспорена от Украйна. През 2021 г. той стана член на партията на Путин „Единна Русия“.
Пасечник е бивш служител на службите за сигурност на Украйна и е базиран в Луганск. През 2007 г. става подполковник и получава медал за службата си от тогавашния украински президент Виктор Юшченко. При завземането на Луганск през 2014 г. става министър по държавната сигурност на ЛНР, а през 2017 г., след абдикация на дотогавашния лидер Игор Плотнитски, застава начело на „републиката“. Както Пушилин през 2021 г. и той става член на „Единна Русия“.
Какво ще стане сега?
Западът смята, че признаването на самопровъзгласилите се републики на сепаратистите е претекст за руска инвазия в Украйна. Експерти посочват, че това може да даде на Донецката и Луганската „народни републики“ повод да поискат военна помощ от Русия.
В указите, с които Владимир Путин призна независимостта на Донецк и Луганск, е записано, че той възлага на руските въоръжени сили функциите по поддържане на мира там.
Посланичката на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфилд каза, че признаването на двете „народни републики“ е опит на Москва да създаде повод за война. По думите ѝ твърдението на руския президент, че изпраща в региона „мироопазващи“ сили, е „безсмислица“. „Знаем какво са те в действителност“, каза тя по време на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
