Допреди малко двете жени са разглеждали изложбите в Музея на победата - така наричат Централния музей на Великата Отечествена война в Москва, посветен на победата на Съветския съюз над нацистка Германия. На излизане от входа му споделят, че ситуацията днес изглежда твърде подобна на тогавашната: Русия отново е жертва на агресията на Запада.
"Америка много иска да започне тази война", казва пенсионерката Олга Петрова пред Ню Йорк Таймс. "НАТО иска да докара войските си до нашата граница. Те търсеха слабото ни звено и намериха Украйна."
На същото мнение - че САЩ и техните съюзници искат да запалят война между Русия и Украйна - е и приятелката на Петрова, Тамара Иванова, също пенсионерка. Според нея е очевидно, че хората в Украйна и на Запад "са с промити мозъци".
В края на миналата година Москва започна да струпва свои войски близо до границата с Украйна. Първоначално Кремъл отричаше информацията, но след това заяви, че провежда учения. Според официалната руска версия причината за маневрите е заплахата от страна на НАТО, който се разширява и "струпва" войски недалеч от Русия. Москва твърди, че не Украйна, а Русия е тази, която е принудена да се отбранява.
Но какво мислят обикновените руснаци за официалната версия на Кремъл? И искат ли война с Украйна?
"САЩ и НАТО искат да разделят Русия"
Оказва се, че мнението на пенсионерките Олга Петрова и Тамара Иванова съвпада с това на половината руснаци. Според проучване на център "Левада" - една от малкото независими организации в Русия, изследващи общественото мнение, всеки втори руснак споделя официалната версия на Кремъл - а именно, че за ескалацията на напрежението в Източна Украйна са виновни САЩ и НАТО. 16% виждат вината в самата Украйна, а тези, които смятат, че Русия провокира кризата, са само 4%.
"Америка преследва геополитическите си цели в пост-съветското пространство, тя иска да раздели Русия и някогашните съветски страни", смята Алексей Изотов.
45-годишният IT предприемач казва, че ненавижда "системната корупция" в Русия и едноличната власт на Владимир Путин. Въпреки това обаче смята, че по отношение на външната политика руският президент е абсолютно прав.
"Харесва ми [неговата политика]и мисля, че това е мнението и на мнозинството от хората".
"Искат да ни накарат да мразим"
Докато голяма част от руснаците действително споделят официалната теза на Кремъл, сред по-младите картината изглежда различно.
Младата двойка Айтен и Виктор, които живеят в разположения на изток от Москва град Владимир, са убедени, че напрежението е изкуствено създадено, а цялата криза обслужва интересите на Кремъл.
Нуждаят се от враг, защото иначе хората ще се фокусират върху проблемите си. А правителството не иска това
"Руското правителство разпространява тази теза. Искат да ни накарат да мразим", казва Айтен.
"Искат да си представим, че имаме враг. Нуждаят се от враг, защото иначе хората ще се фокусират върху проблемите си. А правителството не иска това", отбелязва тя пред Би Би Си и добавя:
"Не чувствам никаква омраза, идваща от Запада, от НАТО или от който и да било."
22-годишният Арсений Филипов пък изтъква друг проблем - икономическите последици от агресивната външна политика на Русия и най-вече анексирането на Крим през 2014 г.
"Преди тези събития човек можеше да си позволи да пътува в Европа, а след това рублата просто се срина", казва Филипов, цитиран от Ню Йорк Таймс.
По думите му той се информира от независими източници в интернет и чуждестранни медии.
Според някои анализатори именно в това се крие и обяснението за разликата в настроенията между по-младото и по-старото поколение в Русия. По данни на "Левада" докато повече от 60% от руснаците над 55 години обвиняват САЩ и НАТО в провокации, сред тези между 18 и 24 години този дял е само 24%.
Запитани какво е отношението им към Украйна, 42% от тези над 55 години казват, че то е положително, и 43% - негативно. При най-младите картината значително се различава, като 68% гледат позитивно на Украйна и само 19% - негативно.
Според наблюдателите ролята на медиите тук е неоспорима: докато младите рядко гледат телевизия и разчитат преди всичко на интернет, за да се информират, по-възрастните са изложени почти денонощно на официалните послания на Кремъл, препредавани безкритично от екрана на телевизора.
"Оставете ги на мира"
Въпреки силата на държавните медии обаче, според някои анализатори идеята за потенциален военен конфликт вече не предизвиква същия ентусиазъм, както през 2014 г.
"Войната започна да плаши хората", написа изследователят от Московския Карнеги център Андрей Колесников в свой коментар през декември. Това се потвърждава и от проучване на центъра "Левада", публикувано преди месец. Според него повече от половината руснаци определят като един от най-големите си страхове потенциална световна война. Единственото нещо, което руснаците посочват като по-голям страх, е болест на техен близък.
22-годишният Арсений Филипов споделя, че в началото не е вярвал, че Русия може да започне война с Украйна. Днес, няколко месеца по-късно обаче вече не е толкова сигурен.
"Много се надявам, че няма да се случи", казва той.
"За какво ни е Украйна?", пита пък друга рускиня, интервюирана от Би Би Си. "Оставете ги на мира. Бих го разбрала, ако беше, за да произвеждаме повече продукти, ако се нуждаехме от нови пазари, нови земи, но ние имаме толкова много място тук. Имаме и достъп до море. Така че за какво е всичко това?"
"Никой не пита гражданите на Русия"
Настроенията на двамата до голяма степен отразяват общите нагласи спрямо една пълномащабна война срещу Украйна. През последните седмици световните медии многократно припомняха едно есе на Владимир Путин, публикувано миналата година. В него руският президент говори за "историческото единство на руснаци и украинци" и защитава позицията си, че става въпрос за един и същи народ. Припомнена беше и информацията, че през 2008 г. на среща на НАТО Путин е определил част от територията на Украйна като "подарък от нас".
Редица проучвания, направени още преди руската анексия на Крим, показват, че повечето руснаци действително смятат полуострова за руска територия. Не така обаче гледат на останалата част от Украйна.
Според данни на центъра "Левада" към 2020 г. само 15% от руснаците са на мнение, че Русия и Украйна трябва да се обединят в една държава. Цели 82% смятат, че двете страни трябва да бъдат независими една от друга.
Изводите от проучванията на общественото мнение обаче остават на заден план заради един основен фактор - убеждението на мнозинството руснаци, че са безсилни да повлияят на случващото се. Въпреки неодобрението, в момента публични реакции срещу потенциални военни действия в Украйна липсват, смята социологът Григорий Юдин. А тази липса ярко контрастира на силната обществена реакция след анексията на Крим преди 6 години.
Тогава около 50 000 души излязоха на протест в Москва срещу военната интервенция. Днес дори една онлайн петиция срещу евентуална руска инвазия в Украйна едва е успяла да събере 5000 подписа.
"Гражданите на Русия стават заложници на престъпния авантюризъм, от който се ръководи руската външна политика", пишат авторите на петицията и добавят: "Но никой не пита гражданите на Русия. Няма обществени дискусии. По държавната телевизия се представя само една гледна точка и това е гледната точка на поддръжниците на войната."
