Двете страни, които са най-големите производители на въглеродни емисии, се разбраха да работят заедно по въпроса за климатичните промени, включително да намалят емисиите на метан, постепенно да се откажат от употребата на въглища и да опазват горите.
Договорът между САЩ и Китай беше огласен от специалния пратеник за климата Джон Кери и китайския му колега Се Чжънхуа, които участват на климатичната конференция в Глазгоу COP26.
Американската и китайската страна представят договора като възможност за пробив на климатичната конференция, която досега не постигна особени резултати. Някои използваха дори думата "провал".
"Заедно даваме подкрепата си за успех на конференцията", каза Джон Кери.
Китайският представител Се Чжънхуа каза, че "двете страни ще работят съвместно и с други държави, за да гарантират успеха на COP26".
Съвместната декларация между САЩ и Китай казва, че Пекин ще започне постепенно да се отказва от употребата на въглища в периода 2026-2030 година и ще ограничи емисиите на метан.
Преди съвместното изявление на САЩ и Китай, климатичната конференция не беше постигнала нищо повече от потвърждаване на приетата по-рано цел за постигане на въглеродна неутралност до 2060 г.
Според анализатори, сделката е политическа победа за американския президент Джо Байдън, който иска САЩ отново да заемат водеща роля по темата за климата, след като предишният президент Доналд Тръмп оттегли страната от Парижкто споразумение.
Еврокомисарят Франс Тимерманс, който отговаря за "Зелената сделка" на Европейския съюз, каза, че сделката между САЩ и Китай "дава място на надеждата".
Публикуваната няколко часа по-рано предварителна декларация на климатичната среща признава, че досегашните цели не са достатъчни, за да се предотврати климатична катастрофа, и призовава страните да "прегледат отново" плановете си до края на 2022 г. и да си поставят по-смели цели за намаляване на емисиите до 2030 г.
Целта е предишната цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата на прединдустриалната ера отново да стане постижима. Плановете на отделните държави досега не правят тази цел реалистична.
Целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса беше поставена през 2015 г. на климатичната среща в Париж. Този ангажимент стана популярен като Парижкото споразумение.
Във вторник изследователската група Climate Action Tracker обяви, че поетите досега ангажименти от държавите за ограничаване на емисиите до 2030 г. ще позволят покачване на температурата на Земята с 2,4 градуса.
Някои развиващи се страни обвиниха най-големите потребители на въглища Китай, Индия и Русия, че не правят достатъчно.
Финалната декларация от срещата в Глазгоу няма да е правно-обвързващ документ, но ще има политическата тежест на публично заявени намерения от близо 200 държави.
България, като част от ЕС, е поела ангажимент за намаляване с 55% емисиите на парникови газове до 2030 г. и постепенно затваряне на въглищните си централи до 2038-2040 г.
