Политици, учени и активисти от цял свят се събраха в шотландския град Глазгоу с една цел: да приемат мерки за противодействие на измененията в климата. По време на климатичната конференция на ООН бяха постигнати няколко пробива, но остава въпросът ще има ли реална промяна, след като в тях не участват две от държавите, които замърсяват най-много - Китай и Русия.
Когато се връща обратно у дома след 50-дневна командировка в Калифорния, пожарникарят Джош Бейкър не може да се отърси от напрежението.
„Изпитвам тревожност, нервите ми не издържат“, разказва той пред американското издание Stateline.
В продължение на 50 дни през лятото на 2020 г. Бейкър участва в гасенето на три горски пожара. Той е пожарникар от много години и работата му в открити, труднодостъпни райони винаги е била обвързана с риск за живота, дълги работни часове и седмици, прекарани далеч от семейството.
Бейкър обаче не помни толкова тежка година колкото миналата.
Само в Калифорния горските пожари през 2020 г. унищожиха площ от почти 2 млн. хектара, превръщайки бедствието в най-голямото в историята на щата. Повече от 30 души загинаха.
Тази година рекордни по размер пожари отново обхванаха Калифорния, такива имаше и в арктически Сибир. Опустошителни пожари имаше и в България, където двама горски служители загубиха живота си.
Тези пожари са само малка част от все по-честите екстремни метеорологични явления като бури, наводнения и горещи вълни. Научни изследвания показват, че рекордният им брой е пряко свързан с промените в климата, причинени от човешка дейност.
По данни на ООН концентрацията на парникови газове от човешка дейност е отговорна за глобалното затопляне, което пък причинява екстремни климатични явления и поставя под пряка опасност живота на хиляди хора – сред които и пожарникари като Бейкър.
„Планетата ни се променя пред очите ни“
Климатичната конференция на ООН в Глазгоу започна в понеделник и ще продължи до 12 ноември. В нея участват лидерите на повече от 120 страни. Там е и служебният премиер на България Стефан Янев.
„Копаем собствените си гробове“, обърна се към присъстващите генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, който е един от домакините на срещата.
„Планетата ни се променя пред очите ни - от дълбините на океаните до планинските върхове, от топящите се ледници до неумолимите екстремни метеорологични явления“, каза още той.
По думите му за да бъде успешна конференцията, са нужни максимални усилия от всички държави.
Нейната основна цел е подписването на споразумение за ограничаване на въглеродните емисии достатъчно бързо, така че глобалното затопляне да се задържи до 1,5 градуса по Целзий спрямо нивото от прединдустриалната ера.
Тази цел вече беше записана в Парижкото споразумение за климата, постигнато по време на предишното издание на конференцията през 2015 г. Конкретните правила, по които то да бъде приложено обаче все още не са окончателно уточнени.
Както са го правили и друг път, и сега световните лидери изразиха категорични позиции в подкрепа на незабавни мерки за овладяване на климатичните промени.
„Сега е една минута преди полунощ и трябва да действаме“, каза британският премиер Борис Джонсън в обръщението си.
„Ако не вземем насериозно климатичните промени сега, за децата ни утре вече ще е твърде късно“, добави Джонсън.
„Продължаваме да не успяваме да отговорим на очакванията“
Американският президент Джо Байдън също определи климатичните въпроси като неотложни и се извини за това, че администрацията на неговия предшественик Доналд Тръмп е изтеглила САЩ от Парижкото споразумение за климата. Именно там беше записан ангажиментът глобалното затоплянето да остане в рамките на 1,5 градуса.
Байдън каза също така, че светът трябва да помогне на развиващите се страни да направят повече, за да се справят с климатичните промени.
„Продължаваме да не успяваме да отговорим на очакванията в тази насока“, каза той.
В понеделник администрацията на Байдън публикува и стратегията си за превръщането на САЩ в икономика с изцяло чиста енергия до 2050 г.
Дългосрочният план, разработен в съответствие с Парижкото споразумение, предвижда САЩ все повече да разчитат на вятърната и слънчевата енергия и на други чисти енергийни източници.
Какво постигна конференцията до момента
За първите два дни от започването си конференцията на ООН за климата вече успя да постигне и няколко големи пробива. Първият е подписването на споразумение, което да противодейства на обезлесяването.
По данни на Световния фонд за природата (WWF) гори в размер на 27 футболни игрища биват изсичани всяка минута.
Лидерите на около 100 страни, в които се намират общо над 85 процента от световните гори, се ангажираха да прекратят обезлесяването и да преминат към активно залесяване до 2030 г. Сред държавите, подписали декларацията, е и България.
Вторият голям успех е постигането на споразумение относно емисиите на газа метан. Над 80 страни, включително САЩ и ЕС, поеха ангажимент да намалят емисиите си с 30 процента в сравнение с нивата през 2020 г. Срокът за това е 2030 г.
„Метанът е един от газовете, чието отделяне можем да намалим най-бързо, и като направим това, незабавно ще забавим повишаването на температурите“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Метанът е вторият по обем парников газ, свързан с човешката дейност, след въглеродния диоксид. Макар че за него се говори по-малко, ефектът му върху затоплянето на Земята е около 29 пъти по-голям на килограм, отколкото този на въглеродния диоксид, в рамките на 100 години, отбелязва Франс прес.
Сред страните, включили се в споразумението, е и Бразилия - една от петте държави, изхвърлящи най-много метан в атмосферата. Другите четири обаче - Индия, Австралия, Китай и Русия, засега отказват да го подпишат.
Големите липсващи: къде са Китай и Русия
Успехите на конференцията до момента се случват в отсъствието на две ключови световни сили: Китай и Русия.
Двете страни са и най-големите източници на емисии в света. Затова и отсъствието им е възприемано от мнозина като удар по шансовете да бъде постигнат някакъв съществен пробив.
На фона на провеждащата се конференция за климата Китай обяви, че увеличава с над 1 милион тона ежедневното си производство на въглища заради недостиг на електроенергия.
Това е и една от причините активистите и наблюдателите да са скептични относно това доколко тазгодишната конференция ще доведе до реални действия.
„Тези лидери просто говорят празни приказки, вместо да намаляват емисиите и да водят света по един по-безопасен път. Слушахме вече достатъчно празни приказки и празни обещания, това, което искаме, са конкретни действия“, отбеляза активистката Нафкоте Даби.
