Цените полетяха, новините за поскъпващия ток не спират. Но каква точно е истината, която засяга всички? Какво ще пише в сметката за тока в края на месеца?
Преди дни Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри рекордно поскъпване на газа. По-рано работодателите бяха поискали оставката на министъра на енергетиката заради рекордните цени на тока.
Откакто започна есента, обвиненията са полярни - едни твърдят, че за всичко е виновно служебното правителство, други - че за всичко е виновна ГЕРБ.
Тук подреждаме нещата и отговаряме на основните въпроси за цената на тока днес и в близките месеци.
Получих си сметката и не открих поскъпване, а се говори непрекъснато за ръст на цените. Защо?
Защото има два вида цени на тока и не винаги е ясно за кой от двата се говори, когато се споменават цени.
Цените на тока са за домакински нужди (официално се наричат "битови") и за нуждите на бизнеса (наричат ги "небитови").
Първият вид засяга почти всички домакинства в България. Тази цена е регулирана и се определя веднъж в годината от КЕВР. В средата на периода обаче цената може и да се преизчисли. В България цените на тока за домакинствата са определени за последен път през юли 2021 г. и оттогава не са пипани.
С тока за фирмите нещата стоят различно. След законодателни промени, приети в края на 2020 г., "небитовите клиенти" започнаха да купуват електроенергията си от свободния пазар. Там цената се определя на пазарен принцип. Във формирането й участват самите производители, но също и разпределителните предприятия и търговците на енергия.
Какво стана с тока за бизнеса?
Той поскъпна с много. Рекордните цени бяха достигнати в средата на лятото. Стигна се дотам, че редица бизнеси обявиха, че временно спират работата си, защото не могат да работят на конкурентни цени.
На моменти електроенергията се продаваше за над 300 лв. за мегават час, а средната ѝ цена беше над 250 лв. Цената е близо 3 пъти по-висока от тази за домакинствата.
Цели 41% от всички фирми дори не са избрали своите доставчици на енергия, съобщиха в сряда от Министерството на енергетиката. Това допълнително оскъпява крайната цена за тях, тъй като тя се определя от т.нар. "доставчици от последна инстанция" (ДПИ), които определят крайната стойност по специална методика.
Поскъпна ли токът за домакинствата?
Да. От 1 юли повишение имаше и на регулирания пазар, който определя цените за битовите потребители. Оттогава токът поскъпна с 3,5 до 5%. Разликата се дължи на това, че домакинствата ползват различни доставчици.
Ето резултата - от юли най-високите цени за домакинствата достигат до около 20 ст. за киловатчас по дневна тарифа и 11 ст. за киловат час по нощна тарифа.
Кога пак може да има повишение на цените за домакинствата?
По закон следващите прогнозни цени на тока за домакинствата трябва да се определят на 1 юли 2022 г.
Но ако се установят сериозни разминавания между реалните цени и прогнозните им стойности за едногодишен период, КЕВР има право да извърши преизчисление на шестия месец. Тоест, в началото на януари 2022 г.
Председателят на КЕВР Иван Иванов няколко пъти намекна, че точно това ще се случи.
В края на септември той каза, че очакваното повишение ще бъде поне между 5 и 10%. В сряда, по време на брифинг в Министерството на икономиката, той се отказа да посочва числа и съобщи, че сега е твърде рано да се дават точни прогнози за ръста на цените.
По думите му "никой човек с авторитет с днешна дата не може да прави прогнози за цените след три месеца с тази динамика на движението им".
Що се отнася до цените на свободния пазар, те се променят ежедневно. Въпросът опира и до това какви договори са сключвали бизнесите с доставчиците.
Защо изобщо поскъпва токът и само у нас ли е така?
Цените растат в цяла Европа и причините са много.
Основната е в скока на цените на енергийните продукти като въглища, газ, петрол и др. Например, цената на въглищата през септември достигна до над 200 долара за тон, а в същия период за 2020 г. цената беше около 80 долара.
Рекордни стойности в последните години достигнаха и цените на петрола и природния газ.
Пандемията също изигра роля.
Вдигането на цените беше стимулирано и от високото търсене и намаленото предлагане - както на самата енергия, така и на суровините за производство, повлияни от по-малкия обем на доставки към Европа заради пандемията.
Освен това цените на въглеродните емисии също достигнаха рекордни стойности. От февруари до края на септември те се повишиха двойно - до нива от 65 евро за тон.
Държавата намеси ли се, за да помогне на бизнеса?
В края на септември правителството на Стефан Янев предложи дългосрочни и краткосрочни мерки за овладяването на цените на тока.
В плана бяха включени компенсации за бизнеса от по 50 лв. за мегаватчас, което обаче може да дойде след одобрение за промени в бюджета от действащо Народно събрание. Средствата, според министър-председателя, трябва да дойдат от „свръхпечалбите на енергийните дружества“.
Заради съмненията около действията на търговците беше съобщено и за затягане на регулациите при издаването на лицензи и цялостното влияние на КЕВР върху борсовия пазар на тока. Беше спомената дори и промяна на методиката за образуването на цените на пазара, както и създаване на Клерингова къща, която да балансира интересите на всички играчи.
Във връзка с големия брой фирми, които използват ДПИ, в сряда от КЕВР обявиха промяна на методиката за изчисления на цената по тази схема. По думи на председателя на регулатора Иван Иванов това ще доведе до намаляване на крайната стойност с между 15 и 30 лв. за мегават час.
Какво правят другаде в Европа, щом и за тях токът поскъпва?
В Испания, където цените също достигнаха рекордни нива, правителството реши да пренасочи над 2 млрд. евро от прогнозните печалби на енергийните дружества към крайни клиенти. Според управляващите тези пари ще бъдат възстановени по-късно и няма да доведат до загуби за елетропроизводителите. Заедно с това бяха предложени и данъчни облекчения, а всички мерки, според правителството, трябва да доведат до над 20% намаляване на сметките за ток.
В същото време във Франция управляващите обявиха създаването на „тарифен щит“, който представлява временно замразяване на цените на газа и електроенергията. Това ще се случи след вече одобреното поскъпване от близо 13% на цената на газа, което трябва да стане официално до дни. Заедно с това беше обявено и еднократно субсидиране на най-бедните домакинства със 100 евро за електроенергия. Мярката ще засегне 5.8 млн. домакинства в страната.
Има ли разлика в цените в България и цените на Запад?
Да. Но този въпрос е сложен, защото цената е пряко свързана с енергийния микс – т.е. с дела на всеки източник на електричество, което образува крайната цена. Например предвидените цени за 5 октомври показват най-ниска цена в Полша от 109 евро за мегават час (MWh). Най-високи са цените в Италия, Испания и Португалия с над 200 евро MWh, а в България те са 160 евро за MWh, колкото е например и в Германия.
Само два дни по-рано, на 3 октомври, най-ниска е била цената в Германия – 41 евро за MWh, а най–висока в Италия – 191 евро. В България тогава тя е 138 евро за MWh.
За последния месец само Полша е имала по-ниски цени на електроенергията от България.
Докога ще растат цените в Европа?
Според анализ на Ройтерс не се очаква спад на цените поне до края на 2021 г. Това, заедно с очакваното допълнително увеличение на потреблението заради зимата, може да доведе до нови рекорди. Правителството в Италия дори предупреди, че цените могат да скочат с 40%.
За България скокът в цените може да се окаже по-нисък заради високия обем от производство на електроенергия от въглища, които в момента имат по-добра конкурентна цена от тецовете, които работят на газ.
Обемът на производство на електроенергия от въглищните централи се очаква да се увеличи през октомври и ноември. Това ще се случи заради планови ремонти в АЕЦ „Козлодуй“, който произвежда ток на едни от най-ниските цени за страната.
Поскъпват ли стоките и услугите?
Да. Отчасти това е свързано и с цените на електроенергията. Това не е тенденция само в България. В страната до края на август инфлацията е достигнала до 3,7 процента от началото на годината. Възможно е повишаването на цените на електроенергията да доведе и до още по-голямо нарастване.
