В един от онези декемврийски дни, в които Витоша не се вижда от центъра на София, се отправяме към покрива на жилищен блок в кв. "Гео Милев". Цялата му площ е покрита със соларни панели, които произвеждат електричество. Собствениците на апартаментите продават този ток на националната електрическа мрежа и генерират приходи. Дори и в момента, въпреки инверсията, захлупила замърсения софийски въздух, фотоволтаиците генерират ток. Тук се срещаме с Красимир Данаилов - управител на фирмата "Евродизайн Енерджи", която е изградила тази инсталация.
Ден по-рано сме говорили по Zoom и с изпълнителния директор на българската фирма International Power Supply Александър Рангелов. Срещата е виртуална, защото той е в Саудитска Арабия, където се намират част от клиентите на компанията. Те изграждат за всичките 7 континента неща с много сложно официално наименование: високо технологични автономни системи за децентрализирано електричество.
А всъщност е просто: те правят така, че един обект в пустинята например, който е на хиляди километри от електрическа мрежа, да може да има ток постоянно. Системата им произвежда този ток от слънцето или вятъра, а после го съхранява. Първият прототип на технологията им от 11 години захранва българската научно изследователска база в Антарктида.
Историята, взета от покрива на софийски блок, и онази, която кръстосва ледници и пустини, всъщност са пример за едно и също нещо: за бизнеси в сферата на възобновяемите енергии, които са бъдещето на енергетиката, защото не замърсяват околната среда.
Скок във времето
Има няколко български компании, които разработват иновации в областта на възобновяемите източници, казва Малинка Николова, председател на Българската соларна асоциация. Тя дава примери: има една компания, която произвежда електронни компоненти - точно такива, които са инсталирани в около 1% от всички фотоволтаични централи в света. Друга българска компания е инсталирала близо 0,6% от всички фотоволтаици в света - една единствена наша компания".
Въпреки тези позитивни примери Николова твърди, че българската енергетика има сериозен проблем. Докато частни български фирми успешно са започнали технологичния преход към използването на възобновяеми източници на енергия, държавната политика в тази насока не се е развивала от десетилетие. Затова и българските компании, за които няма сериозен пазар в страната, намират реализация в чужбина.
"Нито една от тези фирми не е получила подкрепа от държавата или финансиране, или облекчени процедури за нещо, или помощ за наемане на хора, или за развитие на иновации, или каквото и да е. Фирмите се справят абсолютно самостоятелно", казва Николова.
А през това време в Брюксел
Преди по-малко от седмица на срещата на върха в Брюксел държавите членки окончателно взеха решение до 2030 г. да намалят емисиите на парникови газове на ЕС с най-малко 55% спрямо нивата от 1990 г. До 2050 г. блокът иска да постигне въглеродна неутралност.
За да даде възможност на всички страни да трансформират енергийния си сектор, без това да увреди икономиката им, а да я развие, ЕС разработва няколко механизма за финансиране.
"Средствата по линия на Фонда за справедлив преход за България възлизат на 1.178 млрд. евро." Това пишат от правителствената информационна служба и от пресцентъра на Министерството на енергетиката в отговор на въпроса на Свободна Европа какви пари би могла да получи държавата според Зелената сделка.
"Към инвестициите от многогодишната финансова рамка и инструмента „Следващо поколение ЕС“ има изискване 30% от тях да бъдат с климатична насоченост. В допълнение, в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост, по стълб 2 – Зелена България, е предвидено индикативно финансиране в размер на 4. 499 млрд. лв.", допълват още от правителството.
Още финансиране се предвижда и от други проекти, включително и за селскостопанско развитие, така че сумата, която България би могла да получи надхвърля значително 10 млрд. лв. Европейската комисия обаче няма да раздава тези средства с лека ръка.
"България все още няма план, няма визия. В момента е времето, в което това трябва да се случва, защото в момента се програмират средствата. Ние ако не можем адекватно да си поискаме средства от Европа за това, тя няма да ни ги даде", казва Малинка Николова.
За какво ще дава пари Европейският съюз
"Финансиране има за ускорен преход към кръгова икономика във всички сектори, за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), за енергийна ефективност, за водород, за нови икономически дейности, които създават работни места", казва Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа (WWF).
Българската икономика е най-въглеродно интензивната в ЕС, защото разчита предимно на горене на въглища за производството на електричество. Средно 45% от тока в България се произвежда в топлоелектрическите централи (ТЕЦ) по този начин, а през зимата този процент достига до 60%.
Средствата от Брюксел целят да се прекрати постепенно употребата на въглища и фосилни горива и да се премине към зелена енергия, като това доведе до икономическо развитие в енергийния отрасъл. Идеята е и да се съживят обеднелите региони в страната.
"Бихме могли да реформираме енергоемките производства. Все още има останали такива в България. Бихме могли да намалим консумацията на енергия от сгради, от транспорт. Бихме си осигурили по-високо качество на живот, което е изключително важно за всяко едно общество, което иска да се развива", казва Николова.
За какво няма да дава пари Европейският съюз
България неколкократно е заявявала намерението си да използва природен газ и ядрена енергия като така наречените "преходни горива". В петък обаче стана ясно, че ЕК не предвижда средства за тях.
"Няма да има средства за газ, петрол и въглища в нито едно направление", обръща внимание Стефанов. Брюксел всъщност не забранява употребата на газ или ядрена енергия, но държавите членки ще трябва сами да инвестират ако решат да ги използват.
"Това означава, че България трябва да отиде една стъпка по-напред в енергетиката си и да пропусне газта като междинен източник, защото в момента всички излизат от енергийната зависимост от газта и се насочват към водорода. Газта на практика ще са „следващите въглища“ след 10 години", допълва Стефанов.
Не трябва да се забравя и че след 2030 г., ЕС ще се насочи към следващата цел, а тя е въглеродна неутралност до 2050 г, където природният газ няма място.
По време на изявлението си след срещата на върха в Брюксел премиерът Бойко Борисов потвърди намерението си България да продължи с употребата на газ въпреки решението да няма европейски средства за нея.
"Накрая се прие, че газта ще е едно от горивата на прехода и дотогава тези, които минават от въглища на газ ще имат възможността, докато дойдат нови технологии, да го направят", каза той по време на включване на живо.
Какво трябва да направи България, за да получи средствата
В рамките на следващата 1 година ще се разпределят средствата спрямо разработените политики и планове на всяка една държава.
"България трябва да преосмисли бъдещето си и да възприеме всичките стратегически цели на ЕК, като свои. Трябва да чуе предложенията на експертите и да ги облече в конкретни проекти, които да разрешат унаследени проблеми. Ще трябва да се превърне в държава иноватор и да разчита на хората и даденостите като природата", казва Стефанов.
На първо място е нужно държавата да има визия за приложението на зелените енергии и ползата от тях, която да се представи на обществото, смята Рангелов от International Power Supply.
"Необходимо е и да започне да се действа от сега, от днес. Не от утре, не от други ден и да стане, както винаги се случва в България, да знаем, че след 3 месеца затварят съответната мина или съответното производство, тогава да почваме да се чудим какво да правим. Отсега трябва да се направи план, да се преквалифицират тези кадри", казва още той.
Според него в енергийния сектор има голяма нужда от работници, но те трябва да получат възможности за обучение и преквалификация, за да запълнят местата на пазара на труда.
"До този момент нямаме производство на соларни панели, нямаме производство на акумулаторни батерии. Защо да не се създадат? Ето ги веднага хората, които иначе биха останали без работа, могат да влезнат в тези производства", казва Рангелов.
Българското правителство вече е започнало работа по плана за реформа в енергетиката, който се фокусира върху най-уязвимите региони, казват от правителствената информационна служба.
"България съвместно с ЕК е започнала процеса по разработване на териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Кюстендил и Перник), които ще се изготвят съвместно с местната общност и заинтересовани страни с цел гарантиране на устойчивост на политиката", пишат още те.
Сключено е и споразумение със Световната банка за изработване на планове и за 8-те допълнителни енергоинтензивни региона със свързани индустрии (Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище), допълват още те.
А какво толкова, ако не започнем прехода към възобновяема енергия
България вече сериозно е закъсняла и тепърва ще трябва да наваксва, смятат експертите в сферата на енергетиката. Страната не успя да привлече множество международни бизнеси точно заради липсата на политика за развитие на зелената енергия в бъдеще, припомня Стефанов.
Според него, ако не се промени настоящата посока на правителството, тя ще доведе до фалит на енергийния сектор. С други думи сметките за ток със сигурност ще се вдигнат, но средствата на българите ще останат същите.
"Най-голямата криза е, че България ще стане изключително неконкурентноспособна икономика с много високи разходи за правене на бизнес, което води до икономическа стагнация и емиграция", казва той. Всъщност, вече е ясно какво е описал: че ако българското правителство не възприеме световната тенденция за преход към възобновяема енергия, България ще загуби цялата възможност за икономически просперитет, която в момента се предлага под формата на Зелената сделка.
