Кратък курс по история на АЕЦ „Белене“

Тук, драги читателю, ще намериш повторен и потретен преглед на основните събития от 38-годишната история на не-изграждането на АЕЦ „Белене“. Този исторически преглед неизбежно е съкратен. Първо, всичко вече е казано. Второ, аргументите „за“ изграждането на централата са оборени поне три пъти и сега се появяват за четвърти път – и като цяло, и като фразеология. Трето, пълният курс би изисквал позовавания, които биха били поне по две – три на изречение. Четвърто, относително подробни истории вече са публикувани, често с резюме на вече направените относително подробни прегледи и с резюме на резюметата на вече предишни обзори.

Без препратки обаче не може да се мине. Но те ще са малко. Част от казаното по-долу също вече е написано – в шестото приложение към доклада на ИПИ по повод АЕЦ „Белене“ от 28 март 2011 г. Много полезна ми се струва последната от този род публикации, на Аспарух Панов, която съдържа подробни позовавания на политическите (включително тези на премиера Бойко Борисов) и някои експертни изказвания по повод с ъ д б а т а на АЕЦ „Белене“.

Самото начало. За риска от земетресения

Плановете за изграждане на втора АЕЦ са от началото на 70-те. До 1979 са изследвани около 25 потенциални места, които са сведени до девет, а три площадки са изследвани подробно – сред тях и „Белене“, която е одобрена на 20 март 1981 г. През 1981 – 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320.

В началото на 1983 г. геолози от Академията на науките на СССР проучват сеизмологичните рискове на площадката и предлагат площадката да се изостави, именно поради високата степен на риск от земетресение. През 1984 г. Централната лаборатория по геодезия при БАН потвърждава тези рискове, а през 1987 г. геолози и сеизмолози от БАН издават подробно изследване на историята на земетресенията с огнище Вранча за последните хиляда години, от което се налагат същите изводи.

Тези изследвания остават практически неизвестни отвъд тесния кръг на авторите и техните приятели и колеги. Но са потвърдени, също от БАН през 1991 г. и от преглед на книжнината и по-новите земетресения в реч на народния представител Лъчезар Тошев от 7 декември 2012 г., на която присъства и премиерът Борисов. (Пълният й текст може да бъде намерен в статията на г-н Панов.) От особено значение е обстоятелството, че в радиус от 150 км около площадката „Белене“ живеят около 8 млн. души.

Продължението. За кризата по обслужване на външния дълг

Според слуховете, на мнението на сеизмолозите през 1985 г. се противопоставя волята на Тодор Живков (за този епизод засега няма документални потвърждения) и тогава започва изпълнението на подготвителните работи (площите се изравняват и повдигат, изгражда се строителна, монтажна и складова база, както и административно битов комплекс).

През 1987 г. започват строителните работи.

Между 1985 и 1987 г. България изпада в трета поредна криза по обслужването на външните дългове на правителството, този път към т.нар. Лондонски клуб на частните кредитори. (През 1986-1987 г. съответните правителствени органи поемат курс към търговско и кредитно обвързване с СССР.)

До края на 1989 г. реакторният корпус на Първи блок е изграден до кота 13.2 м., доставено е оборудването на първи контур и е достигната степен на завършеност около 40 %.

Към януари 1990 г. валутните резерви на България са три пъти по-малко от предстоящите през годината плащания по външния дълг; през март е обявен фалит. През май 1990 г. проектът „Белене“ е редуциран до два блока и строителните работи се намаляват поради липса на средства.

Преди това през февруари и март 1990 г. в Свищов са проведени протести и обществени обсъждания на строителството на централата, гражданите (независимо от политическата им ориентация) заплашват с неподчинение, в законодателното събрание внесена подписка против завършването на проекта. В блога на Лъчезар Тошев може да бъде намерен пълен запис на обсъжданията в Свищов. След тях има и един много обективен анализ на икономическата несъстоятелност на проекта.

Никога след това стопанските ползи от инвестицията не са били обосновани.

В резултат на протестите, донякъде за да се намери отдушник на напрежението, БАН предприема вече споменатото изследване на проекта под ръководството на проф. дтн Пламен Цветанов, публикувано в края на 1990 г. и станало известно като „Бялата книга за АЕЦ Белене“. Становището е, че от енергийна, икономическа, технологична, сеизмологична, екологична и социална гледна точка изграждането на централата „е необосновано и неприемливо“.

През март 1991 г. Комисията по опазване на околната среда на ВНС, на основаната на преписката от предишното народно събрание, Бялата книга и експертни обсаждания препоръчва спиране на проекта.

През август с.г. правителството на Димитър Попов (на тези основания, собствен анализ и юлски преговори в МАЯЕ във Виена) взема решение за замразяване на проекта поради липса на финанси и нарастващата обществена съпротива.

Основното оборудване е консервирано и всяка година се прави технически преглед.

1996 г. и след това. За БСП и Сакскобургготски

През 1996 г. правителството на БСП инициира технико-икономически анализ (ТИА) за довършване на АЕЦ “Белене”. През 1997 г. проектът е отхвърлен главно поради високата себестойност на електроенергията. През 1998 г. НЕК подава искане за лицензиране на площадката, което е отхвърлено поради липса на документи.

През 1998-1999 г. е постигнато споразумение с ЕС и в името на спазването на законодателството е постигната принципна договореност за затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, като последните два трябва да се затворят към 2010-2011 г. Народното събрание одобрява стратегия за изграждане на нов ТЕЦ Марица Изток 1, както и обновяване на МИ2 и МИ3. Мотивите са законодателството на ЕС и осигуряване на членството на България в него. След това три енергийни стратегии и шест правителства потвърждават тези решения. Нито една енергийна стратегия не споменава изрично „Белене“.

През 2002 г. (на 6 април) на конгрес на НДСВ премиерът Сакскобурготски обявява че АЕЦ Белене ще бъде завършена, без да има нови технико-икономически анализи. Преди това, през февруари с.г. той е постигнал споразумение с премиера на Гърция (не е известно обсъждане в рамките на МС) за закриване на блокове в „Козлодуй“ по-рано от договорените срокове. През декември правителството отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта.

През 2003 (февруари и юли) са изпратени писма до пет фирми, произвеждащи ядрено оборудване, с искане за информация и НЕК избира консорциум между “Parsons Europe” и “Рискинженеринг” за консултант за ОВОС и ТИА.

През април 2004 г. правителството взема решение за доизграждане на АЕЦ Белене, а през ноември докладът за ОВОС e одобрен от МОСВ, фактически без обществени обсъждания и игнориране на алтернативните енергийни баланси на страната, които доказват липсата на необходимост от нови базови мощности. Пак тогава министерството на икономиката и енергетиката и НЕК фактически отхвърлят поръчания от тях анализ и прогноза на потреблението на електроенергия от (предполага се) една от най-добрите компании за такива анализи - NIRA. В него също се доказва, че до 2015 г. няма нужда от нови мощности и по-нататък не се очаква съществена промяна. Но НЕК и министерството предвиждат до 58% увеличение.

През 2009 г. група експерти на БАН (отново под ръководството на Пламен Цветанов) убедително опровергават тези „предвиждания“. Отчетите на реалното потребление от 2004 до 2019 г. доказват коректността на прогнозите на NIRA, групата на Цветанов и всички други подобни анализи. През този период Програма достъп до информация заедно със „зелени“ организации води дела по повод решението от 2004 г. Решението на ВАС е в следния смисъл: не са спазени процедурите, но нищо не може да се направи. В споменатия доклад на ИПИ е показано в кои подробности не е изпълнен чл. 45-47 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия, които установяват „особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи“. По всичко изглежда, че и през 2018 и 2019 г. тези процедури не са докрай спазени.

През февруари 2006 г. са получени предложения на руски и чешки консорциуми, а през октомври НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW, “Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК. В процедурата има известни тънкости по дисквалифицирането на канадски кандидат, но въпреки дипломатическото недоволство до съдебен процес не се стига.

След месец НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ “Белене”. Кандидати не се появяват. По тази причина НЕК заявява, че има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. През януари 2007 г. е обявен търг за заем от 250 млн евро, а месец по-късно България уведомява Европейската комисия (ЕК) за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”. През октомври в бюджета за 2008 г. са заложени 600 млн евро в подкрепа на проекта. През декември същата година ЕК обявява положително становище за строежа на централата.

Все ново и ново продължение. И нови милиони

През януари 2008 г. е подписан договор с ASE на стойност почти 4 млрд евро. През април НЕК избира BNP “Pariba” за синдикираща финансирането банка, а през септември премиерът прави поредна “първа копка” на обекта.

През октомври същата година правителството дава 300 млн. лв. за проекта и прехвърля 600 млн евро за гаранции в бюджета за 2009 г.; “Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на България.

През декември е подписано акционерно споразумение с RWE Power за обща компания за развитие на проекта. През януари 2009 г. правителството дава на БЕХ 400 млн лв за проекта. Въпреки това след месец френската “Electrabel“ се отказва да участвува с RWE Power, което води до отпадане и на RWE. Посочената причина е: неясни финансови параметри и устойчивост на проекта. Русия предлага през май с.г. кредит от 3.9 млрд евро.

Налице е фактическо връщане към философията на изграждане на АЕЦ „Белене“ от 1980-те: вземаш заеми от Запад, за да плащаш на Русия безсмислени държавни проекти.

През юли новото правителство на ГЕРБ заявява, че проектът е замразен. През ноември и декември 2009 г. RWE Power и Pariba BNP окончателно излизат от проекта. Министър Трайков обявява, че проектът ще бъде продължен.

2010 г. е много интересна:

• Януари – отворена е процедура по избиране на нов консултант, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) връща проекта в НЕК;
• Март – премиерът посещава площадката, вижда “висша форма на корупция”, нарича я “гьол за 800 млн лв” и дава всички дейности на главния прокурор.
• Юни – Атомстройекспорт (АСЕ) обявява, че е готова да започне строежа на първи блок още от 1 октомври; след среща с посланиците от ЕС премиерът съобщава, че България замразява строежа, министър Трайков заявява, че МС никога не е решавал подобно нещо;
• Президентът Първанов инициира референдум "за" или "против" изграждането на АЕЦ "Белене"; Премиерът обявява, че държи АЕЦ "Белене" да бъде построена;
• Август - Инвестиционният проект за АЕЦ “Белене“ не е одобрен от ДКВЕР като бизнес план на НЕК;
• Октомври – договорът с АСЕ е удължен до края на март 2011 г.;
• Ноември – премиерът Борисов заявява пред агенция ИТАР-ТАСС: “С цялото си сърце подкрепям АЕЦ "Белене“;
• АСЕ дава окончателна цена около 6.3 млрд. евро; Президентът Първанов "урежда" продажба на ток от АЕЦ "Белене" за Сирия; бивш председател на БЕХ - "Ако знаеш какво се случва в "Белене", бедна ти е фантазията. Стотици милиони нагло откраднати.”; Премиерът Борисов заявява, че “цената отива към 8.5 – 9 млрд. евро";
• HSBC е избрана за консултант на проекта; подписан меморандум за създаване на проектна компания: НЕК-51 %, Русия–47 %, френската "Altran" и финландската “Fortum”-по 1 %;
• Декември – проектът отново е върнат от АЯР; публикувани са секретни грами на американския посланик относно проекта "Белене".

Обществените реакции са най-същественото развитие по АЕЦ „Белене“ през 2011 г.:

• В началото на годината е публикуван доклад на чешката консултантска компания Condole Research, озаглавен „Кто кого? Why Bulgaria Should Abandon NPP Belene (датиран ноември 2010), който доказва, че цената на електричеството от „Белене“ ще е 10 пъти по-висока от тази на "Козлодуй";
• През март е публикуван докладът на ИПИ, който при друга методика стига до подобни изводи и предвижда, че цената на изграждане на централата (без оскъпяване, корупция, по-високи изисквания за сигурността и забавяне) ще е около 11 млрд евро;
• След месец Институтът за енергиен мениджмънт излиза с подобна, малко по-ниска оценка, изчислена по друга методика; през юли сметките са потвърдени от бивш зам. министър на ядрената енергетика, но с отчитане на забавянията и другите ефекти, пропуснати в сметките на ИПИ; цената на „Белене“ тогава се оказва малко над 14 млрд. евро; в края на 2011 и началото на 2012 г. (в крайна сметка през март) става известна и прогнозата правителствения консултант HSBS, чийто договор включва и възнаграждение за успеха на проекта. Въпреки този стимул, цената на АЕЦ „Белене“ е в диапазона от 10 до 14 млрд евро;
• Въпреки тези сметки, премиерът казва пред парламента на 15 февруари 2011 г. , че ”ако не се построи АЕЦ "Белене", токът ще поскъпне около 18 пъти”.

По последния повод премиерът получава писмо, озаглавено „Атом за народа“ и датирано 11 април 2011 г. В него освен преките разходи по проекта са обяснени и страничните щети (затваряне на мощности, работни места и пр.) и е дадена оценка на тези щети. (Копие получават и президентът, и председателят на парламента.

През януари 2012 г., без време за подготовка, при неясно поставен въпрос, съмнителни юридически основания и фактическо неучастие на най-голямата парламентарна партия, е осъществена идеята на президента Първанов за референдум по повод „Белене“. Проектът отново е „окончателно“ замразен през март с.г., без по този повод да са предприети необходимите довършителни правни действия, които произтичат от решението на народното събрание и правителството.

Останалото се знае и донякъде помни. За него може да се прочете пак в цитираната статия на Аспарух Панов.

Накъсо развитието на тази история е следното:

Както изглежда, със съдействието на българските власти от 2013 и 2014 г., АСЕ печели арбитражното дело за доставеното оборудване по договора от 2010 г. Това става окончателно ясно през 2016 г., а пращането на 600 млн. евро е направено в края на годината (след съгласуване на държавна помощ с ЕК). През втората половина на 2016 г. и 2017 г. изведнъж се оказа, че тези средства и т.нар. „гьол“ са достатъчно основание за поредното рестартиране на проекта. БАН получи задача от БЕХ да докаже, че това е така. Но всъщност не можа да го направи, частично поради интелектуален срам, частично поради това, че не е възможно това да бъда направено от трезво мислещи икономисти.

Въпреки липсата на достатъчни и надлежно доказани основания, парламентът и правителството възстановиха проекта през 2017 г. и пуснаха подобно на 2006 г. търсене на заявки за участие в него. Клетвите, че изграждането ще се извърши „без държавна помощ под каквато и да е форма“ се оказаха, както се знаеше предварително, не повече от умишлено лицемерие.

Първоначално през 2016 г. бе обяснено на теоретични основания, че АЕЦ „Белене“ е и под юридически риск, заради необходимостта да следва процедурите на ЕВРАТОМ. След това през 2018 г. депутатът в Европейския парламент Светослав Малинов получи и формално обяснение ​по този въпрос, че да, това е нов проект. Междувременно няколко разбирателства за екологичните и рисковите параметри на площадката „Белене“ бяха или блокирани, или сметнати от съда за неоснователни.

Ситуацията днес

Днес няма икономист в България, който да може с чиста съвест да „докаже“, че АЕЦ „Белене“ има какъвто и да е икономически смисъл. За българските данъкоплатци, при държавно изграждане на централата ще е около 15% по-скъпо от разхода на данъкоплатец по изплащането на дълга от времето на Тодор Живков (за период от 15 години). Ако не се стигне до други странични отрицателни последици (спад на кредитния рейтинг, затваряне на мощности и т.н.). Те са много вероятни. А правителството, както стана дума тук преди, работи тихо за затварянето на инсталирани мощности. Енергетиците и работодателите също в по-голямата си част са убедени в безсмислието на проекта, изключение правят само пряко облагодетелстваните.

За разлика от икономистите, сеизмолозите в по-голямата си част мълчат. Както навремето генералният секретар на БКП, сега тяхната роля е иззета от министъра на енергетиката и политиците. Те повтарят същите заклинания. И отново се боят да възложат анализ на рисковете.

Общественото настроение е странно средно аритметично между всеобщо убеждение за корупция (добре описано от Deutsche Welle) , надежда, че ЕС ще реши проблема, нежелание да се предприемат протести по този повод („Белене“ не е „Пирин“) при „зелените“ и липса на постоянство при работодателските организации и очакване, че някой друг от местните хора ще „свърши работата“.

В общи линии такъв беше и планът на парламентарните партии и правителството. Защо – трудно е да се каже. Най-вероятно някой има силата да ги изнудва. Но за тези неща не се правят официални заявления.

Интересно е да се отбележи, че преписката по „Белене“ на комисията на ВНС (около 10 000 страници, включително наследство от предишното събрание) е загубена през 1992 г., „Бялата книга“ не е намираема в библиотеката на БАН и нейните изводи не са разгледани в становището на ИИЕ на БАН от 1918 г., което пряко засяга съдбата на проекта АЕЦ „Белене“.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.