В 18 ч. вечерта много българи се прибират от работа към вкъщи и хвърлят по едно око в социалните мрежи, за да видят какво точно се случва. Те публикуват някоя снимка, споделят новина или просто пишат на приятелите си.
В понеделник тази рутина беше нарушена и то не са час-два, както някои са свикнали.
„Не мога да вляза във Фейсбук, за да напиша, че Фейсбук не работи“, бързо се превърна в една от най-разменяните шеги в други мрежи като Twitter и Tik-Tok
Всъщност това, което се случи е, че около 3.5 млрд. потребители, приблизително колкото половината световно население, се оказаха лишени от платформите Facebook, Instagram, Messenger и WhatsАpp, които спряха да работят за около 6 часа.
За някои това означаваше, че трябва спешно да потърсят алтернативни варианти за комуникация, за да се свързват с близки и приятели. За други, включително и компаниите на Марк Зукърбърг, това означаваше финансови загуби. В някои държави падането на платформите на практика означаваше и спиране на интернета и комуникацията на множество нива, включително и в политическите среди. Хиляди си зададоха и въпроса – „какво ще стане, ако тази ситуация не се промени завинаги“. Бързо се появиха и множество теории на конспирацията.
„Нашите екипи научиха, че промени в настройките на рутерите, които направляват мрежовия трафик между отделните информационни центрове, са предизвикали проблеми, довели до прекъсването на цялата комуникация“, написаха от компанията, предлагайки извинение на потребителите и уверение, че проблемите не са изложили на опасност лични данни.
Малко по-късно и самият Зукърбърг поднесе извинение за случилото се.
„По-скоро щетите, чисто психологически, са много по-сериозни, включително и за бизнеса, защото страшно много бизнеси разчитат на Фейсбук като основен комуникационен канал, а на Инстаграм като вторичен. Падането им кара хората да се чувстват несигурни“, каза пред Свободна Европа специалистът по дигитален маркетинг Жюстин Томс. Според нея шестте часа без платформите ще създадат повече икономически ефект по света, а не в България, но в същото време ще накарат много хора и компании да се замислят за зависимостта им от социалните платформи.
Проблемите за платформите идват и в твърде неудобен момент за компанията, когато все по-често, включително в процеси, се задават въпроси за влиянието ѝ върху комуникациите в световен мащаб.
Какво се разбра за случая с платформите на Facebook, какви са последствията и готови ли са хора и бизнеси за алтернатива? Ето няколко отговори:
Какво знаем до момента?
От близо 18 ч. българско време до около полунощ услугите на платформите на Facebook, които включват Instagram, Messenger и WhatsApp изцяло спряха да работят. Беше съобщено и за проблеми, свързани с други сайтове и платформи, за които се изисква влизане с профили в някоя от падналите страници.
Според източници от Facebook, цитирани от водещи световни медии, причините действително се коренят във вътрешни действия и не става въпрос за хакерска атака. Проблемът е бил от такова естествено, че не е позволявал и на разработчиците в компанията да достъпят вътрешни секции от платформата, както дори и документи.
До момента експертите, анализиращи проблема, се обединяват около мнението, че става въпрос за системни грешки при обновяването на Border Gateway Protocol (BGP). Самият протокол представлява механизъм, по който се обменя информация между отделните автономни системи (мрежи) в интернет. BGP позволява на останалите сървъри да достъпват Facebook, а проблема при тях води до серия от грешки, които правят платформите на Зукърбърг недостъпни.
„Заключени отвън“
По непотвърдени информации, с които излязоха изданията Ню Йорк Таймс и Гардиън, голямо забавяне е предизвикано от невъзможността сървърите на компанията да бъдат достигнати.
Това се е случило от една страна, защото голяма част от системите, с които се управлява поддръжката на платформите, е същата, на която се намират самите платформи. Това е направило невъзможен електронният достъп до тях в опит за възстановяване на щетите.
В същото време Ню Йорк Таймс съобщи, че на екипите в центъра на компанията в Санта Клара се е наложило да използват физическа сила, за да влязат в сървърните помещения. Малко по-късно от изданието коригираха информацията си, потвърждавайки, че промените просто са били извършени от екип на място, който обаче не е трябвало „да прониква“ в помещенията.
Какви са щетите?
Скоро след възстановяването на работата на социалните платформи, редица собственици на бизнеси се оплакаха, че спирането им е коствало големи загуби.
Най-сериозно засегнати са сектори като продажбата на дрехи и доставките на храни, които, особено в ситуацията на пандемия, са изключително популярни. Роля е изиграл и моментът в денонощието, в което това се е случило.
Засегнати бяха геймъри, които освен Ютюб, използват и Фейсбук като платформа, на която да излъчват съдържание.
Най-пряко ударът се усеща от инфлуенсърите и рекламните лица, които използват социалните мрежи като единствен канал, а по този начин го правят и единствен източник на доходите им.
„Днес загубихме три спонсорски договора“, казва Маги Бараган, която е мениджър в компания предлагаща услуги на инфлуенсъри.
На колко точно се равняват загубите за отделните играчи още не е ясно. Това, което се знае е, че стойността на акциите на компанията „Фейсбук“ падна с около 5%, което бързо беше изчислено като загуба от близо 6 млрд. долара за Зукърбърг.
А ефектът за България
В България бизнесите и хората също до голяма степен разчитат на най-големите социални платформи, за да генерират приходи.
Според специалиста по дигитален маркетинг Жюстин Томс в България, поради късните часове, а и заради „гъвкавостта“, която дават социалните мрежи, икономическият ефект не е бил толкова силен. По думите им за бизнесите, както и за инфлуенсърите и обикновени потребители, ефектът е бил по-скоро психологически.
„По-младите, които публикуват често със сигурност им се отразило, но в България, за комуникация най-използван е Viber и падането на Мessenger и Whatsapp не се усети така, както в САЩ “, казва тя.
По думите у нас около 50% от бизнесите, без значение от размера и сегмента, в който работят, са силно зависими от социалните платформи. Почти на 100% това е валидно за туристическите услуги, модната индустрия и бързооборотните стоки.
„Надявам се, че бизнесите са се замислили колко зависими са от социалните медии и че не би трябвало да е така“, каза още тя.
По думите ѝ в България средства от инфлуенсърство си докарват не повече от 5 хил. души. Те са били силно засегнати в началото на пандемията заради свиването на рекламните бюджети, но тези шест часа по-скоро са ги стреснали, отколкото да са им отнели много приходи.
„При тях по-скоро резултатът е свързан със страха, ако се случи за по-дълго какво ще правят“, казва още Томс.
Проблеми в много лош момент
Само няколко часа преди сривът от „Фейсбук“ поискаха от съда в САЩ да се произнесе срещу решението на Федералната комисия по търговия, че компанията е монополист.
В същото време във вторник пред Конгреса се очаква изслушването на бившата служителка на компанията Франсис Хаугън, която изнесе информация за различни нарушения, извършвани от компанията на Зукърбърг. Сред нейните твърдения са, че от „Фейсбук“ са подвеждали инвеститори и рекламодатели, както и че от платформата са игнорирали информация за влиянието на Инстаграм върху младите момичета, които са се чувствали „по-зле“ заради услугата.
Компанията, заедно с други технологични гиганти като Гугъл, Амазон и Туитър, е под сериозен натиск заради начина, по който използва или е използвала в миналото данни на своите потребители. В Европа те са въвлечени в спорове за това как и дали отделните правителства могат да имат контрол върху действията им.
