Началото на деня в сряда беше неочаквано за мнозина австралийци. Потребителите на най-популярната социална мрежа – Фейсбук, загубиха достъп до новинарското съдържание на всички местни и международни медии.
Това предизвика гнева на местните 17 милиона потребители, които използват социалната медия и за информация. Какво ни засяга нас обаче това? И трябва ли нещо, което се случва на хиляди километри от тук, да ни вълнува?
Да. Конфликтът между правителството на Австралия и технологичния гигант първата кулминация от процес, който тече в целия свят. Все повече правителства повдигат въпроса за отговорността на социалните мрежи, особено на все по-голямата им технологична и финансова власт.
В следващите редове са отговорите на най-задаваните въпроси по случая.
Как започна всичко?
В основата на конфликта, довел до спирането на Фейсбук в Австралия, е законодателното предложение, изготвено от Комисията за конкуренция и потребители. С него се иска въвеждане на равнопоставеност (“level playing field”) между технологичните гиганти и издателите, които се борят за оцеляването си заради свитите приходи от реклама.
Статистиката показва, че от всеки 100 австралийски долара, похарчени за дигитална реклама в австралийските медии, 81 долара отиват в сметките на Фейсбук и Гугъл.
“Предложените промени целят да доведат до честност и прозрачност във връзката между Фейсбук и Гугъл с австралийските новинарски бизнеси“, заяви председателят на комисията Род Симс.
В законодателството се включва възможност всяка новинарска организация да сключва договори с технологичните гиганти за използването и разпространението на съдържанието им.
Какво казват Фейсбук и Гугъл?
В отговор на предложените законодателни текстове Гугъл и Фейсбук заплашиха, че ще спрат услугите си или тяхното качество значително ще спадне.
В своя публикация управляващият директор на поделението на социалната мрежа за Австралия и Нова Зеландия Уил Ийстън обяви, че предложението е признак за “неразбирането на динамиката в интернет и ще нанесе вреда точно на новинарските организации, които правителството се опитва да предпази“.
През 2020 г. във Фейсбук са били генерирани 5.1 млрд. клика към австралийски новинарски сайтове.
По неговите думи през 2020 г. във Фейсбук са били генерирани 5.1 млрд. клика към австралийски новинарски сайтове, което той изчислява на 407 млн. австралийски долара (над 260 млн. евро).
Преди седмици Фейсбук обяви, че тоталното спиране на новините ще бъде последната стъпка, която компанията ще предприеме.
От Гугъл също се обявиха против правилата, защото те потенциално щяха да ги задължат да плащат на всеки сайт, който излиза в резултатите за дадено търсене. От компанията, управляваща най-голямата търсачка в света, се възпротивиха и заявиха, че те изпълняват по-скоро функцията на библиотекар, а в случай че бъде нарушена концепцията за свободен и безплатен интернет, цялата система ще се счупи.
Защо и Гугъл не направи като Фейсбук?
Все пак, въпреки заплахата да спрат достъпа до търсачката си в Австралия, от Гугъл избраха да се договорят с местните медии. Гигантът сключи сделка с притежаваната от магната Рупърт Мърдок Newscorp, Ройтерс и редица от останалите местни играчи.
Според договореното всяка от медиите ще може да избира кои свои истории да промотира в специална секция в приложенията на Гугъл и търсачката. Засега сделката не включва най-популярната опция за търсене по ключови думи, в която новинарските истории се подреждат от търсачката - нещо, за което гигантът се бореше.
Въпреки, че информация относно сделките официално не е налична, от Гугъл отделиха 1 млрд. долара за сключването на подобни договори с новинарските организации в целия свят за следващите 3 години. В австралийски медии се появиха информации, че само в Австралия досега гигантът е похарчил над 100 млн. долара.
Какво точно изчезна от Фейсбук?
Краткият отговор - почти всичко. В списъка на източниците със спрени публикации попадат традиционните медии, лайфстайл изданията, сатирични сайтове, страниците на публични институции, сайтове за пазаруване, спортни страници, както дори и такива на здравни организации.
От Фейсбук оправдаха решението си за широкото прилагане на рестрикциите с липсата на ясни дефиниции в предложения закон.
“Тъй като законът не предлага ясни насоки по отношение на дефинициите за новинарско съдържание, ние приехме широко разбиране на дефиницията, за да спазим закона по начина, по който е написан“, заяви говорител на компанията.
Фейсбук все пак направи уточнение, че несправедливо засегнатите страници ще бъдат възстановени.
Защо двата гиганта тръгнаха по различни пътища?
Тук възможните отговори са много, но основното се корени в различната степен на зависимост на двете компании от новините. При Гугъл една от основните мисии е да организира информацията от света, което е невъзможно да се случи без достъпа до навременни и актуални новини.
От друга страна Фейсбук се позиционира повече като споделено пространство, в което потребителите могат да публикуват снимки, видеа, да дискутират теми, а от време на време да качват и новини.
Досега както Гугъл, така и Фейсбук третираха новинарските медии с приблизително еднакъв аршин.
Досега както Гугъл, така и Фейсбук третираха новинарските медии с приблизително еднакъв аршин. Дълго време те твърдяха, че подпомагат по-голямото разпространение на съдържание, което ги оправдаваше за липсващите плащания.
С генерирането на все по-големи печалби и влошената финансова ситуация на медиите, технологичните гиганти постепенно започнаха да плащат за съдържание.
В САЩ, ЕС и Австралия пък все по-често започнаха да се повдигат въпросите около отговорността, която компании като Гугъл, Фейсбук, Епъл и Амазон имат по отношение на достъпа до качествено новинарско съдържание.
Тези критики бяха подсилени и заради увеличените нива на разпространение на дезинформация в дигиталния свят. Кулминацията засега е именно в предложеното от правителството в Канбера законодателство.
Как реагира правителството в Канбера?
Консервативното австралийско правителство засега не се отказва от предложеното законодателство, което беше одобрено в долната камара на местния парламент в сряда. За промените има широка подкрепа, а се очакват и нови дебати в следващите дни.
“Решението на Фейсбук да прекрати приятелството си с Австралия, спирайки достъпа до основни информационни услуги, свързани със здравеопазването и спешната помощ, е арогантно и разочароващо“, каза министър-председателят Скот Морисън.
Той добави, че тези действия само потвърждават притесненията на много държави относно поведението на технологичните гиганти, които не смятат, че имат отговорност пред тях.
Според финансовия министър Джош Фрейденберг предложението за промени вече е дало резултат, който може да бъде отправна точка за действия в целия свят.
“Нито една от сделките нямаше да се случи, ако това законодателство не беше в парламента. Това първо по рода си законодателство помага на всички страни да седнат заедно на масата и да градят пътя напред“, каза той.
Как реагираха австралийците?
Освен гнева, породен от спирането на основна част от услугата във Фейсбук, много австралийци заявиха, че изпитват сериозни притеснения за евентуалното избухване на кампании за дезинформация, които ще могат да завладеят платформата.
Редица потребители изтриха профилите си заради недоволство от ограничаването на услугата по времето на пандемията.
Директорът на Хюман райтс уоч за Австралия Елани Пиърсън също изрази позиция, че спирането на достъпа до информация може да има тежки последици.
“Прекъсването на достъпа до жизненоважна информация на цяла държава посред нощ е безотговорно“, каза тя.
Според австралийците поведението на Фейсбук показва, че компанията може по всяко време да предприеме подобно решение за услугата си на всяка точка и така да ограничава възможностите на потребителите в целия свят.
