Украйна вече е с единия крак в НАТО

Дългоочакваната среща на върха на НАТО във Вилнюс приключи и наред са равносметките.

В коментарите преобладават нотки на разочарование. Украйна не получи покана да се присъедини към Пакта.

"Изглежда не е налице нито готовност Украйна да бъде поканена в НАТО, нито да ѝ се даде членство", каза украинският президент Володимир Зеленски, а "за Русия това е мотиватор да продължи с терора".

Някои наблюдатели направиха и паралел със злополучната среща на върха в Букурещ през 2008 г. (последната сбирка на НАТО, на която е присъствал Путин). Тогава Украйна и Грузия получиха уверение, че вратите на алианса са отворени, но не и т.нар. План за действие (Membership Action Plan), подготвителна стъпка преди членството.

Това полвинчато решение – взето с цел да се угоди на Франция и Германия най-вече – се приема като един от факторите, довели до войната в Грузия четири месеца по-късно. С други думи, ако Тбилиси имаше тогава директна писта към членството – според този възглед – Москва може би щеше да се поколебае да използва военна сила. По същия начин сега – формулировката в комюникето на НАТО, че Украйна ще се присъедини "когато съюзниците са съгласни и условията изпълнени" – дава на Русия карт бланш да продължи агресията.

Тази теза е напълно разбираема и оправдана. Войната, жертвите, човешкото страдание и разрушенията неизменно преформулират политическите въпроси в морални. И разговорът за това дали Украйна да бъде в НАТО или извън преминава от полето на военната стратегия в това на ценностите.

Но връщайки се към политическата реалност за всички основни играчи беше ясно, че Вилнюс няма да доведе до мигновено присъединяване на Украйна. Няма как НАТО да се намеси пряко във военни действия срещу Русия – вместо да подпомага Киев индиректно, както прави сега. А алтернативата – Украйна като член, но без да се ползва от правата си по чл. 5 от Североатлантическия договор за колективна отбрана, би подкопала Алианса. Затова и на срещата на върха САЩ и Германия за застъпиха за отлагане на поканата за членство.

За Зеленски искането за незабавно членство е рационална политическа стратегия. Като лидер, който носи на плещите си огромна отговорност в съдбовен момент, той започва с максималистична позиция с идеята да спечели възможно най-добър резултат за Украйна в рамките на възможното.

Какво извоюва Украйна във Вилнюс

На първо място, отпадането на Плана за членство – междинния етап в присъденяването към НАТО. Това е сигнал, че в бъдещ момент Украйна може да стане член по възможно най-бърз график. Кога би могъл да дойде този момент? Най-вероятно след приключването или "замразяването" на войната. Тогава НАТО ще е крайъгълен камък в украинската стратегия по сдържане на Русия.

На второ място, Украйна получи гаранции за сигурността си от страните в Г-7, както и обещание за продължаване на отбранителната и финансова помощ.

Трето, конкретни ангажименти за доставки на оръжие на стойност 1,5 млрд. евро от страна на Германия, Канада, Великобритания, Франция, Холандия, Норвегия, Австралия.

Става дума за далекобойни ракети, бронетанкова техника, съоръжения за разминиране (ключови за настоящата офанзива в Запорожка област) и др. Не трябва да се пропуска и важността на доставките на касетъчни муниции от страна на САЩ. То ще гарантира огневата мощ на украинската артилерия в периода преди да се активира дългосрочната схема на ЕС за предоставяне на боеприпаси.

Четвърто, в сряда беше първото заседание на Съвета НАТО-Украйна, нов формат на най-високо равнище, който ще направлява инициативите за интегриране в Пакта. Съветът също така има символично значение, понеже подчертава особеното място на Киев в съюза като един вид асоцииран член.

С други думи Украйна не си тръгна с празни ръце от Вилнюс. Пресконференцията, която Зеленски даде след края на срещата, благодарейки на съюзниците, е показателна.

Какви са следващите стъпки за Киев

Следващата стъпка за Украйна е да може да обвърже западните си съюзници още по-тясно, закрепвайки дългосрочните им ангажименти. Освен оръжейни доставки това включва споделяне на разузнавателни данни, обучение на военни формирования, трансфер на технологии към украинската отбранителна промишленост.

Тук особено важно значение имат САЩ. Евентуална завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом след 2024 г. би имало отрицателен ефект върху помощта за Украйна. Тръмп вече обяснява как ще реши конфликта със сделка с Путин. В Републиканската партия все повече надделяват скептични спрямо Киев гласове. Ако Украйна разчита на Америка и по-нататък, тя по всякакъв начин ще лобира военната помощ да се закрепи правна форма.

Често се говори за т.нар. Израелски модел – материалната подкрепа, която САЩ предоставят на своя съюзник още от края на 60-те години на миналия век. Това е възможен вариант – но с една уговорка.

Израелско-американското партньорство се крепи на десетгодишни меморандуми за разбирателство, които фиксират паричния размер на военната помощ. Това са политически документи, а не правни договори по подобие на Североатлантическия пакт. Те вървят в тандем със статута на Израел като „важен не-натовски съюзник“, какъвто Украйна все още не е получила от САЩ. Вероятно усилията на Киев ще са насочени и към лобиране в Конгреса за законодателство, което би било най-добрата опция.

Подкрепата от европейските съюзници не подлежи на съмнение. Географията си казва тежката дума. Заплахата от Русия е много по-осезаема и реална в Европа, отколкото зад океана. Това обяснява и поврата в стратегическото мислене на Германия и Франция. Дори и един ден Берлин и Париж да тръгнат да се договарят с Москва, те знаят, че това може да стане единствено от позицията на силата. Възпирането, а не сътрудничеството с Русия, е водещият принцип.

Като никога преди Германия и Франция са горе-долу на едно мнение с Великобритания по въпроса как да се отговори на руската заплаха. Затова максималното повишаване на отбранителния капацитет на Украйна – стратегическа преграда пред Русия - няма алтернатива.

Поглеждайки обратно към Киев, дори и без формално членство, тенденцията е все по-тясно сближение с НАТО – на политическо и военно-техническо равнище. Дори без гаранциите по чл. 5 Украйна е де факто част от Алианса и то една от най-боеспособните такива.

Владимир Путин взе решението за пълномащабно нахлуване в Украйна уж с цел да предотврати присъдениняването ѝ към НАТО. Но на практика той постигна точно обратния резултат. Украйна е вече с един крак в Алианса.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.