25 държави-членки на НАТО, над 10 000 войници, повече от 250 самолета на 42 държави, 100 от тях американски, пристигащи от десетки локации в САЩ и Европа. Това са част от параметрите на наскоро приключилото учение „Въздушен страж 2023”.
На практика това е най-амбициозната подобна инициатива в историята на Алианса, като в допълващите дейности са отработени поддържащи мисии на наземните войски, евакуации, неутрализиране на вражески подводници, въздушна подкрепа за наземни операции и други елементи.
Периметърът на обученията обхваща Южна Германия, Северно и Балтийско море. Основната им цел е ефективното операционализиране на „защитата на всеки сантиметър“ натовска територия и спирането на атаки срещу градове и критична инфраструктура. Учението е част от множеството мерки за прилагане на новата стратегия на организацията, приета след втората руска инвазия в Украйна през миналата година.
Всъщност подобно събитие би било невъзможно преди последната вълна от агресията на Владимир Путин. Основните стратегически загуби за Москва са вече ясно очертани и често изброявани. Краткият списък включва политическо обединение на Запада, разширяване на НАТО и удвояване на линията на контакт с Алианса, рестарт на западната военна индустрия, енергийно разкачване, нарастваща руска зависимост от Китай, вътрешна инвестиционна имплозия в Русия, която блокира развитието на страната, масова емиграция на местните елити, национална консолидация в Украйна, нова отбранителна концепция на Алианса и т.н.
Съществува обаче и второ поколение последствия, все така негативни за Москва. Едно от тях е трансформацията на Украйна в де факто страна членка на Европейския съюз (ЕС) и НАТО, независимо от времевата рамка на формална интеграция.
"Пътека към присъединяване"
Оформящият се консенсус за страната е, че тя няма да получи покана за членство в Алианса на предстоящата тази седмица среща на върха във Вилнюс. В замяна започва формулирането и прилагането на стратегия за де факто присъединяване чрез най-различни механизми, т.нар. „пътека към присъединяване“. Процесът може формално да бъде приключен след спирането на войната или друга сравнително устойчива и приемлива развръзка.
Предстои правна и институционална хармонизация, но основните линии на сближаване са други и рязко се отличават от предходни разширявания. Най-общо, различните елементи на военна помощ за страната създават тяга и динамики на модернизация, които на практика постепенно превръщат Украйна в бъдещ ефективен член на НАТО.
Едновременно се извършва подмяна на военни ресурси и капацитети, организация и управление на цялата система за сигурност, осъвременяване на обучението и способностите, преформатиране на военните капацитети, интеграция на различни нива с ключови страни членки на Алианса. Ускорява се и интеграцията на страната със западната военна индустрия и тя до няколко години ще напредне много.
Към днешна дата най-развити са плановете с британската BAE Systems и турската Baykar, а на последното авиошоу в Бурже, Франция, стана ясно, че Киев е в напреднали преговори и с военни производители от Франция, Германия, Италия и Източна Европа. Нарастват и самите средства за военна помощ на страната. Само преди дни ЕС увеличи размера за основния фонд за подкрепа и той вече има нов таван от над 12 милиарда евро.
Множество страни членки на НАТО имат самостоятелни, двустранни програми за сътрудничество и развитие на системата за сигурност и отбрана на Украйна. Великобритания осъществява проекта Interflex, заедно с подкрепящи държави, който е фокусиран върху различни обучителни елементи, най-вече на ВВС, и институционално изграждане.
По подобен начин работи и Канада, която, успоредно с чисто оръжейната помощ, осъществява и множество дейности по изграждането и усъвършенстването на различни елементи от цялостната система (военно инженерство, наземни операции, военна медицина, обучение на ръководители и други).
Скоростта на приближаване на Украйна към ЕС е безпрецедентна в годините след петото разширяване на съюза. Процесът върви със съвсем различно политическо време от това спрямо Западните Балкани и върна геополитиката в него. Чисто процедурно Киев вече отговори на две от седемте условия за старт на самите преговори, а в края на годината предстои по-цялостна оценка.
Възстановяване на Украйна
Множество държави вече подпомагат страната в европейската интеграция чрез различни програми, най-вече Полша и балтийските републики. Ускорено стартира и трансферът на европейско право, дори преди процесът да бъде формализиран в преговорни глави, както това се случи по време на петото разширяване.
Европеизацията на Украйна ще се случва и по силата на други динамики. Може би най-съществената е по линия на предстоящите програми за възстановяване на страната. EК заделя нови 50 милиарда евро до 2027 г., които, освен за макроикономическа стабилизация, се насочват към секторни реформи и са обвързани с множество условия. Съществува отделен бюджет за реформи, обвързани със самия преговорен процес, приемането и прилагането на европейското законодателство.
Тепърва започва набирането на средства за т.нар. „Зелен план Маршал“, който ще е в основата на възстановяването на Украйна. Той на практика ще позиционира страната в сърцевината на бъдещата икономика на Стария континент чрез общи инвестиции и по-чисти производства на стомана, метали и желязо, както и различни форми на възобновяема енергия.
Предстоят и нови мащабни програми от страна на Европейската инвестиционна банка. Изготвят се проекти за използване на множество критични материали, които Украйна има и които са ключови за намаляване на зависимостта от Китай.
Отделно от ЕС, BlackRock, JP Morgan Chase и други инвеститори работят по създаването на отделен фонд за развитие, както и по създаване на банка за възстановяване. Въобще, погледнато цялостно и независимо от точната времева рамка на присъединяването, Украйна навлиза в дълбок процес на пренареждане на норми, институции, практики и отношения, които ще я променят дори повече, отколкото това се случи с държавите от последното разширяване.
Преосноваване на цялата държава
Институционалният път на Украйна към големите организации на западния свят ще бъде криволичещ, с несигурна времева рамка и множество препятствия. Дебатите около членството ѝ в НАТО ясно илюстрират това, но те не са най-важното в тази ситуация.
Завръщането на войната в Европа, рисковете от нейното разпространение на натовска територия и евентуална загуба на Киев генерират императив на ангажимент, който се отличава качествено от динамиките по време на разширяванията от последните десетилетия.
Директният риск за сигурността на Европа вече пряко влияе върху нейното поведение спрямо Украйна и скоростта и модусите на нейното приближаване и интеграция. Ако през първите месеци на войната това не беше факт, то постепенното ѝ разгръщане и изясняване на последствията вече промениха политическото състояние на нещата.
Нещо повече, вероятността от бърз и еднозначен завършек на конфликта остава малка и досегашната динамика на украинската контраофанзива илюстрира това. Неговото разтягане във времето има интересно последствие. Продължителният сблъсък ще ускорява допълнително вътрешната трансформация и модернизация на нападнатата страна. На практика този процес се превръща в условие за дългосрочно възстановяване и стабилност на Киев.
Всъщност погледнато по този начин, Западът е вече ангажиран в един огромен проект на изграждане на страна членка, европеизация, която следва нормите, логиките и структурите на функциониращите опори в лицето на ЕС и НАТО. Затова и представянето на случващото се като възстановяване не дава пълната картина и не отразява същността на процеса. Под дулата на оръжията се преосновава цялата държава, нейните норми, институции и поведение.
Уникална историческа ситуация
Желае или не, ЕС е принуден да започне да се държи геополитически по силата на света, в който попадна. Real politik е все повече избор на елити и общества, императив на обстоятелствата и неизбежна рецепта за оцеляване.
Евентуално завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом след изборите през 2024 г. допълнително ще ускори този процес, ще го направи драматично необходим и спешен.
Скоростта, убедеността и мащабът на енергийното разкачване от Русия вече ясно илюстрира, че организацията има необходимия политически и институционален капацитет да се справя с подобни предизвикателства.
Макар и с условности, по-добрата защита от агресивен Китай, постепенното оформяне на европейска отбранителна индустрия и преформатирането на енергийната политика са други примери за обръщане към общи отговори на новите геополитически ребуси.
Стабилизирането на Западните Балкани е сред най-непосредствените цели в този контекст и това е вече видимо в поведението на ключови страни като Германия и Франция. Както и в новите идеи за ускоряване на реалното сближаване със страните от региона, които Урсула фон дер Лайен наскоро изложи.
Очаквано, сложни международни организации няма как да притежават скоростта и гъвкавостта на националната държава и затова структури като ЕС и НАТО винаги могат да бъдат обвинявани в мудност, разделение и компромиси. Но и двете се движат в една посока и се озовават в уникална историческа ситуация.
В случая с Украйна сме свидетели на впечатляваща пресечна точка на национална консолидация, ценностна трансформация, европеизация и геополитически императив за интеграция. Тази комбинация е на път да разшири източната граница на западния свят, да го консолидира и превърне в точно това, което автократът Путин искаше да избегне. Западът е вече наистина пред неговата врата и по всичко личи ще остане там.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
