Може ли новият служебен премиер да не е Димитър Главчев

През есента в България ще има нови предсрочни избори. До тях се стигна, след като в понеделник от парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН) върнаха на президента Румен Радев третия мандат за съставяне на правителство неизпълнен. Очаква се той да насрочи вота за средата на октомври.

Дотогава страната трябва да се управлява от служебно правителство. Според промените в конституцията държавният глава трябва да назначи служебен премиер. Той има право да избира сред ограничен кръг от хора, които заемат високи длъжности. Политическата нестабилност обаче прави тази задача трудна.

Причината е, че част от потенциалните служебни премиери вече отказаха, други бяха преждевременно отстранени, а трети, които биха могли да бъдат назначени, всъщност още не са избрани.

На този фон от седмици в парламента вървят разговори между отделните групи за това как би могъл да се разшири кръгът от хората, които могат да заемат служебно министър-председателския пост.

В момента на него е председателят на Сметната палата и бивш депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Той обаче няма подкрепата както на Радев, така и на парламентарно представените партии - с изключение на ДПС-Пеевски и ГЕРБ.

Може ли да се разшири броят на длъжностите, от които да се избира човек за поста? Звучи сложно, но може да се стигне до такива опити. Ето какво се случва.

Каква е ситуацията в момента

Според новите разпоредби в конституцията служебен премиер се избира сред председателя на парламента, управителя и подуправителите на БНБ, председателя и заместник-председателите на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник.

От края на март председателя на Сметната палата Димитър Главчев изпълнява функцията на служебен премиер. Това се случи, след като останалите потенциални служебни премиери отказаха да бъдат назначени на този пост.

Към началото на август възможностите на избор на служебен премиер са още по-ограничени, въпреки че се появи ново име в лицето на председателката на Народното събрание Рая Назарян от ГЕРБ. В понеделник тя каза, че отказва да е служебен премиер.

"Аз препотвърдих моята позиция, че ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и диалог между партиите в предизборната кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес", каза Назарян след среща с президента Радев.

Защо изборът е ограничен

Основната причина за ограничения кръг хора, измежду които може да се избира служебен премиер, е политическата криза в България - основните кандидати отказват, част от позициите не са запълнени, а трети възможни кандидати са отстранени.

• Нежелаещите

Още при предходната процедура зам.-шефовете на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров отказаха да станат служебни премиери.

Същото направиха и управителят на БНБ Димитър Радев, и подуправителят Петър Чобанов. А от позиция на Европейската централна банка стана ясно, че подуправителите не би трябвало да приемат поста на премиер, защото това е своеобразен конфликт на интереси. Подобна констатация се съдържаше и в летния доклад, от който стана ясно, че България все още не изпълнява изискването за инфлация за влизането в еврозоната.

В понеделник се появиха намеци, че Грънчарова-Кожарева и Чобанов може и да преразгледат позициите си, но това още не значи, че Радев ще ги припознае.

• Отстраненият

Един от малкото потенциални кандидати за служебен премиер - подуправителят на БНБ Андрей Гюров - беше предсрочно отстранен. Той беше избран на този пост след номинация на ПП-ДБ.

В края на юни Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост на Гюров с позицията му на подуправител на БНБ, а месец по-късно Управителният съвет на банката гласува за отстраняването му. Така Гюров беше отстранен като потенциален вариант за служебен премиер, въпреки че делото срещу отстраняването му, което той води, още тече във Върховния административен съд.

• Неназначените

От средата на април България няма омбудсман, защото Диана Ковачева встъпи в длъжност като съдия в Европейския съд по правата на човека.

В края на март - преди предишната процедура за избор на служебен премиер - заместничката й Елена Чернева-Маркова изненадващо подаде оставка.

• Единственият

Така изглежда, че единственият, до когото отново се свежда т.нар. избор на президента за служебен премиер, е Димитър Главчев. В понеделник той каза, че би приел номинацията. Другият, който каза, че може да продължи да е част от служебното правителство, е вътрешният министър Калин Стоянов.

В публичното пространство и двамата се свързват със съпредседателя на ДПС и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.

Какви са вариантите

Единственият вариант за осигуряване на възможност за избор на служебен премиер е назначаването на нови хора на позициите, измежду които може да се избира. Това може да стане по няколко начина.

• Смяна на председателя на парламента

Тази идея беше огласена от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. В края на юли той каза, че останалите партии в парламента подготвят отстраняването на Назарян от поста, за да бъде сложен "удобен" за президента човек на мястото ѝ, който да бъде назначен след това за служебен министър-председател. Думите на Пеевски не бяха потвърдени официално от други политически лидери.

За подобен ход са нужни поне половината от гласовете в 50-ото Народно събрание. Това може да се постигне без подкрепа от ГЕРБ и ДПС-Пеевски, ако всички останали парламентарни групи подкрепят смяната.

• Вкарване на нови лица

Повод за обсъждането на тази идея дадоха действията на група депутати от ПП-ДБ. В понеделник Кирил Петков, Надежда Йорданова, Николай Денков и Кристина Петкова внесоха поправки в Закона за Сметната палата за промяна на процедурата за избор на заместник-председатели на Сметната палата.

В момента те се избират от Народното събрание, но по предложение на председателя на Сметната палата - т.е. от Димитър Главчев, който е служебен премиер. Предложението е вече номинации за заместници да се правят от парламента..

"В случаите, когато председателят на Сметната палата е избран за служебен министър-председател, той е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по чл. 14 да предложи свои заместници на НС. В хипотезата на продължаваща политическа криза и дълги мандати на служебни правителства, това може да е пречка пред попълването на състава на Сметната палата", се казва в мотивите за законодателните промени, публикувани на сайта на парламента.

Според депутати, с които Свободна Европа разговаря, целта е по този начин да се сменят настоящите заместници на Главчев в Сметната палата, чиито мандати отдавна са изтекли. Това от своя страна би променило хората в списъка, от който президента Румен Радев, съгласно конституцията, трябва да назначи служебен премиер.

Не е ясно дали ПП-ДБ ще намерят подкрепа за такава законодателна промяна, която в настоящата ситуация практически означава НС да утвърди потенциални нови служебни премиери.

• Запълване на вакантните позиции

Друг вариант е да бъде избран омбусман. По-рано през годината омбудсманът Диана Ковачева напусна поста, защото стана български съдия в Европейския съд за правата на човека. Заместник-омбудсманът също подаде оставка точно преди да президентът да започне селекцията на служебен премиер.

Според депутати, с които Свободна Европа разговаря, подобна процедура би отнела повече време и на практика е невъзможно да се случи в бързо. Причината е, че се изискват номинации на хора със специфичен опит, а и самата процедура по представяне на кандидатури е дълга.

А президентът има буквално дни, за да избере служебен премиер.

Какво следва

След връщането на третия неизпълнен мандат президентът трябва да започне консултации за назначаване на служебно правителство и да насрочи нови избори в двумесечен срок.

Макар според последните конституционни промени Народното събрание да не се разпуска при предсрочен вот, се очаква се 50-ият парламент да излезе във ваканция на 16 август. Тоест, много е вероятно да не стигне времето за гласуване на промени, освен ако не станем свидетели на някаква неочаквана мобилизация и скорост от страна на партиите в НС.

На този фон засега изглежда, че президентът още няма много опции, освен служебен премиер пак да е Димитър Главчев. Преди да бъде избран за председател на Сметната палата, той беше дългогодишен политик от ГЕРБ, а действията му като служебен премиер се покриват с политиката на съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Това стана особено видимо покрай назначенията и уволненията на областни управители.