Той е ръководил българите, уличени в руски шпионаж в Лондон. Кой е Ян Марсалек

Само допреди три години той е един от най-успешните млади бизнесмени в Европа. Ръководи дейността на компания, която някои наричат „гордостта на германския финтех (финансови технологии)“. За около денонощие всичко се променя – той е заподозрян в измама за милиарди, качва се на самолет и никога не се връща. Впоследствие Интерпол го обявява за издирване с червена бюлетина, а журналистически разследвания го разобличават като свързан с руските тайни служби.

Той е Ян Марсалек. Името му се появи отново само преди дни – този път заедно с пет български имена. Във вторник съд във Великобритания остави в ареста Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня Габерова по обвинения за шпионаж в полза на Русия. Прокуратурата съобщи и нещо ново: че според разследването петимата българи са получавали задачите си именно от Ян Марсалек.

Според обвиненията заедно с него те са участвали „в заговор за събиране на информация“ с цел да подпомогнат Русия в провеждането на враждебни действия, включително потенциални отвличания. Това се е случвало в периода между 30 август 2020 г. и 8 февруари 2023 г.

Самият Марсалек не е обвиняем по това дело.

Британската прокуратура не даде и повече подробности за отношенията на Марсалек с петимата българи. Още преди месец обаче независимият център за разследвания Dossier Center съобщи, че основната връзка между тях е била осъществявана от Орлин Русев. Тогава доклад на центъра разкри, че фирмата на Русев е предоставяла шпионско оборудване на австрийския гражданин, включително телефон със защита от следене и специализиран софтуер.

Кой е Ян Марсалек и какво знаем за него?

Wirecard или „най-големият финансов скандал в Германия“

„Марсалек е един много странен персонаж: той има изключителен афинитет към въпросите на сигурността и е много мистериозен“ – с тези думи го описва негов бивш колега пред Файненшъл таймс.

От биографията му е известно, че е австрийски гражданин, който през 2000 г. започва да работи за стартиращата германска компания Wirecard. Фирмата предоставя услуги за онлайн плащания, като се фокусира върху бизнеси, които много нейни конкуренти избягват - като например порно сайтове и сайтове за залагания.

Wirecard бързо се оказва успешна и започва да трупа активи, а Марсалек е назначен за неин главен оперативен директор. През 2018 г. пазарната ѝ стойност достига рекорден връх от 24 млрд. евро – повече от най-голямата германска банка Deutsche Bank.

Само две години по-късно обаче всичко рязко се променя. През юни 2020 г. компанията обявява несъстоятелност – става ясно, че през годините балансите ѝ са били фалшифицирани, а близо 2 млрд. евро просто „липсват“. Политици и анализатори в Германия обявяват случая за „най-големия финансов скандал“ в историята на страната.

„Wirecard е била една измама вероятно от самото начало“, коментира тогава журналистът от Блумбърг Ейк Хенинг.

„Това количество пари, които са изгубени, е вероятно най-голямата банкова кражба, която се е случвала в Германия“, добавя той.

Цялото ръководство на компанията е уволнено на 18 юни 2020 г., включително и главният оперативен директор Ян Марсалек, а германските власти го определят като основния заподозрян за измамата.

Частен самолет, няколко паспорта и бягство като на кино

Делото по случая в Германия започна по същество в края на миналата година. Марсалек обаче не е обвиняем по него, тъй като не е в страната, а германското законодателство не позволява да бъде съден в отсъствие.

Всъщност официално никой не знае къде се намира Ян Марсалек. Федералните служби за сигурност на Германия и множество независими журналистически разследвания сочат, че той е в Русия. А бягството му там никак не е случайно.

Съвместно разследване на The Insider, Bellingcat и Der Spiegel още преди три години разкри, че само часове след като е уволнен през юни 2020 г., австриецът предприема действия да се укрие. Той се придвижва с кола от Мюнхен към Австрия. Там си урежда частен самолет, който да го закара до столицата на Беларус – Минск, където и официално се губят следите му.

Скрийншот от сайта на Интерпол, на който Ян Марселек е обявен за международно издирване с червена бюлетина.

Документите показват, че той е преминал границата с Беларус с австрийския си паспорт. Когато германските прокурори изпращат до беларуските власти искане за правна помощ обаче, от Беларус им отговарят, че записът от камерите на летището при пристигането на Марсалек е изтрит и те не могат да установят по-нататъшните му движения в тяхната страна. Те твърдят и че Марсалек никога не е напускал Беларус, но това според разследващите журналисти и германските служби не отговаря на истината.

По същото време, когато Марсалек пристига в Минск, австрийски гражданин с друго име – Макс Мауер, също минава през граничния контрол. А снимката в паспорта му, която беше публикувана от разследващия център Dossier, напълно съвпада с външността на Марсалек.

Въпреки че самият паспорт с името Макс Мауер изглежда истински, разследване на Süddeutsche Zeitung установява, че номерът му никога не е бил регистриран в Австрия. Предполага се, че това е фалшификат, издаден на Марсалек от агенти на руските служби за сигурност, които са си сътрудничили с беларуските служби, за да предложат на Марсалек безопасно преминаване под фалшива самоличност.

Впоследствие няколко разследващи сайта, сред които и Dossier, съобщиха, че австрийският гражданин е бил забелязан на различни локации в Москва, където живее под защитата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Според Dossier той е получил и руско гражданство и е имал поне два фалшиви руски паспорта през 2021 г.

Как Марсалек е подпомагал руските тайни служби

Защо Марсалек получава тази специална помощ от руските тайни служби?

Още през 2020 г. Файненшъл таймс разкрива, че бившият служител на Wirecard е лице, представляващо интерес за три западни разузнавателни агенции, които подозират, че той е работил с или за ГРУ, руското военно разузнаване, особено след 2015 г.

Според The Insider Марсалек е помагал на руското разузнаване да събира информация от австрийски служители на силовите структури, както и да създава частни военни компании в африкански страни.

По данни на Dossier той е пътувал до Русия повече от 60 пъти в рамките на последното десетилетие, като в това число влизат пътувания не само до Москва, но и до Казан, Санкт Петербург и Нижни Новгород. При повечето от тях става въпрос за изключително кратки пътувания, дотам и обратно в рамките само на ден – явление, което зачестява след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г.

Според журналистите е малко вероятно да става въпрос за туристически пътувания, а една от хипотезите е, че по този начин Марсалек може да е помагал на руските разузнавателни служби да транспортират големи суми, включително за пране на пари и финансиране на западни политици. След анексирането на Крим през 2014 г. Западът наложи санкции на редица руски политици и дружества, с които прехвърлянето на средства стана по-трудно.

Посещенията на Марсалек в Русия обаче може да са имали и друга цел: да докладва на руските служби за своите срещи и контакти в чужбина.

Разследващите издания отбелязват например сериозния интерес на австриеца към Либия. Страната от повече от десетилетие се намира във военен конфликт, като присъствие там има и руската паравоенна организация „Вагнер“. Според The Insider, Bellingcat и Der Spiegel още от 2015 г. Марсалек опитва да създаде частни военни компании в африканската страна, като използва за прикритие свои бизнес проекти.

Според разследващите в тези опити проличава и една от връзките му с ГРУ. Тогава негов съветник за Либия е Андрей Чупригин, руски експерт по арабския свят, който според западните разузнавателни агенции е старши офицер от ГРУ с тесни връзки с разузнавателната общност. Самият Чупригин признава, че е полковник, но отрича да е служил някога в ГРУ и твърди, че е работил само като военен преводач в армията.

Последен детайл за руските връзки на Марсалек добавя и The Insider, който съобщава, че през годините заподозреният в шпионаж е сътрудничил и на Австрийско-руското дружество за приятелство. Според медията организацията е получавала секретни документи от Марсалек, получени от австрийското министерство на вътрешните работи и главната австрийска разузнавателна агенция. По това време разузнавателните служби бяха контролирани от крайнодясната Австрийска партия на свободата, която се смята за лоялна на Кремъл, отбелязва изданието.