Помните ли снимката на онази абсурдно дълга маса и Владимир Путин в нейния край – отдалечен, самотен, изолиран? Това беше още в началото на руската инвазия в Украйна. Днес, повече от 6 месеца по-късно, руският президент изглежда още по-изоставен от своите приятели.
В последните седмици серия от взривове разтърси окупирания от Русия полуостров Крим – едно от руските завоевания, които изглеждаха най-сигурни. Украйна не само че не капитулира, но и нанася сериозни загуби на руската армия. През последните дни Киев предприема и контранастъпление в южните части на страната.
На този фон дори най-верните лобисти на руските интереси на Запад изглеждат замлъкнали. Гласовете, които в първите месеци на войната призоваваха Украйна да се предаде и да се съгласи на териториални отстъпки в името на мира, на пръв поглед изчезнаха.
Както снимката от дългата, самотна маса, така и това впечатление обаче са измамни. Путин продължава да има своите приятели на Запад. Думите им може и да са се променили, но посланието остава същото. Те вече не говорят непременно за териториални отстъпки, а за неизбежността на руския газ или за безсилието на европейските санкции.
Но коя е правилната дума – приятелство, професионален лобизъм, просто взаимна изгода?
Да действа ли Европа „в духа на отмъщението“
Не съм нито приятел на Запада, нито негова булка, нито негов младоженец, казва в едно свое старо интервю президентът на Русия Владимир Путин. Много западни политици обаче са обвинявани именно в това – че поддържат твърде топли отношения с него.
Въпреки че ясно осъди руската военна агресия срещу Украйна, а страната му изпрати оръжие на Украйна, френският президент Еманюел Макрон също стана обект на подобни обвинения. Той беше единственият западен лидер, който през февруари лично посети Путин и седна на неговата дълга маса.
През май Макрон предизвика особено остра реакция от Киев, когато каза, че Европа „не трябва никога да се поддава на изкушението да унижава или да действа в духа на отмъщението“ по отношение на руската инвазия. Той намекна и че Европа трябва да е готова за нови геополитически „баланси“. Тогава украинският президент Володимир Зеленски го обвини, че приканва Украйна към териториални компромиси.
„Няма да помогнем на Путин да си спаси репутацията, като платим със земята си“, каза Зеленски.
Тогава думите на френския президент се вписаха в общия хор от политици и наблюдатели, които казваха, че Украйна няма друг избор освен да направи отстъпки от територията си – като например бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. От френското президентство отрекоха Макрон да е призовал към отстъпки на Украйна и казаха, че думите му са интерпретирани погрешно.
Повече от 6 месеца след началото на инвазията обаче френският президент остава един от малкото западни лидери, които поддържат комуникация с Кремъл. Миналия петък той отново защити продължаващите си телефонни разговори с Путин. Последно той разговаря с руския президент на 19 август, което му донесе много критики.
Марин льо Пен и европейските санкции
Приятелите на Путин в Европа, за които най-вече предупреждават анализаторите обаче, са всъщност тези, намиращи се в политическите периферии.
Още през 2016 г. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) отбелязва в свой доклад, че в Западна Европа Путин може да разчита преди всичко на редица крайнодесни (както и някои крайнолеви) популистки партии.
Те „спомагат за легитимацията на Кремъл и усилват руската дезинформация“, пише в анализа си изследователят от ЕСВП Фредрик Веслау.
„В определени моменти те са способни да променят посоката на дебатите в Европа в услуга/полза на Русия“ , коментира Веслау.
Пример е лидерката на крайнодесния „Национален сбор“ (бивш „Национален фронт“) Марин льо Пен във Франция. Близките връзки на Льо Пен с Москва са доказвани неведнъж, като през 2014 г. партията ѝ получи заем от 9,46 млн. евро от банка, свързвана с Кремъл. Това се случи, след като „Националният фронт“ призна резултатите от нелегитимния референдум, с който Русия анексира Крим.
В първите месеци след руската инвазия Льо Пен осъди руските действия и дори каза, че е против някои от европейските санкции. Няколко месеца по-късно и след президентските избори във Франция, които Льо Пен загуби, нещата изглеждат различно.
„Искам тези санкции да бъдат премахнати“, каза лидерката на „Националния сбор“ в началото на август. „[Те] са просто безполезни. Всичко, което правят, е да карат европейците да страдат“, добави тя.
Герхард Шрьодер и украинските компромиси
Твърденията ѝ бяха многократно опровергани от различни икономически експерти. Въпреки това Льо Пен повтори и че един от аспектите, в които санкциите вредят на европейците, са доставките на газ.
Темата е сред основните, за които говори друг европейски политик, обвиняван в твърде топли отношения с Путин – бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
В края на юли той посети Москва, където по думите му се е срещнал лично с Путин. След завръщането си той даде интервю за германското списание Щерн и канала РТЛ/нтв, в което за пореден път изказа твърденията си за драматични последици, ако Германия се откаже от руския природен газ.
„Ако не искате да използвате „Северен поток 2“, ще трябва да си носите последствията. А те ще бъдат огромни в Германия“, каза Шрьодер.
Два дни преди Русия да нахлуе в Украйна, Германия спря лицензирането на тръбопровода „Северен поток 2“, който трябваше да пренася руски газ през Балтийско море. Санкцията дойде в отговор на решението на Путин да признае независимостта на двете самопровъзгласили се "народни републики " в Донбас и Луганск.
Освен че лобира за руските газови доставки бившият германски канцлер защитава и друга теза, удобна за Русия: че войната може да бъде разрешена чрез украински компромис за Донбас и уреждането на статут на „неутралност“ вместо членство в НАТО. В интервюто си само преди месец Шрьодер каза още и че не вижда как Крим може да бъде върнат на Украйна.
„Идеята, че украинският президент Зеленски може да завземе обратно Крим, е просто безумна“, каза Шрьодер.
„Да видим какво направи вашият приятел Путин“
Както Льо Пен, така и Шрьодер по-рано осъдиха руската инвазия. Докато френската депутатка я определи като „невъзможна за оправдаване“, Шрьодер я нарече „грешка на руското ръководство“.
Военната агресия на Москва беше осъдена и от друг западен приятел на Путин – премиерът на Унгария Виктор Орбан. Според наблюдателите обаче и той остава един от „троянските коне на Путин“ в Европа, а за това сочат не толкова думите, колкото действията му.
Само преди дни Орбан подписа нова сделка с „Газпром“, а преди това Унгария одобри и сделка за изграждането на два нови ядрени реактора от руската държавна „Росатом“. Във вторник дойде и новината, че Унгария заплашва да блокира подновяването на част от санкциите на Европейския съюз срещу Русия, ако трима руски олигарси не бъдат премахнати от списъка със забрана за визи и замразяване на активи.
„На Орбан просто не може да му се има доверие“, отбеляза в свой коментар за Гардиън журналистът Саймън Тисдъл.
А няколко месеца по-рано един полски кмет показа още по-ясно отношението си към приятелите на Путин сред европейските популисти - които днес донякъде изглеждат измамно замлъкнали. Това се случи по време на посещение на италианския крайнодесен лидер Матео Салвини в град Пшемисъл в Полша, на границата с Украйна, където той беше дошъл, за да се срещне с украински бежанци.
Само преди 3 години Салвини нарече Путин „най-добрия държавник на планетата“. Той често беше забелязван да носи и тениски с лика на Путин. Именно с такава тениска иронично го посрещна и кметът на Пшемисъл Войшич Бакун.
„Да видим какво направи вашият приятел Путин“, каза тогава Бакун, сочейки към стотиците украински бежанци, потърсили убежище в неговия град.
