Хайнрих Шлиман - откривателят на древния Илион

Хайнрих Шлиман доказа, че красивите приказки на човечеството не са празни приказки. Той разкопа Троя и разкри, че Омир е по-голям поет, отколкото се смята, показа историята на антична Гърция още по-прекрасна и трагична, очовечи боговете и обожестви хората. Направи всичко по най-погрешен начин – но, защото го направи, обезсмърти себе си.

„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ – така започва „Илиада” на Омир, онази дълга песен, в която Шлиман е влюбен от дете. Той е роден в Германия през 1822 г., когато историите от древна Гърция още са домашни приказки на Европа.

На 8, в „Световна история за деца”, Шлиман вижда илюстрация на Троя в пламъци. И пише: „Тогава реших, че този град не може да изчезне току-така, че трябва да намеря тези стени и да ги покажа на света”. Наивно детско решение, което определя живота му.

Но пътят до Троя е дълъг. На 14 той напуска училище и става чирак в бакалница. Идва пиян мелничарски чирак, който знае наизуст първите сто стиха от „Илиада” на гръцки, Хайнрих го черпи с ракия и като отплата иска да ги слуша. След третата чаша онзи е така пиян, че не само не може да рецитира, но и не иска ракия. А Шлиман, без да пие, е опиянен от думите на омировата песен, които не разбира.

На 19, Шлиман пука кръвоносен съд, остава без работа и така тръгва по пътя, отреден от съдбата. Попада в Амстердам, където става банков куриер, но бързо израства до секретар и счетоводител в банката. После постъпва в компания, която го праща търговски представител в Санкт Петербург.

Вижте също Зенон от Елеа. Философия на абсурда, но не абсурд на философията

В Русия Шлиман върши доста неща, не всички почтени, но и учи, най-вече - езици. И научава 14.

Там забогатява, а през 1850 е в Калифорния и поема бизнеса със злато на мъртвия си брат. Хайнрих бързо прави оборот над милион долара, но има известни съмнения в точността на везните му и през 1852 се връща в Русия.

С американски паспорт и много по-богат, той се жени за Екатерина Лишина, с която на хартия са заедно 17 години, макар че рядко се виждат. Шлиман влиза в бизнеса с индиго, а през Кримската война държи руския пазар на селитра, сяра и олово.

Състоянието, което прави, му дава възможността да се хвърли в търсене на бленуваната Троя.

„Държах на парите, защото в тях виждах средство да изпълня единствената си цел”, твърди Шлиман.

Достатъчно богат, той съзнава, че не е достатъчно подготвен и търси знания, включително учи в Сорбоната. Но археологията тогава е като иманярството днес, така че просто няма откъде да научи по-изтънчени методи за разкопки.

Вижте също Древните пазители на реката

През 1866, след като се развежда по някакъв закон от американски щат, походът на Шлиман към Троя започва – но откъдето Омир свършва. Той отива първо на Итака, после в Микена и Тиринт. На турското крайбрежие отива в село Бунарбаши, където копае Франк Калверт. Още с пристигането Шлиман, който до болка знае описанието за местоположението на Троя, разбира, че не е това мястото, а Калверт го насочва по на север, към хълма Хисарлък.

Този път обаче Шлиман не копае - изследва терена, прави измервания и все повече се убеждава, че точно на Хисарлък може да е Илион. Той се установява в Атина, издава книгата „Итака, Пелопонес и Троя”, която му носи докторска степен от университета в Рощок и пуска обява с приблизително съдържание „милионер търси съпруга”.

Самотен е, а и иска до себе си доверен местен човек. На обявата пъргаво се отзовава приятелят му - архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос, а 30-годишния Шлиман се жени за гръцката красавица.

Бракът е успешен ход. София също е запалена по античната история и е безценен помощник в организацията на разкопките, за които често се наемат над 100 работници. Те имат две деца - Андромаха и Агамемнон. Имената звучат гръмко, но такъв е и Шлиман – всичко върши с гръм и трясък.

През 1871 той започва разкопки на Хисарлък. Хълмът е близо до морския бряг, на запад и север се спуска към две реки - омировите Скамадрос и Симоес. Шлиман прави изкоп по средата на могилата, смята, че останките на Троя са дълбоко в земята и, като не умее да се ориентира от намерените артефакти, прегазва част от днешните археологически нива 7а и 6, които вероятно са останките на Троя.

От южна страна Шлиман слиза до сегашното ниво 2, където има останки от дебели стени, високи 6 метра, и обгоряла керамика. Веднага обявява, че Троя е намерена, че не е измислица на Омир, че митът е действителност. Макар всъщност грешка, откритието е триумф.

Недалече от големите стени, Шлиман намира останки от сграда и решава, че това е дворецът на цар Приам. През май 1873 близо до тези, пак погрешно идентифицирани останки, проблясва злато. Той отпраща работниците и копае с нож под зида. Отваря се дупка с несметно съкровище, София го увива в шала и го пренася до бараката.

Това е поредна легенда – тогава София е в Атина заради смъртта на баща си. Но е истинско съкровището от изящни медни, сребърни и златни предмети, повечето – накити. Шлиман ги нарича „съкровището на Приам” и „Накитите на Елена”. Изнася ги нелегално от Турция и снимката на София, накичена като антична царица, обикаля света. Турските власти са недоволни и му разрешават пак да копае само след като им предава част от съкровището. Другата част дарява на Берлинския музей, през Втората световна война я крадат руснаците и с гордост я излагат в Пушкинския музей.

Вижте също Как България се оказа рай за крадците на антични колесници

След големият успех с Троя – защото съмненията идват по-късно - Хайнрих Шлиман не спира. Той изследва Микена, където намира погребалната маска на Агамемнон, връща се на Итака да търси двореца на Одисей, прави разкопки в Тиринт, още три пъти копае на Хисарлък, издава няколко книги.

В края на 1890 е в Германия да оперира възпаление на средното ухо. Всичко уж е успешно, но раната се инфектира. Неизлекуван, той отива в Лайпциг, Берлин и Париж, а после в Италия, за да види Помпей. Планира да се върне в Атина за Коледа, но колабира в хотела в Неапол и след два дни умира.

Погребан е в Атина – столицата на древния свят от детската му мечта. Тази мечта създаде живота на Хайнрих Шлиман – и защото той неистово вярваше в нея, тя самата чрез него оживя.

* Становищата, изказани в рубриката, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Омир, слепият пастир на думите