Омир
епически поет (около VIII в. пр.н.е.)
Произход: Йонийска Гърция
Образование: неизвестно
Прочут с: големите епически поеми „Илиада“ и „Одисея“
Признание: световно
„О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици”.
Така започва „Илиада“, а модерна гледна точка към Омировата история на Троянската война дава групата Manowar с албума „Триумфът на стоманата”. Буквално чуваме Ахил да реве от ярост - но това не е Ахил, а Хектор, великият троянски воин, който атакува ахейците и убива Патрокъл, приятел и любовник на Ахил, най-великия воин на света.
Ахил е правнук на Зевс, внук на Еак - съдията в царството на Хадес, син е на Пелей и Тетида, цар е на мирмидонците – племе от мравки, които Зевс превръща в хора. Ахил е почти безсмъртна и добре смазана машина за война. И му убиват Патрокъл. Той полудява и търси отмъщение. Кой може да го спре?
Отмъщението на Ахил е бързо и безмилостно, скоро мъртвото тяло на Хектор се влачи след бойната му колесница. Това са само епизоди от безсмъртния епос на човечеството – „Илиада”.
Историята на Троянската война започва, когато ахейците обсаждат Троя, защото, като гост на техния цар Менелай, троянският принц Парис краде жена му - Елена.
В историята обаче има и по-дълбок пласт история. На сватбата си Пелей и Тетида, родителите на Ахил, канят всички богове, без богинята на раздора Ерида. За отмъщение, тя подхвърля сред купона златна ябълка с надпис – „За най-красивата”. Три богини претендират – Хера, Атина и Афродита. Скандалът е жесток, но на Зевс му писва и назначава за съдия младия красавец Парис от Троя. И трите му предлагат подкупи, но пред мъдростта на Атина и властта на Хера той избира любовта, обещана от Афродита. А Елена е точно този подкуп. И после става тя каквато става…
Целият шум за Троя е създаден от човек, наречен Омир, за когото не се знае почти нищо, но който, въпреки това, е праотец на цялата човешка литература, а не само на европейската. Стандартен е изразът „за Омир спорят седем града”, но е истина. Не е ясно къде е роден поетът, а всеки иска да "има" най-великия, затова спорят.
За най-достоверно се приема, че Омир е роден на гръцкото малоазийско крайбрежие, в Смирна, днешен Измир. Според едни, това е станало през VІІІ-ІХ, според други – през VІ-VІІ в. пр. н. е. Някои връщат раждането му още по-назад, около ХІ-ХІІ в. пр. Хр., много близо до самата Троянска война. Има и версия, лансирана от оракула в Делфи пред римския император Адриан, че великият Омир е син на Йокаста и Телемах, тоест, внук на Одисей. Като част от общата ни човешка митология, тази хипотеза звучи красиво, а от писателска гледна точка е направо перфектна. Е, изследователите отхвърлят подобни хипотези като фантастични, но какво от това.
Сигурно е обаче, че когато Омир представя своите поеми, за древните гърци те са късчета история, може би малко поукрасени от автора, но малко. През вековете тези истински истории стават митология и, макар да са все по-известни на все повече хора, все по-малко хора вярват в разказите за Троянската война и събитията след нея, а ги приписват на богатото въображение на автора. Или на колективното подсъзнание, според Юнг. Или на някоя още по-голяма дивотия - според други.
Това продължава, докато остава само Хайнрих Шличан да вярва, че разказите за битки, шеметни приключения и величествена любов, са истина, не мит. През 1873, след тригодишни разкопки в местността Хисарлък, той съобщава на света, че е открил Троя, възпята от Омир. Така епосите на Омир се вписват в нашите дни, макар понякога децата да мислят, че те са изобретени от гадните възрастни като инструмент за мъчение в училище. А всъщност всичко е толкова лесно.
За самия Омир, освен че не е ясно нито къде е роден, нито кога, трябва да се знаят само още три неща – че е сляп, че не пише, а пее поемите и че те са създадени в хекзаметър. Е, и да се помни, че хекзаметърът не е древно зло чудовище, а поетична строфа с шест стъпки. Помните ли примера – "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..." Горе–долу така звучи, макар на български да не е като на старогръцки.
Разбира се, хубаво е да се знае също, че, освен „Илиада”, Омир създава и безсмъртната „Одисея”, която май само се споменава в училище, затова мнозина изобщо я отписват. „Сякаш завинаги очите ми са отвърнати от дома, който винаги сънувам. Двадесет години съм далеч от всичко мое и познато, да се върна ще е сбъдната мечта“ – пее групата „Симфони Х“ в композицията „Одисей”.
В този втори величествен епос Омир разказва за съдбата на хитрия Одисей, който измисля дървения кон и скритите в него ахейци - хитрина, която води до гибелта на Троя. Онези богове, които са на страната на троянците, са разярени и искат смъртта на Одисей, другите го защитават. Но божествените кавги костват на героя 20 години скитане, капризите на съдбата и морето го подхвърлят от приключение на приключение, кое от кое по грозни и страшни, необичайни и невероятни, красиви и обсебващи. Те обаче го държат далеч от родната Итака, където са преданата съпруга Пенелопа и порасналият син Телемах.
И тази скиталческа сага започва някак познато, в обикновен хекзаметър:
„Музо, запей ми за този герой многоопитен, който
странствува дълго, откакто порути свещената Троя,
много поселища хорски видя и позна обичаи.
Много страдания той по морето пустинно понесе,
своя живот да спаси, а другарите в къщи да върне“.
Така се моли Омир на музата си в началото на „Одисея”. А тя като предана Пенелопа го следва, готова да му вдъхне сила за поредния страхотен текст. Има такива хора, чийто талант сякаш блика, и Омир е от тях.
Роден на ръба на цивилизацията, застинал, почти измислен, пред погледа ни в зората на историческото време, той винаги ни напомня къде е началото, през какво трябва да преминем като хора и общество - и къде е краят. И напомня ни също, че животът май не е нищо повече от любим остров, който може би се нарича Итака, може би – не, но е остров, към който вечно пътуваме.
