Какво следва от парламентарния блицкриг на Макрон

Крайната десница във Франция никога не е била по-близо до властта, както след европейските избори в неделя.

Тогава "Националният съюз" на Марин Льо Пен получи близо една трета от гласовете и изпревари коалицията, предвождана от партията на президента Еманюел Макрон "Ренесанс". Разликата е 15% според предварителните данни.

След този резултат Макрон реши да изненада страната още същата вечер и да тества нагласите на френските гласоподаватели със светкавични предсрочни парламентарни избори. Първият тур ще се проведе още на 29 и 30 юни. Този ход крие много рискове и няма предизвестен край.

Болните теми за французите

Сред основните вътрешнополитически теми, от които френските граждани традиционно се вълнуват и които ще са основни в предстоящите избори, са икономиката, имиграцията, социалната политика, енергетиката и екологията.

Ако партията на Льо Пен постигне мнозинство в парламента - сама или в коалиция, Макрон ще остане президент до 2027 г. и ще продължи да отговаря за отбраната и външната политика, но ще загуби влиянието си на национално ниво. На практика по-голяма власт от президента ще има министър-председателят, избран от мнозинството в парламента.

От парламента зависят и много външнополитически въпроси като одобряването на бюджет за предоставяне на помощ на нападнатата от Русия Украйна.

• "Ренесанс"

Макрон и неговата партия се определят като политически център. Те са прозападно ориентиран, подкрепят Зелената сделка и прехода към кръгова икономика и се противопоставят на редица антиимигрантски политики, за които крайнодесните настояват.

Макрон е обвиняван от левите партии, че е по-услужлив към богатите и че е против повишаването на данъците за хората с най-високи доходи. Неговата спорна пенсионна реформа също предизвика масови протести в страната.

• "Национален съюз"

"Национален съюз" е известна с консервативните си възгледи, най-вече по отношение на имигрантите. Тази тема от години предизвиква силно разделение във френското общество и печели много привърженици на крайнодесните. Партията на Льо Пен иска да експулсира повече мигранти, да даде на френските граждани предимство при достъпа до социални жилища и работни места и да отмени пребиваването на мигранти, които са без работа повече от година.

В сферата на икономиката "Национален съюз" се обявява за по-високи публични разходи, въпреки големия държавен дълг.

Льо Пен е евроскептична и е обвинявана, че е близка с Москва. През 2014 г. партията ѝ получи заем от 9,46 млн. евро от банка, свързвана с Кремъл. Това се случи, след като „Националният фронт“ призна резултатите от нелегитимния референдум, с който Русия анексира Крим.

Лидерката се противопостави на европейските санкции срещу Русия, наложени след непредизвиканата инвазия в Украйна през 2022 г.

Прогнозите

По данни на изданието Политико от май месец одобрението за Макрон е 34% срещу 65% неодобрение.

Според прогнози от първия ден след евровота, цитирани от Ройтерс, центристкият алианс на Макрон вероятно ще намали броя на депутатите си от 250 на 125-155.

"Национален съюз" има шансове да спечели изборите, но няма да получи самостоятелно мнозинство.

Агенцията пише, че се очаква партията да увеличи присъствието си в долната камара на парламента от 88 депутати на 235 до 265. Това няма да ѝ е достатъчно за минимума от 289 места, необходими за абсолютно мнозинство, според проучването на Toluna Harris Interactive за Challenges, M6 и RTL.

Левите партии биха могли заедно да контролират от 115 до 145 места, въпреки че всяка от тях би могла да се кандидатира самостоятелно.

Според източник на Гардиън, близък до Макрон, идеята за предсрочни избори цели да се мобилизират избирателите, които не са гласували в неделя.

Възможностите

Основните леви политически сили - Социалистическата партия, Зелените, Комунистическата партия и движението "Непреклонна Франция" публикуваха съвместно изявление, в което изявиха готовност да издигнат общи кандидати на предстоящите избори.

Политико припомня, че преди две години четирите партии се споразумяха за единен ляв фронт, като по този начин левицата да удвои присъствието си в Националното събрание - долната камара на парламента, за да попречи на Макрон да си осигури мнозинство.

Вследствие на това се наложи той да управлява без мнозинство, с 250 депутати през последните години, което в много случаи го затрудняваше да прокарва политиките си и го държеше под заплаха от вот на недоверие.

По-късно обаче левият съюз се разпадна заради разлики в политиките по отношение на теми като войните в Украйна и в Ивицата Газа, както и евроинтеграцията и партиите се явиха поотделно на европейските избори.

Според прогнозите, цитирани от Ройтерс, изглежда малко вероятно левите да спечелят мнозинство в парламента, но биха могли да съберат достатъчно подкрепа, за да попречат на другите големи парламентарни групи да доминират.

Макрон нееднократно е изявявал желание да се съюзи с дясната партия на Републиканците, но тя за момента отказва да се обедини с него. На европейските избори тя получи 7,3% подкрепа.

По-късно във вторник лидерът на партията Ерик Сиоти предложи на "Националния съюз" да се коалират.

"Говорим едни и същи неща, затова нека спрем да си въобразяваме, че сме в опозиция", каза Сиоти в телевизионен ефир.

Льо Пен би могла да се обедини и с другата крайнодясна партия "Реконкиста" на Ерик Земур, чиято водеща кандидатка за европейските избори беше Марион Марешал - племенничка на Льо Пен. Двете вече проведоха разговори в понеделник, като все още не е ясно дали Земур ще подкрепи такъв съюз.

Според Политико поддръжниците на "Реконкиста" могат да изиграят важна роля в търсенето на крайнодясно мнозинство, въпреки че на европейските избори партията не премина 5-процентния праг, необходим за мандат за европдепутат.