Връзки за достъпност

Извънредни новини

Крайната десница в Европа е във възход, но там няма място за "Възраждане"


Марин льо Пен, Джорджа Мелони, Костадин Костадинов - колаж.
Марин льо Пен, Джорджа Мелони, Костадин Костадинов - колаж.

Българската проруска партия "Възраждане" се очаква за първи път да има евродепутати. Те обаче си нямат политическо семейство, към което да се присъединят. Причината е, че никой не иска да седи до тях. Заканват се да основат фракция. Но дали могат да постигнат повече от място в ъгъла?

Крайната десница в Европа е във възход - гласи не една прогноза преди европейските избори тази седмица.

Българската националистическа и проруска партия "Възраждане" също се очаква за първи път да има евродепутати, след като на вота преди 5 години взе едва 1% от гласовете.

Но докато се говори дори за обединение на съществуващите две определяни като крайнодесни фракции в Европейския парламент (ЕП), което може да ги превърне и във втора политическа сила, за "Възраждане" се говори като за "опасност". Останалите национални партии не я искат в своите европейски политически семейства. Основно заради проруските ѝ позиции.

Единствената надежда остава опит да формират нова група заедно с друга поставена в изолация и изхвърлена от голямата игра партия. Става дума за „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Тя беше изгонена от фракцията "Идентичност и демокрация", към членство в която се стремеше и "Възраждане".

Именно тази група сега лобира за голямо обединение вдясно с "Европейските консерватори и реформисти".

Защо бяха изхвърлени АзГ и какво ще правят с „Възраждане“? Ще се обединят ли крайнодесните във втора по големина политическа сила в Европарламента?

Последните събития

В края на май обявената за най-верен партньор на българската проруска „Възраждане“ - АзГ, беше изхвърлена от европейската си партия „Идентичност и демокрация“ (ИД) - един от двата големи паневропейски крайно десни съюза в Европейския парламент.

Това се случи след серия от скандали, свързани с германската партия, включително обвинения във връзки с Русия и Китай. Чашата преля, след като водачът на АзГ за евроизборите Максимилян Кра оправда действията на членове на нацистките СС.

„Групата на ИД не иска повече да бъде асоциирана с инцидентите, включващи Максимилиян Кра“, се казва в съобщението, с което ИД обяви, че изключва АзГ.

На този фон преди дни лидерката на френската опозиционна „Национален съюз“ Марин льо Пен, която е водещата фигура в ИД, официално покани министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, лидер в „Партията на Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР), в голямо обединение.

Нуждата на другите политически формации от подкрепа, постави Мелони в много силна позиция. Освен предложението за съюз с льо Пен, ръка към нея протегна и най-голямата политическа сила – Европейската народна партия (ЕНП).

Така нейното решение може да се окаже ключово за посоката на развитие на Европейския съюз и баланса на силите в Брюксел в следващите години.

АзГ и „Възраждане“ в ъгъла

Още през 2023 г. лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов започна активно да търси съюзници и легитимация извън територията на Бългрия. Това го събра дори и с осъждания неонацист и лидер на крайнодясната Народна партия "Наша Словакия" Мариан Котлеба.

Проруската българска партия опита и да направи голяма конференция в София през април, която беше с гръмкото име „Новите лидери на Европа“. На нея обаче се оказаха по-скоро вечните маргинали на Европа, макар надеждата да беше да се явят ключови партии от ИД. Преди това публикация във френския "Монд" разказа как европейската крайна десница се опитва да се отърве от подозренията за връзки с Москва и затова не желае да има общо с партии като "Възраждане".

Най-сериозният пробив на българската партия се оказа свързването ѝ с издигналата се до втора сила в Германия АзГ.

„Възраждане“ и АзГ споделят много общи черти. Те са крайнодесни, открито говорят срещу Европейския съюз, захранват се от недоволството срещу традиционните парти, обвинявани са в хомофобия и повтарят тезите на руския президент Владимир Путин и Кремъл.

И за двете се говори като за "опасност" за Европа. Думите са на председателката на Европейската комисия и кандидат за нов мандат Урсула фон дер Лайен, която назова формациите поименно - и в речта си пред конгрес на ЕНП преди месец, и само преди ден в Пловдив, където беше по покана на ГЕРБ в рамките на изборната кампания за евровота.

И докато при „Възраждане“ влизането в голямо европейско семейство на крайнодесните беше и остава просто стремеж, АзГ имаше място в ИД.

Попадането в тази организация обаче не спря поведението на постоянна ескалация в партията, което в крайна сметка ги постави в изолация.

Само в последните месеци нейните съюзници многократно подчертаха, че се дистанцират от германската партия заради множество скандали, в които тя пряко или косвено се замеси.

Такива бяха обсъждането на план за насилствената депортация на хора с чуждестранен произход от Германия и породените от това многохилядни протести, задържаният след обвинения за шпионаж в полза на Китай съюзник на Кра, побоят и заплахите срещу германски политици и продължаващото им следене от тайните служби заради потенциален екстремизъм, претърсването на дома на депутат от партията заради връзки с Владимир Путин.

Всичко със съюза приключи в края на май, когато Марин льо Пен го прекрати.

АзГ преминава от една провокация към друга
Марин льо Пен

„АзГ преминава от една провокация към друга“, каза Льо Пен, цитирана от Политико. Партията по нейни думи е „явно контролирана от радикални групи“.

Така единствената алтернатива през АзГ, която прие тежко изхвърлянето си, остава да основе своя група. А пред "Възраждане" - да се държи за нея. Кандидатът за евродепутат Петър Волгин също намекна в свое телевизионно участие, че партията ще търси "нов център", на който може да бъде основател.

За това обаче трябват 23-ма депутати от поне 7 държави от блока.

Според анализатора и експерт по политиката на ЕС Рикард Йозвяк от Радио Свободна Европа/Радио Свобода, има голям шанс "Възраждане" и АзГ да успеят да формират нова политическа група.

"По това, което се вижда, може да се окаже, че повече от 100 евродепутати ще се окажат без група. Сред тях са АзГ, но също и "Фидес" на Виктор Орбан (изхвърлена от ЕНП), и словашката Смер" (изгонена от Партията на Европейските социалисти), каза Йозвяк. По думите му вероятността част от тези партии да се обединят в група е голяма, защото в противен случай те ще са почти изцяло ограничени в действията си в парламента.

При всички случаи обаче въздействието на АзГ и "Възраждане" ще бъде ограничено.

Ще се реши ли Мелони за супергрупа на крайнодесните

В разгара на скандалите и изхвърлянето на АзГ, Марин льо Пен реши да вдигне допълнително залозите преди вота на 9 юни. Поканата към ЕКР за формиране на супергрупа в Европарламента, може да превърне крайнодесните във втората политическа сила, а с това и да им осигури ключова роля във формирането на следващата Европейска комисия и в определянето на приоритетите на ЕС.

Офертата на льо Пен е възможно да бъде приета, след като в последните години тя и нейният „Национален съюз“ значително намалиха антиевропейската реторика и се приближиха на по-умерени позиции дори във вътрешната си политика.

Льо Пен има и още един коз за привличането на Мелони. В ИД членува партията на коалиционния парнтьор в италианското правителство „Лига“, оглавявана от Матео Салвини.

В същото време Мелони може да избере подкрепа за Урсула фон дер Лайен, която е фаворит да получи нов мандат начело на ЕК. В месеците след встъпването на власт на Мелони фон дер Лайен многократно похвали италианската премиерка с проервопейските и проукраински позиции, които Рим заема.

Самата фон дер Лайен беше предупредена от канцлера Олаф Шолц, че съюз с крайнодесните е неприемлив за левите от Партията на европейските социалисти (ПЕС).

В началото на май либералите от „Обнови Европа“, ПЕС, „Зелените“ и „Левицата“ подписаха декларация срещу насилието, провокирано от крайнодесните партии в различни държави. В нея се казваше още, че всички демократични партии трябва да отхвърлят „взаимодействието или нормализирането на крайнодесните в Европа“.

Това беше ясен знак към ЕНП, че евентуален съюз, с която и да е от крайнодесните формации в Европа, е неприемлив.

Според Франческо Николи от мозъчни тръст Брюгел е възможно Мелони да подходи прагматично като от една страна се съюзи с Льо Пен, но от друга подкрепи фон дер Лайен за нов мандат. Пред Евронюз той коментира, че е възможно групите на ИД и ЕКР да се обеднят дори след евентуалния избор на фон дер Лайен.

Той заключва, че при всички положения именно премиерката на Италия ще се окаже европейският лидер, който най-силно може да повлияе на нареждането на пъзела в Европа за следващите 5 години.

А на този фон ново по-крайно крайнодясно крило може да бъде само в ъгъла.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Форум

XS
SM
MD
LG