"Ако не я направим задължителна, никога няма да проработи". Защо електронната рецепта се спъна на старта

“Тръгвам към аптеката с бърза крачка и напиращи сълзи от зъбобол, преди да е затворила, уви без електронна рецепта не ми дават антибиотик, въпреки че съм лекар“. Това разказва в социалните мрежи д-р Елена Зарева, лекарка от малък град в края на първия ден, в който антибиотиците са достъпни само с електронна рецепта.

„Не мога да изпиша антибиотик на собственото си дете“, възмущава се колегата ѝ д-р Бояна Петкова.

„В цялата специализирана болница по ортопедия аз съм единственият лекар, който може да изпише антибиотик“, споделя д-р Таня Андреева.

Паралелно пациенти разказват как обикалят от аптека на аптека, но в една софтуерът „не чете“ рецептата, в друга не става ясно каква дозировка е изписана, а в трета лекарството липсва.

В средата на август Министерството на здравеопазването анонсира промени в наредба, според които от 1 октомври всички антибиотици за системна употреба и противодиабетни лекарства ще се изписват единствено електронно. Поради острите възражения от работещите в системата срокът беше удължен до 16 октомври. Ведомството обаче остана непреклонно, че тези две групи лекарства започват да се продават само срещу електронна рецепта.

След седмица в новите условия данните сочат, че с всеки следващ ден ситуацията като че ли се подобрява. Възраженията на работещите в системата и сигналите от пациенти обаче не стихват. Отношение по темата взе дори омбудсманът Диана Ковачева, а министърът и представители на съсловните организации бяха изслушани извънредно в парламентарната здравна комисия.

Бавно, но пък и неефективно

Първата електронна рецепта в България беше издадена през вече далечната 2007 г. Това се случи в рамките на пилотен проект, който свързваше местните лични лекари и аптеки в гр. Сливница в локална система. Повече от десет години обаче проектът не беше развит и интегриран на национално ниво, докато кризата в достъпа до лекарства по време на пандемията не постави здравните власти в безизходица.

Така електронната рецепта беше създадена като възможност в Националната здравно-информационна система в края на 2020 г. Оттогава обаче минаха много време и поне две закани на здравното ведомство, че електронното изписване ще стане задължително за всички медикаменти, които се предписват с бели рецепти. През пролетта на миналата година Българският лекарски съюз проведе проучване сред членовете си, което показа, че 90% от тях предпочитат запазване на хибридния вариант, при който могат да се изписват и двата вида рецепти.

Това предпочитание отразява желанието електронно изписване просто да не се използва. По данни на Министерството на здравеопазването от въвеждането на електронните рецепти до 15 октомври 2023 г. (тоест за почти три години) са издадени едва 44 623 електронни рецепти (колкото иначе се издават само за ден), като от тях под 10% са изпълнени.

„Това ни доведе до извода, че ако не я направим задължителна, тя просто никога няма да тръгне“, обясни пред Свободна Европа проф. Илко Гетов, зам. министър на здравеопазването.

Защо е необходимо електронното изписване

Проучване на Евробарометър отпреди отпреди година показва, че България е една от държавите в Европейския съюз с най-високо потребление на антибиотици – 33% от респондентите отговарят, че през последната година са пили някакъв антибиотик, при 23% средно за ЕС и 15% в държавите с най-ниска употреба. 13% от антибиотиците са закупени без рецепта, сочи проучването на Евробарометър.

Няколко месеца по-рано при сходно изследване само за България агенция „Тренд“ обяви, че 44% от респондентите ѝ са отговорили, че са си купували антибиотик без рецепта, а 55 на сто знаят, че техни близки са го правили.

Тези числа само потвърждават нещо, което всички знаем – че българските лекари често се презастраховат с изписване на антибиотик без доказана нужда, че българските фармацевти са склонни да го предоставят на клиент в аптеката, дори ако няма рецепта, а българските пациенти са свикнали и на двете практики, припознават ги като нормални и предпочитат да си ги запазят.

Това обаче вреди както на здравната система, така и на здравето. Хартиената документация прави невъзможно стриктното проследяване на отпускането на лекарства, а свръхупотребата на антибиотици е в основата на антибиотичната резистентност.

Реални и мними проблеми при функционирането на електронната рецепта

„Проблеми има, но част от тях се преекспонират“, смята заместник-министър Гетов. Той каза още, че освен съвсем реалните проблеми, които въвеждането на една нова практика предизвиква, има също „неподготвеност на предписващите и отпускащите лекарства“ и „различни икономически интереси“.

Едно от обективните затруднения, с които лекари и аптекари се сблъскаха, е различната синхронизация между електронната рецепта в Националната здравно-информационна система и различните видове медицински софтуер.

„В момента работим по базови изисквания, на които всички медицински софтуери ще трябва да отговарят“, обясни Илко Гетов. По думите му до момента държавата не е регулирала по никакъв начин този пазар, и резултатът е десетки различни софтуери, които интегрират с различен успех елементите на електронната рецепта.

Други реални затруднения възникнаха от обвързването на електронното изписване с кодовете на лекарствата, издавани от Националния съвет по цени и реимбурсиране. Проблемът се състоеше в това, че едно и също лекарство може да има повече от един код в системата, но да бъде изписано само с един от тези кодове в рецептата, от наличието на остарели или сгрешени кодове.

Голяма част от затрудненията обаче възникнаха от факта, че до 16 октомври нито лекарите, нито аптеките бяха проучили добре съществуващите възможности за електронно изписване. Някои от медиците изобщо нямаха електронни подписи, в това число всички работещи в Спешна помощ. Включените в последния момент други медицински специалности като зъболекари и ветеринари например пък изобщо нямаха техническо време за подготовка.

Крайъгълният камък на генеричното предписване

„На върха на копието“ обаче се оказа темата за така нареченото генерично заместване, въпреки че нищо в нормативната уредба по този въпрос не се промени на 16 октомври. Въвеждането на електронната рецепта даде на лекарите контрол дали да разрешат на фармацевта да отпусне на пациентите им всяко лекарство с предписаното активно вещество и дозировка, независимо от различния му производител.

На теория това положение беше същото и по време на хартиените рецепти. Липсваше обаче механизъм да се проследи какво на практика се случва в аптеката. Новата ситуация доведе до взаимни обвинения между лекарската и фармацевтичната съсловни организации, че се борят „за комисионни“ и отнемат от професионалните правомощия на опонентите си.

„Министерството няма да играе ролята на боксова круша в този спор“, категоричен беше заместник-министър Гетов. По думите му темата ескалира, защото икономическите субекти – част от които имат интерес да се разреши генеричното заместване, а друга част – да не се разрешава – се опитват да използват ситуацията за популяризиране на собствените си послания.

„Бъговете“ ще се поправят, но електронното предписване остава

Няма вариант за връщане към хибридния вариант, при който при еднакви условия може да се издават и хартиени, и електронни рецепти, категорични са от Министерството на здравеопазването.

„Горещо моля колегите да не връщат пациенти, а когато срещат затруднения, да търсят съдействие“, призова Гетов.

От ведомството са готови да оказват съдействие на всички работещи в системата, които срещат затруднения с прилагането на новите изисквания. За целта сигнали се приемат както в самото министерство, така и в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителната агенция по лекарствата. Информационно обслужване има специално създаден контактен център support@his.bg и 070014220.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.