Още със сформирането си през това лято Общественият съвет за създаване на Национална детска болница (НДБ) генерира трусове, но и желание да ги преодолее и да продължи напред.
Пиша този текст като пряк участник в събитията, а не като страничен наблюдател. Бях включена в състава на съвета като представител на Националната гражданска инициатива „ЗА истинска детска болница“ и здравен журналист. В следващите редове ще разкажа как аз видях събитията дотук и на какъв път се надявам, че ще ни изведат те.
На 25 септември Общественият съвет проведе свое заседание в Министерството на здравеопазването (МЗ) по покана на министър Христо Хинков и с негово участие. Успяхме да решим два важни въпроса.
Първо, информация за свършеното дотук по проекта за Национална детска болница да бъде споделена с всички членове на съвета и представена на следващото му заседание. Второ, правилата за работа на органа да бъдат изготвени така, че членовете му да получават навременна информация и да я коментират публично.
Звучи скучно, но достъпа до актуална информация за хода на проекта зависи решаването на много важни въпроси:
- дали като данъкоплатци и родители ще имаме яснота за приоритетите, заложени в създаването на бъдещата Национална детска болница;
- дали тя ще гарантира най-високо ниво на навременна, комплексна и базирана на доказателства медицинска помощ за деца в столицата;
- дали ще бъде съвременно лечебно заведение, съобразено с най-добрия интерес на детето;
- дали ще създава условия за развитие на ново поколение педиатри;
- дали ще бъде желано място за професионална реализация на лекари и медицински специалисти и т.н.
Малко предистория
Създаването на Обществен съвет за Национална детска болница към МЗ беше едно от исканията на Националната гражданска инициатива „ЗA истинска детска болница“ от пролетта на 2020 г.
Основен двигател на инициативата беше намерението на тогавашното трето правителство на Бойко Борисов да превърне в детска болница изоставен, 40-годишен строеж в двора на Медицинската академия в София.
Тогава инициативата поиска да бъде развален договорът за довършване на изоставения строеж, да се направи анализ на нуждите на детското здравеопазване, да се проведат международни конкурси при възлагане на проекта за болницата. Първите две искания станаха факт след много протести, подписки и ангажиране на обществена енергия.
Идеята за обществен съвет с участието на представители на различни професионални сфери и граждански организации беше предлагана на три редовни и три служебни правителства.
След 40-годишно отлагане, крайната цел е в София не просто бързо да бъде построена Национална детска болница, а това да се случи качествено в името на обществения, а не на някакъв друг интерес.
През юли настоящият здравен министър проф. Христо Хинков сформира със своя заповед въпросния Обществен съвет и определи състава и рамките на неговата дейност. Това се случи след остър призив на Ани Стоянова – майка, чиято дъщеря почина в „Пирогов“ при проблемни обстоятелства.
Освен Стоянова, в състава на съвета бяха включени Мария Брестничка от Национална мрежа за децата, Надежда Рангелова от фондация „За доброто“, Весела Банова от Сдружение „Дете и пространство“ и аз, Надежда Цекулова, като представител на НГИ „ЗА истинска детска болница“.
Представители на педиатричната общност в съвета са проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация, проф. Анна Кънева, началник на Клиника по детска кардиология в Национална кардиологична болница, доц. Боряна Аврамова, началник на Хематологичното отделение при Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания, д-р Благомир Здравков, директор на болницата по детски болести „Проф. Ив. Митев“ и адв. Мария Гинева, член на борда на директорите на същата болница.
В така създадения формат липсваха представители на камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, както и някои педиатрични специалности, което като гражданска инициатива продължаваме да смятаме за слабост.
Първи стъпки на съвета
В първата половина на 2023 г. Министерството на здравеопазването на два пъти беше запитано по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за детайли по напредъка на проекта за Национална детска болница. Служебното му ръководство не отговори нито веднъж, дори и след като ведомството беше осъдено за отказа си да даде информация по същество.
Въпреки помпозните пресконференции за обявяване на терен и Подробен устройствен план на терена, процесът, довел до взетите решения, остана скрит. На този фон сформирането на Обществения съвет изглежда като добър знак и стъпка напред.
Още със старта на работата си новият орган се изправи пред предизвикателството да преодолее широките бели полета, оставени от министерската заповед в правилата за работа на съвета.
Сред най-сериозните неясноти бяха отговорите на въпросите:
- как ще получаваме информация за действията (и бездействията) на различни институции, засягащи проекта за Национална детска болница;
- за какво ще ползваме тази информация (за становища, за предложения по нормативни актове, за друго);
- как тази информация ще стига до гражданите.
Това създаваше реален риск органът да не може да изпълни предназначението си и общественият му характер да остане само на хартия.
Буквално два дни преди второто реално (и първо официално) заседание на съвета, Ани Стоянова напусна състава му. Като причина за решението си тя посочи "неефективната" комуникация в първия месец от съществуването на органа, както и убеждението си, че той е създаден "проформа".
Предстои да се запознаем с информацията, която досега не успяхме да получим, въпреки утвърдителното решение по ЗДОИ и решението на съда.
Очакваме и завършването на анализа на нуждите на детското здравеопазване, който се изготвя с подкрепата на Европейската банка за развитие.
Повече яснота как ще продължи да действа Общественият съвет за създаване на Национална детска болница и с каква информация ще разполагат членовете му, ще им на следващото му заседание. То е насрочено за 18 октомври.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
