Връзки за достъпност

Извънредни новини

Половината бебета в България се раждат със секцио. Проблем ли е това и има ли решение


Надежда Цекулова. На фона се вижда снимка на медицински екип, извършващ цезарово сечение. Колаж.
Надежда Цекулова. На фона се вижда снимка на медицински екип, извършващ цезарово сечение. Колаж.

Повече от половината бебета в България през 2022 г. са родени със секцио. Приема се за медицински оправдано това да се случва в до 15% от ражданията. Какви са причините толкова жени да раждат с цезарово сечение и има ли решение? Надежда Цекулова потърси отговора.

Над половината от ражданията в България през 2022 г., са се случили чрез цезарово сечение при международен консенсус, че медицински оправдано е това да се случва в до 15% от ражданията.

По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата по Закона за достъп до обществена информация, 25 959 или малко над 50% от отчетените към институцията 51 672 раждания през 2022 г. са с цезарово сечение.

Това е проблем. За системата, за здравната и демографската политика, но на първо място – за майките и техните деца.

„Секциото“, както е популярно да се нарича, е животоспасяваща операция, която може да спаси живота на майката, на бебето или и на двамата. Тя обаче носи своите краткосрочни и дългосрочни рискове, затова медицинската наука не препоръчва да се пристъпва към нея, когато това не е необходимо.

От години в различни страни по света април се отбелязва като международен месец за повишаване на информираността относно цезаровото сечение. Нуждата от подобна инициатива възниква заради повишаващия се в световен мащаб дял на ражданията, при които цезаровото сечение се извършва без да е налице медицинска необходимост от него.

Защо това да е проблем

Има доказателства, че когато към оперативно раждане се пристъпва без нужда, това повишава болестността и при майките, и при бебетата от болести и състояния, които могат да възникнат както в хода на раждането и непосредствено след него, така и години по-късно. Това обстоятелство, както и по-високата себестойност на цезаровото сечение спрямо нормалното раждане, води и до повишени здравни и социални разходи и риск от влошено качество на живот. Тези аргументи са изложени в препоръките на СЗО за намаляване на ненужните цезарови сечения, публикувани през 2018 г.

Делът на ражданията чрез цезарово сечение продължава да расте – както в България, така и в световен мащаб.

През същата година в България д-р Румен Велев, понастоящем директор на II СБАЛАГ “Шейново“ в София, публикува свой дисертационен труд, посветен на медико-социалните проблеми при цезаровото сечение. В него той цитира същите аргументи, като подчертава риска за майките, който по литературни данни е двойно по-висок отколкото след вагинално раждане.

Въпреки популярността на тези доказателства обаче, делът на ражданията чрез цезарово сечение продължава да расте – както в България, така и в световен мащаб.

Личните аргументи срещу научните доказателства

Причините за тази отхвърлена от науката тенденция се изследват вече две десетилетия. В споменатото изследване на д-р Румен Велев също е отделено внимание на въпроса защо жените и техните лекари постепенно превръщат секциото в предпочитан начин за раждане в България.

Оказва се, че водеща причина (в над 30% от случаите) за извършване на цезарово сечение е предходно такова. Сходни са и данните от международни източници. Сред другите чести медицински причини има такива, които изследователят определя като „неясни“.

По-значими в контекста на месеца за повишаване на информираността обаче са немедицинските причини, поради които медиците понякога предпочитат да предложат на пациентките си ненужна операция, а жените я приемат, или дори сами я избират, без да има лекарска препоръка за това.

Водещият аргумент на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, оказва се, е страхът.

Водещият аргумент на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, оказва се, е страхът. Страх от нормалното раждане, страх от промените, които то може да предизвика в тялото, страх от липсата на контрол (неясен момент, риск избраният екип да не е на разположение, риск раждането да не протече според плана). Лекарите също имат своите тревоги – нормалното раждане може да донесе повече изненади от оперативното, воденето му изисква по-специфична компетентност, моментът на случването и продължителността му може да са неудобни и др.

Още в първите години на 21 в. международни организации, занимаващи се с родилна грижа и майчино здраве установяват, че е необходимо да се разработят и внедрят целенасочени модели за превенция на ненужните цезарови сечения. Бурното развитие на медицинските технологии, което прави оперативните раждания по-лесни и нискорискови, и неудобствата на естествения процес неусетно движат дела на секциите нагоре, дори в здравни системи, в които има по-малко проблеми и повече взаимно доверие, отколкото в българската.

Решенията, които никой не търси

В различните държави обаче този уклон се овладява с различен успех. През 2018 г. организацията Euro-Peristat представи доклад, според който България беше на трето място в ЕС по дял на ражданията чрез цезарово сечение. По време на избухналата след това пандемия от COVID-19 имаше както препоръка, така и наблюдения за зачестяване на избора за оперативно раждане, и е твърде вероятно в момента страната да заема още по-предна позиции. Официалната статистика обаче не следи този показател, затова като отправна точка могат да се ползват единствено данните на НЗОК, описани в началото на този текст.

Възможните решения са описани в редица документи – както на СЗО, така и на престижни професионални организации в родилната грижа. Те включват предимно немедицински мерки, тъй като идеята им не е да се намалят оперативните раждания на всяка цена, а да се предотвратят имено тези фактори, които водят до ненужни операции.

СЗО определя три групи, към които мерките трябва да се насочат – жените, медицинските специалисти в родилните грижи и самите лечебни заведения и здравни системи.

По отношение на жените, препоръките се концентрират върху преодоляване на възможните тревоги и страхове. Включват различни видове подкрепа – от обучения за раждане, през групи за психологическа подкрепа и целенасочена индивидуална работа с жените, които имат страх от раждането.

Мерките, насочени към медицинските специалисти препоръчват да се въведат базирани на доказателства насоки за медицинска практика, а при препоръка за планово секцио задължително да се изисква второ мнение. СЗО поставя сериозен акцент върху обучението на работещите в родилната грижа да следват научно-базираните практики и да извличат ползите от тях както за пациентките, така и за себе си.

Когато основната грижа за здрави бременни жени и техните раждания се водят от акушерки, това подобрява цялостно качеството на родилните грижи.

Самата организация на грижата за бременните и раждащите жени в една здравна система обаче може да бъде по-благоприятна за извършване на повече операции, и ситуацията в България е именно такава.

Множество изследвания по темата сочат, че когато основната грижа за здрави бременни жени и техните раждания се водят от акушерки, това подобрява цялостно качеството на родилните грижи, в това число води до намаляване на цезаровите сечения. Такава система обаче изисква добро взаимодействие на акушерки и акушер-гинеколози, поддържане на високото качество на работата на акушерките и престижа им в обществото.

Добри примери

Добри примери се срещат и в България. Изследването на родилните практики в болница „Шейново“ показва, че жените, които избират раждането им да се води от акушерка, стигат до секцио в 13% от случаите, а при избор на лекар – в 62%.

Съизмерими са и данните за 2019 г. на самостоятелната акушерска практика „Зебра“, която функционира в рамките на родилното отделение в МБАЛ „Св. София“ в столицата – там делът на оперативните раждания е 11%, като в това число са включени и по-високорисковите раждания, като вагинално раждане след цезарово сечение, предизвикани раждания или раждания на жени с придружаващи заболявания.

В момента обаче подобни практики са по-скоро изключения, и това дава закономерен резултат. Единствената институция в България, която предприе някакви мерки, беше НЗОК, която направи клиничната пътека за нормално раждане по-високоплатена от тази за оперативно. Опитът на други държави (като САЩ, Великобритания и Испания например) сочи, че мерките за намаляване на цезаровите сечения най-често са инициирани от професионалните организации, като те играят важна роля и в кампаниите за информиране на жените относно техния избор как да родят.

Тъй като мотивите за избор на секцио не са финансови обаче – очаквано – финансовият стимул не реши проблема.

А ако настоящият текст е първият по темата, който срещате в този месец за информираност относно цезаровото сечение, вероятно имаме основание да предположим, че негативната тенденция ще продължи.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве.

XS
SM
MD
LG