"Част от определена игра". Обръща ли се Армения към Запада за сметка на Русия

Армения и Русия са близки от векове, но през последната година и половина отношенията са напрегнати. Нахлулата в Украйна Москва като че ли остави на заден план своя съюзник, който е изправен пред все по-силен натиск от Азербайджан.

Баку и Ереван имат дългогодишен спор за територия - откъсналия се в края на миналия век от Азербайджан, населен предимно с етнически арменци регион Нагорни Карабах.

По силата на споразумение Москва се явява умироворител в конфликта. Но Ереван казва, че тя не изпълнява ролята.

В същото време Русия се опитва да запази влиянието си в Армения, през която преминават газопроводи и нефтопроводи. Това става на фона на засилена активност на Турция, която подкрепя Азербайджан.

Русия изпраща хуманитарни доставки в Нагорни Карабах и казва, че гарантира сигурността в региона.

Но според анализатори Армения се опитва да се дистанцира от Русия като партньор и се обръща към Запада.

На фона на тези събития Баку отново атакува отцепилия се регион. Само 24 часа по-късно Азербайджан и етническите арменци в Нагорни Карабах казаха, че прекратяват огъня - споразумение, постигнато с посредничеството на руския мироопазващ контингент.

Армения каза, че не е участвала в преговорите, а в столицата ѝ текат протести срещу решението на правителството да не оказва съпротива на азерската армия в Нагорни Карабах.

Ереван казва, че не предоставя военна подкрепа за самопровъзгласилата се република и сега карабахските арменци ще трябва сами да преговарят с Баку за съдбата си. Русия каза, че де юре Азербайджан действа на своя територия и няма да се намесва.

Какво всъщност се случва между Армения и Русия? Променя ли се външнополитическият курс на Ереван? Как това ще се отрази на крехките отношения между Армения, Азербайджан и Турция?

Армения се дистанцира от Русия

Доста преди последната офанзива на Азербайджан в Нагорни Карабах, арменското правителство под ръководството на премиера Никол Пашинян направи няколко демонстративни стъпки, с които се дистанцира от Русия.

Ереван изпрати хуманитарна помощ за Украйна, доставена лично от съпругата на Пашинян Анна Хакобян. Тя се снима с украинския президент Володимир Зеленски - най-големия враг на Москва.

Армения прие американски войници за безпрецедентно съвместно военно учение.

В началото на септември арменските власти започнаха процеса на ратификация на Римския статут на Международния наказателен съд.

Ратифицирането би означавало, че Армения ще е длъжна да арестува руския президент Владимир Путин, издирван от базирания в Хага съд за военни престъпления в Украйна, ако той стъпи на арменска територия.

В интервю за американското издание "Политико" Пашинян каза, че мисията на руските миротворци в Нагорни Карабах се е провалила и определи зависимостта от Русия като "стратегическа грешка".

Той отдавна критикува Русия на фона на блокадата на Лачинския коридор от Азербайджан и хуманитарната криза в Нагорни Карабах. Но сега Пашинян директно каза, че на Русия вече не може да се разчита и Армения трябва да търси нови съюзници.

"Всяка една от тези малки стъпки би била достатъчна, за да създаде скандал в отношенията между Армения и Русия, но взети заедно, те създават впечатлението, че това е по-сериозно от всичко, което [се е] случвало преди", каза пред арменската редакция на Радио Свободна Европа политическият анализатор Микаел Золян.

По думите му последните стъпки на Армения са показателни за "опит за възстановяване на [нейната] независима външна политика".

Предисторията накратко

Армения и Азербайджан спорят за Нагорни Карабах още от 80-те години на миналия век. Населена предимно с етнически арменци, през септември 1991 г. с подкрепата на Армения областта се отделя от Азербайджанската ССР. Обявено е създаването на "Република Нагорни Карабах".

По време на въоръжения конфликт от 1988-1994 г. в сепаратисткия регион загиват 30 хил. души. Нагорни Карабах и няколко съседни региона в Азербайджан попадат под контрола на арменските въоръжени сили. В резултат стотици хиляди етнически азербайджанци стават бежанци.

Нагорни Карабах не е официално призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения. През 1993 г. ООН приема четири резолюции, изискващи изтегляне на арменските войски и признаване на територията за част от Азербайджан.

След поредното изостряне на ситуацията в края на септември 2020 г. Азербайджан връща контрола си в районите около Нагорни Карабах и превзема древния и символично значим град Шуша (Шуши на арменски).

На следващия ден премиерът на Армения Никол Пашинян, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и президентът на Русия Владимир Путин подписват споразумение за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах.

Според документа на Армения и Азербайджан се дават териториите, на които са разположени техни войски към момента на подписването на документа. Така Армения и етническите арменци губят контрол над части от Нагорни Карабах и седем съседни области.

Оттогава руска мироопазваща мисия от 2 хил. души е разположена по линията на съприкосновение.

Какво става в Армения

Арменците поддържат близки отношения с Русия още от първите дни на експанзията на Руската империя в Кавказ преди повече от два века. След разпадането на СССР Русия е основният гарант за сигурността на Армения.

Москва поддържа военна база в Гюмри, близо до турската граница, а руски сили охраняват границите на Армения с Турция и Иран.

Армения е и член на ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност - пакт за взаимна отбрана.

Но откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., арменците се чувстват подведени от своя съюзник.

Руските миротворци не дават отпор на опитите на Азербайджан да завземе нови територии или да подобри позициите си.

След многократни офанзиви на Азербайджан в Армения, напрежението се изостри през септември миналата година, когато започнаха сражения и загинаха стотици.

Напрежение избухна пак през април тази година, когато на границата между двете държави загинаха четирима арменски войници и трима азербайджански.

Организацията за колективна сигурност не отговори на арменските искания за намеса. В този контекст "по принцип Армения няма какво да губи" от отдалечаването си от Русия, каза Золян.

Миналата седмица Пашинян намекна, че Русия не смята страната му за достатъчно проруски настроена.

Досега Армения се опитваше да не се намесва във войната на Русия срещу Украйна. След посещението на съпругата на премиера в Украйна обаче Министерството на външните работи на Русия реагира светкавично. То привика за първи път арменския посланик в Москва и обвини страната в подпомагане на "нацисткия киевски режим".

Затова Ереван се опитва да диверсифицира своите връзки в сферата на сигурността, посочи Пашинян, имайки предвид развитието на отношенията с Европейския съюз и САЩ, както и опитите да се изградят по-тесни връзки със страните от региона.

Неясно бъдеще за Нагорни Карабах

Във вторник Азербайджан нападна Нагорни Карабах. Военната операция продължи 24 часа и приключи със споразумение, постигнато с посредничеството на руския мироопазващ контингент.

Подобно бързо съгласие на ръководството на самопровъзгласилата се република за прекратяване на огъня при условията на Баку означава фактическа капитулация и говори за неспособността на местните арменски сили да окажат съпротива.

В четвъртък властите в Нагорни Карабах започват преговори с азербайджанските власти за реинтеграция на арменската общност в Карабах.

Премиерът на Армения каза, че страната му не е участвала в подготовката на споразумението за прекратяване на огъня.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че за ситуацията е виновно ръководството на Армения, а Москва изхожда само от реалностите, създадени от правителството на Никол Пашинян. Той напомни, че Армения е признала Нагорни Карабах за територия на Азербайджан.

Що се отнася до действията или, както казва Ереван, бездействието на руските миротворци, Путин каза, че срещу тях не може да има оплаквания, тъй като "именно те гарантираха и продължават да осигуряват безопасността на карабахските арменци, както и успяха да се договорят за прекратяване на огъня".

Всъщност ръководството на Нагорни Карабах няма помощ отникъде. И въпреки стотиците хиляди протестиращи в Ереван с настояване Армения да ги защити, това е почти невъзможно.

Влизането в открит военен конфликт с Азербайджан при сегашните условия за Армения означава застрашаване на нейната териториална цялост, а може би и на суверенитета. Особено като се има предвид, че Азербайджан има сериозен съюзник в лицето на Турция.

Западната преса прави по-глобален извод: Москва, отслабена от войната в Украйна, вече не е безспорен авторитет в Южен Кавказ. Способността ѝ да стабилизира ситуацията всъщност е малка и Кремъл явно не желае да се намесва в нов конфликт, рискувайки отношенията си с Турция.

От друга страна, Кремъл вероятно иска да накаже премиера на Армения Никол Пашинян.

Азербайджан, който така и не успя да приеме напълно примирието от 2020 г., което му попречи да си върне целия Нагорни Карабах, изглежда е избрал настоящия момент на руска слабост, за да завърши започнатото.

Ролята на Турция

В сряда Кремъл отхвърли твърденията на Армения, че Русия не е направила достатъчно, за да предотврати сраженията в Нагорни Карабах.

"Подобни обвинения към нас са абсолютно безпочвени. Те не се основават на нищо" каза Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

По думите му независимо от обвиненията Русия ще продължи контактите си с Армения.

Пред Радио Свобода обаче Вадим Дубнов, експерт по Кавказ, каза, че в същността на конфликта между Москва и Ереван стои Турция.

"Струва ми се, че всичко, което се случва сега, е част от определена игра, която беше обсъдена по-специално на последната среща между Ердоган и Путин", каза той пред Радио Свобода.

По думите му това е мащабна схема, съобразена с приоритетите на различните страни в този регион. За Баку това е въпросът за Карабах, но за Москва е въпросът кой ще контролира входната точка на т. нар. Зангезурски коридор - пътя от Азербайджан за Турция през Армения.

В сряда турският президент Реджеп Ердоган каза, че "подкрепя" решението на Азербайджан да започне военна операция в Карабах.

По време на войната между Ереван и Баку в региона през 2020 г. Турция подкрепи Азербайджан, като му достави безпилотни самолети.

Отношенията между Турция и Армения остават накърнени от убийствата на арменци, извършени по време на Първата световна война в Османската империя, които Ереван и много други страни смятат за геноцид - термин, който Анкара отхвърля.

Директорът на Ереванския кавказки институт Александър Искандарян смята, че въпреки гръмките изявления е твърде рано да се говори за сериозен раздор между Русия и Армения.

"В Русия са склонни да бъдат много ревниви към всичко, което се случва в постсъветското пространство. Москва се отнася много подозрително към всякакви формати на взаимодействие между постсъветските страни и Запада", каза той.

Накъде ще поеме Армения

Ереван диверсифицира външната си политика в няколко посоки. Той се стреми да привлече Индия като източник на оръжие, след като доставките от Русия престанаха след началото на войната в Украйна.

Армения развива отношенията си с Иран, който предложи помощ срещу евентуално нападение от Азербайджан.

Страната се стреми да укрепи връзките си и със Запада. Тя приветства граничните наблюдатели на ЕС, който пое водеща роля в преговорите между Армения и Азербайджан за разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах.

Ереван нае бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за лобист.

"Изглежда Пашинян смята, че за да подобри отношенията си със Запада, трябва да направи нещо, което дразни Русия", каза пред Радио Свободна Европа Николай Силаев, външнополитически анализатор в Московския държавен институт за международни отношения.

По думите му обаче за да се обърне на Запад, на Армения ѝ е необходима "виртуозна дипломация", каквато Пашинян не притежава.

"И все пак това, което той прави, изглежда по-скоро като съзнателно решение", каза анализаторът.

Микаел Золян допуска и стратегията на Армения да се състои в създаването на впечатление за прозападна ориентация, за да се събере подкрепа срещу Азербайджан.

По думите му посланието на Армения е предназначено за Запада и за Азербайджан, за да покаже, че е "на страната на Запада и всяка атака срещу Армения би била атака срещу потенциален съюзник, който се опитва да излезе от руската сфера на влияние."