Преди седмица Азербайджан, Армения и Русия подписаха споразумение за прекратяване на боевете в Нагорни Карабах. Още преди димът от бойните полета да се вдигне в Баку гражданите започнаха тържества, а в Ереван избухнаха масови протести.
Гневните граждани в столицата на Армения поискаха оставката на премиера Никол Пашинян, когото обявиха за предател, и дори успяха да нахлуят в парламента и сградата на правителството.
Етническите арменци, на които се наложи да напуснат домовете си след подписаното споразумение пък опожаряваха имотите си преди да поемат към териториите, контролирани от Ереван.
Макар и косвено, в конфликта в Нагорни Карабах бяха намесени и големи локални и световни сили като Турция, САЩ и Франция.
Кой обаче спечели, кой загуби и какви ще са последствията за региона?
Какво точно договориха Москва, Баку и Ереван
Споразумението между трите страни се фокусира върху разпределението на териториите и бъдещия контрол над тях.
По отношение на териториалните придобивки като победител се очертава Азербайджан. Благодарение на успешната си военна офанзива Баку ще получи всички територии, които успя да завземе по време на конфликта. Сред тях основна придобивка е град Шуши, където ще минава и границата между Азербайджан и Нагорно-Карабахската автономна област.
Армения ще върне на съседите си и всички територии, които не са в състава на Нагорно-Карабахската автономна област през съветско време, овладени през 90-те години на миналия век. Земите, които Ереван контролираше около Нагорни-Карабах, се равняваха на около 13% от територията на Азербайджан.
В допълнение в региона ще могат да се завърнат и всички азербайджански бежанци, които са напуснали по време на сблъсъците през 90-те години.
Баку получава и коридор през арменска територия до откъснатата Нахичеванска автономна република, в която основната част от населението се състои от азербайджанци. Засега обаче не са ясни детайлите по отношение на начина, по който през коридора ще преминават стоки, техника и хора.
Въпреки големите териториални загуби Армения все пак получава връзка с Нагорни Карабах през Лачинския коридор, който преминава през територия на Азербайджан.
Самият коридор, както и територията на Нагорно-Карабахската автономна област, ще бъдат охранявани от 2000 руски военни в период най-малко от пет години.
Победителите
Както вече стана ясно, развръзката от конфликта беше посрещната с тържества в Баку и други градове на територията на Азербайджан.
Пред Свободна Европа бившият съпредседател на Минската група, създадена през 1992 г., за да насърчава мирното разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах, Стивън Ман коментира, че в неговите очи именно Баку е отявленият победител. Като основна причина той изтъква завзетите територии в следствие на доброто представяне на фронта.
Завоюваният град Шуши, който има ключово стратегическо значение, е сред най-важните придобивки, тъй като се намира едва на 15 км. от столицата на Нагорно-Карабахската автономна област Степанакерт.
Победата с военна мощ пък даде сериозен сигнал на Армения, че предимството в региона е на страната на Баку, което пък, според редица репортажи от региона, се дължи на използването на турска военна техника и най-вече на дронове, предоставени от Анкара.
В свой материал по темата от Би Би Си отчитат като победител и самата Турция. Това от една страна се дължи на факта, че използването на техника и военни от турската армия в полза на Азербайджан заздрави връзките между Анкара и Баку. От друга пък турската намеса изпраща сигнали до всички, че Реджеп Тайип Ердоган планира да бъде сред ключовите фигури, които да участват в бъдещето на Кавказкия регион. Все още не е ясно дали турските военни също ще се включат с войски за контролиране на мирния процес. Предложение, което срещна сериозен отпор от страна на Москва.
Като големият победител от конфликта обаче излиза именно Кремъл. Докато сблъсъците между Армения и Азербайджан бяха в разгара си редица анализатори коментираха, че това в никакъв случай не е в интерес на Русия, която поддържа добри отношения и с двете държави.
Директната намеса на Москва, след като Баку и Ереван неколкократно нарушаваха споразуменията за прекратяване на огъня, позволи запазване на влиянието в региона без тотален разпад в отношенията с двете страни.
Новата база, която руските военни ще получат в Нагорни-Карабах, ще им позволи да поддържат контрол в поредна автономна територия, образувала се след разпада на СССР. Сходна на тази е ситуацията в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Русия остава замесена и в конфликта в Източна Украйна, в който указва подкрепа на сепаратистите.
С договарянето на мира Москва успя да изпрати и сигнал до Анкара, че все още е водещата сила в региона. Големият риск се крие във факта, че след пет години Баку и Ереван ще имат правото да изискат изтеглянето на руските военни, което за пореден път може да промени статуквото.
Загубилите
Най-сериозно поражение след конфликта търпи Армения. Големите териториални загуби, включително и предаването на около 40% от общата територия на Нагорни Карабах, изправи държавата пред политическа криза. Огромното недоволство сред гражданите се очаква да расте, а мнозина вече предвещават и провеждането на предсрочни избори, каквито вече бяха поискани от президента Армен Саркисян.
Ударът е сериозен за премиера Никол Пашинян, който след встъпването си на власт след т.нар. Кадифена революция през 2018 г., се опитваше да преориентира страната си към Запада и да намали влиянието на Русия.
“Засилването на влиянието на Русия не само ще задържи Армения в орбитата ѝ, но и ще намали възможностите за ориентация към Запада”, коментира Ричард Гирагосян от Центъра за регионални изследвания в Ереван.
Единствената въпросителна остава около разочарованието на арменците спрямо Русия, която не се намеси в тяхна полза, въпреки членството на Ереван в Организацията на Договора за колективна сигурност (CSTO).
Изпращането на войски на територията на Нагорни Карабах и договарянето на мира пък е голяма загуба за САЩ и Франция, които заедно с Русия са част от Минската група. Този факт може да прекрати окончателно възможностите на двете членки на НАТО да са активни участници в събитията в Нагорни Карабах.
“Изглежда, че Минската група загина. Русия запълни вакуума, както между другото и Турция“, каза Матю Брайза бивш съпредседател на групата и бивш посланик на САЩ в Азербайджан.
Възможно е развоят на събитията в Нагорни-Карабах да окаже влияние и върху опитите на НАТО да засили влиянието си в региона, което ще се отрази най-сериозно на Грузия, която води преговори за присъединяване към алианса.
