"Малки стъпки". Какво има и какво няма в променения Закон за защита от домашното насилие

На 28 юли България научи за тежък случай на насилие отпреди месец срещу 18-годишно момиче от Стара Загора. Заподозрян е бившият приятел на младата жена.

Седмица по-рано - на 21 юли, парламентът прие промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Щяха ли те помогнат на Дебора Михайлова, ако бяха в сила в момента на посегателството срещу нея?

„Категорично не“, отговаря за Свободна Европа Юлия Андонова от фондация П.У.Л.С., която помага на пострадали от домашно насилие. Причината - „в хипотезите на закона не попада насилие в условията на интимна връзка.“

След години усилия на гражданския сектор и провалени гласувания в няколко парламента, дългоочакваните промени в ЗЗДН бяха приети и обнародвани в Държавен вестник. Юристи и представители на неправителствени организации в сферата определят влизането им в сила като успех.

Но има още работа за вършене.

Промените

След финалното гласуване на новия ЗЗДН фондация „Будителките“ разпространи обобщение на 10-те основни промени в него.

На първо място е удължаването на срока за подаване на молба за защита - от 1 на 3 месеца след преживян акт на насилие. Когато спазването на новия срок е невъзможно, молби ще се приемат до 6 месеца след посегателството.

„Това е една от най-ключовите промени“, казва Юлия Андонова. „Много често пострадалите от насилие живеят в постоянен страх да потърсят помощ веднага.“

Целта на промените е да осигурят по-лесен и бърз достъп до правосъдие като цяло, добавя за Свободна Европа д-р Благородна Макева - юрист, консултант и автор на публикации в сферата на защитата от домашно насилие.

Институциите, към които се обръща пострадалото лице - държавни и общински органи, болница, полиция, неправителствени организации, ще са задължени в срок от 24 часа да препратят молбата за защита до съответния районен съд.

„Но само в някои от тях [пострадалото лице] би могло да получи реално съдействие и по изготвянето на молбата“, казва Макева.

Национален съвет

Друга промяна е създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който ще работи към Министерския съвет. Задачата на новия орган е да координира и оценява политиките, свързани с домашното насилие, на национално ниво.

В него ще участват министри и представители на институции и неправителствени организации.

Съветът ще разработва координационен механизъм за подкрепа на пострадали от насилие, както и национална програма за превенция и защита. За пръв път единен държавен орган ще се занимава с тези дейности.

„Наличието на специализиран и постоянно действащ орган безспорно ще спомогне за изграждането на адекватни политики за справяне с този тежък обществен проблем“, казва Макева.

Информационна система

Бъдещата Национална информационна система, в която ще се събират данни за случаите, също ще допринесе за борбата с домашно насилие. Там ще фигурират пострадалите лица и извършителите, както и историята на насилието, причинените вреди и наложените мерки.

„Досега статистиката се следеше изцяло от гражданския сектор - в споделени Гугъл форми, в които по медийни публикации броим пострадалите и загиналите от домашно насилие“, казва Андонова.

Сега се създава възможност тези данни да се подават от всички заинтересовани страни, което ще позволи по-реалистично да се прави анализ на мащабите на домашното насилие.

Още няколко важни промени в новия ЗЗДН включват:

• Услуги за пострадали от домашно насилие - национална телефонна линия, консултативен център, защитено жилище
• Безплатна правна помощ за хора, които са икономически зависими от насилника си
• Забрана на всякакъв контакт на извършителя с пострадалото лице
• По-широк кръг хора, които могат да потърсят помощ по този закон - например роднини на пострадалите
• Обща методика, по която съдът преценява риска за пострадалите

Липсите

Макева и Андонова са единодушни, че тези промени не са достатъчни за законовото разрешаване на проблема с домашното насилие.

„Голямата удивителна“, видима и от случая в Стара Загора, е липсата на право на защита за хора в интимна връзка с насилника си.

В новата, както и в старата версия на ЗЗДН е записано, че актовете на домашно насилие се извършват „спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.

„В България има изключително много хора, които не живеят на семейни начала, не споделят едно домакинство, нямат общи деца. Това означава, че те нямат достъп до защита по реда на този закон“, казва Андонова.

В началото на разговорите за промени в ЗЗДН имаше предложение понятието „фактическо съпружеско съжителство“ да бъде заменено с „интимна връзка“. Идеята отпадна, след като някои партии се обявиха против възможността хора в хомосексуални връзки също да имат право на закрила, припомня Андонова.

Случаят в Стара Загора отново привлече вниманието към този пропуск. Във вторник ДПС, ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) внесоха в парламента два законопроекта - за включване на интимната връзка в ЗЗДН и за повишаване на наказанията за лека и средна телесна повреда в Наказателния кодекс (НК).

Народното събрание прекъсва лятната си ваканция, за да обсъди текстовете - в правната комисия в четвъртък и в извънредно пленарно заседание в понеделник.

Пропуските не са само в ЗЗДН

„Остава отворен дебатът дали има нужда от изменения в НК относно системността“, казва за Свободна Европа Надежда Йорданова от ПП-ДБ - една от вносителите на законопроекта за промени в ЗЗДН.

Изискването за системност на насилието според НК означава, че трябва да са налице поне три отделни акта на насилие от един и същ извършител, за да започне наказателно преследване. „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие“, гласи още кодексът.

Според Макева тази дефиниция трябва да се преосмисли - думата „системно“ да се заличи, но в същото време да се разграничат еднократните от системните актове на насилие, за да се регулира и тежестта на наказанията.

Според Йорданова, с която Свободна Европа разговаря, преди да се разбере за случая от Стара Загора, само тази законодателна промяна остава на дневен ред след приемането на новия ЗЗДН. „Всичко останало вече е свързано с ефективното прилагане на новите правила“.

В интервю за Нова телевизия от 30 юли Йорданова каза, че все пак ще настоява да „продължи разговорът“ за включването на интимните връзки в обхвата на ЗЗДН.

Какво следва

Сега на ход е изпълнителната власт. В срок от 3 месеца след обнародването на промените (което стана на 1 август) правителството трябва да състави Националния съвет и да приеме правилник за прилагането на закона.

Съветът трябва да изработи координационния механизъм за подкрепа на пострадали от домашно насилие. До една година трябва да я има и информационната система.

Най-голямото очакване на Юлия Андонова от П.У.Л.С. е да се подобри координацията между институциите и да има съгласуваност кой какво прави в случаите на домашно насилие.

„В противен случай гасим пожари и реагираме, както можем“, казва Андонова.

Д-р Макева отбелязва разликата между изграждането на една система и въвеждането ѝ в експлоатация. Тя се надява в законовите срокове не само да се създадат предвидените структури, но и да заработят ефективно.

Според Макева „от значение за постигането на реална промяна е осигуряването на достъпни и с държавно финансиране услуги“ - горещи телефонни линии за пострадали, допълнителни подслони и кризисни центрове, работа с психолози и юристи, но най-вече промяна на обществените нагласи към проблема.

„Твърде наивно би било да мисля, че тези реформи ще доведат до всички необходими промени“, добавя Андонова. „Но това са малки стъпки, които ще позволят да се създадат националните механизми за реакция.“

"Чашата преля." Хиляди хора протестираха срещу насилието над 18-годишната Дебора