Два случая отклониха общественото внимание от резултатите от изборите за 49-то Народно събрание, които ще се запомнят с повече грешки в секционните протоколи от всякога в резултат на последните промени в Изборния кодекс. Медийните им интерпретации създават фалшиви опозиции, които скриват истинските проблеми.
Първата фалшива опозиция: транс хора срещу лица със специални потребности
На 5 април множество медии разпространиха видео, заснето в пловдивски търговски център. На него се виждат четирима мъже и една транс жена, които се отнасят с младеж със специални потребности като с куче.
Публичното дехуманизиране на човек с особености в развитието предизвика масово възмущение. Във фокуса на вниманието обаче влязоха само трима от поне шестимата замесени (петимата в кадър и снимащото лице). Това са популярните в социалните медии Петко Караилиев – Чеченеца и Тодор Огнянов – Куката, както и транс жената Емили Джоузефин Милс (доскоро – Емили Йорданова). Тя известна като „Тротинетката“, защото нееднократно е карала електрическа тротинетка с висока скорост по магистралата. Вече не го прави.
Чеченеца нарича себе си така, защото по външен вид и поведение наподобява проруските чеченски бойци на Рамзан Кадиров. Заедно с Куката той се снима във видеоклипове, в които се възхваляват оръжията, парите и грубата мъжка сила.
След като по случая се вдигна шум, прокуратурата обвини Чеченеца, Куката и Емили в хулиганство. Те останаха в ареста за постоянно. Самосезира се и Комисията за защита от дискриминация, а Съветът за електронни медии (СЕМ) публикува позиция, в която остро осъди „бруталното погазване на хуманността и откритата демонстрация на бездушие към хора със специални потребности“.
Акцентирането предимно върху участието на Емили на свой ред породи дискриминационно отношение.
Акцентирането предимно върху участието на Емили на свой ред породи дискриминационно отношение. Негови обекти станаха транс хората, правозащитните организации и една политическа сила.
Трансфобските настроения в България се усилиха още повече. Те вече бяха на практика институционализирани, след като Върховният касационен съд отмени възможността за промяна на гражданския пол на транс хората.
Фактът, че през 2021 г. Емили беше номинирана за наградите „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК) стана повод за поредна кампания срещу тази организация, а с това – и срещу правозащитния сектор. Фалшивата новина, че Емили е станала „Човек на годината“ на БХК, беше разпространена и от председателката на СЕМ Соня Момчилова.
Истината е, че транс жената е номинирана от външно на организацията лице и не е получила награда. Това се е случило преди началото на проявите ѝ, които биха направили номинацията недопустима.
Косвени щети имаше и за „Демократична България“ (ДБ), тъй като Емили е агитирала да се гласува за тази коалиция. Равните права на ЛГБТИ+ хората срещат най-голяма (макар и недостатъчна) подкрепа именно сред политици от ДБ.
Защо тази опозиция е фалшива?
При дискриминираните групи прегрешението на един от членовете им се вменява като вина на цялата група.
При дискриминираните групи прегрешението на един от членовете им се вменява като вина на цялата група. При постъпките на представителите на мнозинството не е така. Ето защо участието на Емили във видеото „оставя петно“ върху всички транс хора, а това на останалите (поне) четирима мъже не се пише на сметката на мъжете като такива.
А именно токсичната мъжественост, която хора като Чеченеца и Куката символизират, издига в култ здравите и „нормалните“ хора и дехуманизира невписващите се в тези шаблони.
По-сериозният проблем е на институционално равнище и се състои в почти липсващото социално включване на хората със специални потребности, умствени увреждания, а и с увреждания изобщо.
За разлика от видеото в пловдивския мол, последният доклад на Амнести интернешънъл не стана новина. В него се припомня, че част от хората с умствени увреждания в България са лишени от право на глас, че Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията призовава България да подобри условията в домовете за социални грижи, а властите обещават да закрият институциите за възрастни с увреждания, но не предлагат тяхна смислена алтернатива.
С други думи – държавата подлага хора с увреждания на изтезание.
Този факт е добре известен. За него са правени множество документални филми и репортажи, а неправителствени организации, в частност именно БХК, алармират постоянно.
Ето защо бурното възмущение от клипа в пловдивския мол някак не е съразмерно. Излиза, че дехуманизацията е допустима, стига да не се случва там, където хората си правят шопинга.
Втората фалшива опозиция: организациите за защита на жени от насилие срещу жените, които са призвани да спасяват
На 6 април вечерта полицията намери трупа на 32-годишната Кристина Благоева. Заподозрян за убийството е бившият ѝ приятел Калоян Каймакчийски. Според досегашната информация тя е застреляна с пистолет, собственост на служителка в Министерството на отбраната.
Самата жертва била наясно с опасността да бъде убита. Затова е оставила преди убийството си бележка на работното си място с името на Каймакчийски, която да насочи разследването, ако нещо се случи с нея.
Когато Калоян Каймакчийски е започнал да заплашва и да следи Кристина Благоева, тя се е обърнала към неправителствената организация „Асоциация Анимус“, която помага на жени, пострадали от насилие.
Психолозите, работили с Благоева, са преценили, че тя е в сериозен риск, тъй като Каймакчийски има две предишни условни присъди – за подпалването на колата на брата на своя бивша приятелка и за отправяне на заплахи за убийство към нея. По информация на bTV Каймакчийски впоследствие е реабилитиран.
Въпреки че от „Асоциация Анимус“ са посъветвали Кристина Благоева да се обърне към полицията, тя не го е направила.
Според бившия директор на Национална служба „Полиция“ ген. Васил Василев, чиято позиция получи широко медийно отразяване, жертвата е щяла да бъде със сигурност спасена, ако се беше обърнала към полицията. Той обвини „Анимус“, че не е съдействала за връзка между Благоева и органите на реда.
„Асоциация Анимус“ беше поставена в ситуация да се оправдава защо не е предотвратила смъртта на младата жена.
Така „Асоциация Анимус“ беше поставена в ситуация да се оправдава защо не е предотвратила смъртта на младата жена.
Това впрочем не е първата и не е най-сериозната атака срещу тази организация. В разгара на кампанията срещу Закона за социалните услуги през есента на 2019 г. пред офиса на „Анимус“ имаше протест срещу дейността ѝ, а служители на организацията получаваха заплахи за живота си.
Защо и тази опозиция е фалшива?
В България средно по една жена на седмица бива убита от настоящ или бивш съпруг или партньор. За тези случаи дори не се води официална статистика, а бройката се определя по информация от медийни публикации.
В огромната част от случаите жертвата не се е обръщала за помощ към НПО. Междувременно организации като „Асоциация Анимус“ са помогнали на много жени да спасят живота си.
Убитата Кристина Благоева е нямала право да поиска ограничителна заповед, тъй като не е живеела със заподозрения и Законът за защита от домашното насилие не защитава хора като нея. А не защитава, защото поради хомофобия и консерватизъм той отразява една остаряла представа за човешките взаимоотношения.
Жертвата е можела да се обърне единствено към полицията, без гаранция, че последната ще събере достатъчно доказателства за сериозността на заплахите срещу нея.
Освен това Калоян Каймакчийски вече е бил осъждан за същото. И се е отървал. Каква е гаранцията, че този път е щял да бъде спрян?
Ако се беше обърнала към полицията, Благоева щеше да бъде юридически в същата ситуация, в каквато бяха убитите от свои съседи Иво Андреев и Иван Владимиров – Нав. Фактът, че те многократно са сигнализирали полицията за заплахите за живота си, не ги е спасил.
Хвърлянето на вината върху представители на дискриминирани групи и върху неправителствения сектор отвлича вниманието от системните проблеми.
Между тези две убийства и това на Кристина Благоева впрочем има още нещо общо. И то е в използването на оръжие на настоящ или бивш служител на силова структура. Защо се убива със служебни оръжия е тема, която също убягва от общественото внимание.
Накратко, хвърлянето на вината върху представители на дискриминирани групи и върху неправителствения сектор отвлича вниманието от системните проблеми.
А именно системните проблеми са най-големият проблем както хората със специални потребности в България, така и жените в риск от насилие.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
