„Недей да плачеш, трябва да сме силни сега“, казва една жена на друга по време на протест пред Съдебната палата в София.

„Не очаквах толкова много хора“, споделя друга протестираща жена с приятелките си по-нататък в тълпата. След малко разговорът им е заглушен от скандирания: „Насилникът в затвора“, „Няма да мълчим“.

Между виковете на хиляди възмутени успяват да се прокраднат речите от протестната трибуна. Оттам се чува гласът на инициаторката на протеста - Силвия Стойчева:

„От петък това момиче е дъщеря на всички нас и трябва да знае, че цяла България ще положи неимоверни усилия тя да се възстанови“, казва Стойчева. „И никой насилник няма да остане ненаказан.“

Момичето, за което говори тя, е 18-годишната Дебора от Стара Загора. Преди месец тя е пребита и обезобразена, а заподозреният автор на всичко това е бившият ѝ приятел. Близките твърдят, че го е направил с макетен нож и е причинил рани, които изискват да ѝ се направят 400 шева.

Довчера предполагаемият насилник беше на свобода.

„Ние сме Дебора“

В понеделник вечер в над 30 града в България се проведоха протести в подкрепа на пострадалата Дебора. Хиляди хора в София, Стара Загора, Пловдив и други градове изразиха гнева си от упражненото срещу нея насилие.

За случая на Дебора се разбра едва миналия петък от репортажи на Нова телевизия и БНТ.

Пред тях близките на пострадалата разказаха, че тя има множество порезни рани по ръцете, краката и гърдите. Момичето е със счупен нос, а главата му е обръсната, което също е довело до наранявания.

Бившият приятел на младата жена - Георги Георгиев, е бил задържан, но в началото на юли Окръжният съд в Стара Загора е отменил ареста му заради квалифицирането на престъплението като „лека телесна повреда“.

След като случаят стана публичен, прокуратурата ускори разследването, а в неделя Георгиев беше отново задържан по различно обвинение - за заплаха с убийство. В понеделник Районният съд в Стара Загора остави обвиняемия в ареста за постоянно.

Казусът предизвика масово обществено възмущение. Десет дни след като парламентът прие дългоочаквани промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), протестиращите настояха за още поправки в законодателството.

„Нещо не е наред“

Не е лесно да си проправиш път сред тълпата пред Съдебната палата. Много от протестиращите носят плакати с послания: „Насилието не е семейна ценност“, „Да си насилник не те прави мъж“, „Кръв по ръцете на системата“.

И още - „Трябват 400 промени“, „Макетно правосъдие“, знак „стоп“ с надпис: „Спрете да ни убивате“.

Подобен плакат, който гласи: „Не искам държава със „средна“ фашистка повреда“ - носи и млад мъж, който казва, че идва на протеста заради „неспиращото насилие - проблем, който продължава да се разширява, вместо да се разрешава“. Според него цялата държава има нужда от ремонт, защото „властта си затваря очите“ за насилието.

На същото мнение е Нели Видкова, според която не са взети достатъчно сериозни мерки срещу Георги Георгиев. „Не може правосъдието да бъде на страната на насилниците, а не на страната на жертвите - това е скандално“, казва Видкова пред Свободна Европа.

„Притеснена съм, че всяка жена може да бъде следващата.“

В сравнение с други предишни случаи на насилие срещу жени - като тези на Евгения Владимирова и Кристина Благоева - случаят на Дебора предизвиква по-мащабен обществен отзвук. Видкова предполага каква е причината за това: „Другите умират, а тя просто оцеля.“

„Тежестта и зверството на това престъпление може би сепнаха хората повече от обичайното“, добавя Пламен Петров. „Но със сигурност тук трябва да сме всеки път, за всеки такъв случай.“

Двамата протестиращи са единодушни и за мерките, които искат да видят след случая на Дебора - по-строги наказания за насилниците и по-сериозно прилагане на закона. „Тотална нетърпимост към агресията“, обобщава Видкова.

Все по-голяма чувствителност

„При този, както и при всички останали подобни случаи за нас е важно да има все по-голямо внимание към насилието, основано на пола“, казва пред Свободна Европа Камелия Ценева от колектива „Феминистки мобилизации“, който участва в координацията на протеста в София и други градове.

По думите ѝ основното искане на протеста е незабавно включване на интимните партньори в кръга от пострадалите от домашно насилие лица, които могат да търсят защита по ЗЗДН.

„Дори в новата версия на закона (която беше приета на 21 юли и предстои да бъде обнародвана - б.а.) остават много неадресирани проблеми и много неотговорени въпроси“, казва Ценева. По нейни думи, ако интимната връзка фигурираше в ЗЗДН, това можеше да помогне на Дебора в търсенето на справедливост.

Организаторите настояват също за повече кризисни центрове за жертвите на насилие, както и за въвеждане на дефиниции в Наказателния кодекс за случаите на фемицид, насилие, основано на пола, и престъпления от омраза, извършени на основа на пола.

Според Ценева насилието срещу 18-годишното момиче е ядосало „страшно много хора, които искат да видят справедливост“, затова и протестите са толкова масови.

„Този случай е крайно брутален, а реакцията на властите е крайно неадекватна“, казва Ценева. „Тези протести са ясен знак, че има все по-голяма чувствителност към проблема с домашното насилие в България, който е с размерите на епидемия.“

Протестите в останалите градове

Чувствителността към проблема е видима от гражданската активност в цялата страна. Шествия и демонстрации в подкрепа на Дебора се проведоха не само в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и други големи градове, но и в Сливен, Ямбол, Кърджали, Дупница, Свищов и др.

„Нито едно човешко същество не заслужава 400 шева, както и подобно отношение“, казва организаторката на протеста в Самоков Мария Галчева, цитирана от БТА.

„Недопустимо е такъв случай да бъде разглеждан като лека телесна повреда, представям си как щеше да бъде тежката телесна повреда – сигурно без глава, според нашите закони.“

За Свободна Европа журналистката от Кърджали Вилдан Байрямова казва, че „на това място“ не е имало протест от 90-те години насам.

„Надявам се, че това означава, че оттук нататък ще сме готови като общество да защитаваме всяка една жертва, било то убита жена, или пострадала от насилие“, казва Камелия Ценева.

„Защото явно хората се събуждат“.