Кьонигсберг, Калининград, Крулевиец. Как Полша се бори с Русия в името на паметта

Поляци вече ще наричат руския град Калининград с едно от старите му имена - Крулевиец (Королевац, Кролевец, Кралевец). Това е неговото полско име, останало от времето, когато населеното място е било част от Полското кралство през периода 15-16 в.

Това реши правителството във Варшава, като се позова на решение на Полската комисия по географска стандартизация към Главната геодезична служба на страната от 9 май. Според Варшава кръщаването на града в съветско време е било изкуствено и по никакъв начин не е свързано с миналото и културата на населеното място и региона.

Днес, макар и част от Руската федерация, самият Калининград е разположен извън границите ѝ, в една територия, намираща се между Полша, Литва и Балтийско море. По този начин градът съществува на територията на Полша със статута на полуесклав (есклав, който има излаз на море).

Членовете на споменатата полска комисия не крият, че една от причините за решението им е и руската агресия срещу Украйна, която започна преди повече от година

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече решението „враждебен акт“ на полската държава и го оприлича на „граничещо с безумието“. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев предложи Краков да стане отново Кракоу, Гданск - Данциг, Шчечин - Щетин, а Вроцлав - Бреслау. Нещо повече, Медведев дори предложи и Полша да стане отново Варшавско херцогство.

То е съставено след подписването на Тилзитския договор от 1807 г. между Русия и Франция от полски и литовски територии. В резултат от Наполеоновите войни по-голямата част от херцогството е дадена на Руската империя и по-късно е наречено Кралство Полша.

От Полското кралство до СССР

Оспорваният днес град е създаден в средата на 13 в. около известния Кьонигсбергски замък на рицарите от Тевтонския орден. Въпреки неголямото си население в сравнение с други центрове, градът ще стане уникален със своето значение за световната наука, изкуство и култура.

През различни периоди от историята си той е бил част от Полското кралство, териториите на Тевтонския орден, Прусия и по-сетне Германия. В продължение на столетия градът е разположен между Полша и Литва и като част от Източна Прусия е известен като Кьонигсберг.

Постепенно в завладените пруски земи се настаняват германски колонизатори, които асимилират местното пруско население. През 16 в. прусаците и литовците са вече едва около 1/5 от местното население. През същото столетие тук е открит немски университет и е напечатана дори и първата книга на литовски език.

Само за четири години, от 1758 до 1762 г. градът е част от Руската империя. През столетията той става известен и със своите прочути Седем мостове. През 18 в. Кьонигсберг свързва съдбата си и с родения тук знаменит философ Имануел Кант (1724-1804).

По време на Втората световна война, в резултат от въздушните бомбардировки на Съюзниците, както и последвалите артилерийски удари на Червената армия при превземането му в началото на април 1945 г., близо 4/5 от града е унищожена. След края на въоръжения конфликт заедно с Източна Прусия Кьонигсберг става част от Съветския съюз. Германските му жители са прочистени и населението му намалява значително. През следващите години съветската власт заселва там граждани на СССР от други региони на страната.

След анексирането му от СССР през 1946 г. градът е кръстен на името на починалия току-що Михаил Калинин. Той е близък на Сталин и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР по време на Втората световна война. Той се смята за един от главните идеолози на масовите убийства в Катинската гора, където са разстреляни над 20 000 полски офицери. През 1946 г. е сринат славният Кьонигсбергски замък по заповед на местния първи секретар на Областния комитет на КПСС.

Калиниград срещу Кьонигсберг

Името на града и неговото богато културно наследство стават основа за символна борба за миналото и настоящето. Тя включва в себе си както опозиционни антисъветски и антикомунистически жестове, така и опити на властта в Кремъл да присвоява чужда културна традиция.

Опозиционните протестни жестове може понякога да тръгват от съвсем невинни на пръв поглед неща. В България например през 60-те години в една от готварските книги на Пенка Чолчева е поместен не „сладкиш по Калининградски“, а именно такъв „по Кьонигсбергски“.

През 70-те и 80-те в съветските философски среди зачестяват изследванията върху Кант. Спомням си и шегите на философа Иван Стефанов на лекции: „Колеги, може би вече го смятат за техен?!“. Това роди сред състудентите ми и подигравките за „Калиниградската философска школа“.

Имена и залози

Исканията в Полша за преименуването на Калининград датират още от началото на 90-те години на миналия век. В онзи момент намеренията са свързани с усилия за връщане на старото му име Кьонигсберг. Налице е и желание да се възстановят имената на улиците и квартали както са били до края на 30-те години - Хуфен, Юдитен и др.

Отдавна в Литва има табели по пътищата, които сочат към Кралевец. Изглежда в новото преименуване си е казала думата националистическата тенденция в Източна Европа през последното десетилетие.

Случаят с Кьонигсберг-Калининград-Крулевиец е само част от един по-общ проблем около паметта и културното наследство във вчерашна и днешна Европа. Историята е оставила каша от имена на населени места, които променените граници, както и миграции на население, предизвикват.

Не на последно място тези промени са и резултат от целенасочените усилия и политика преследвана от националната държава, които също променят имената, а понякога и етнодемографския облик на градовете.

Затова в историята и в настоящето имаме Адрианапол-Едирне-Одрин, Филипопол-Филибе-Пловдив, Тесалоники-Салоника-Солун, Леонопол-Лвив-Лвов и пак Лвив, Кронщад-Брашоу-Брашов; Клаузенбург-Колошвар-Клуж; Херманщат-Надьсебен-Сибиу; Скопие-Шкуп; Дебър-Дибра и т.н.

А и защо да ходим толкова далеч. Макар и без славата на Кьонигсберг имаме Цариброд-Димитровград-Цариброд, Горна Джумая–Благоевград. А да не говорим за още по-богатата траектория на Касъм-Стантул Димитру-Йон Георге Дука-Генерал Тошево.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.