"Ако не запазя този хъс, няма да съм аз". Антон Радичев е 50 години на сцената

27 март, Световен ден на театъра. Това е датата, на която традиционно се връчват престижните театрални награди "Икар". Тази година сред техните лауреати със сигурност ще бъде и Антон Радичев, който вече близо 50 години разсмива хората пред екрана и в театралната зала.

Той ще получи специалната награда за изключителен принос към българския театър.

"Един актьор трябва да мисли, когато работи на сцената, а не само да наизустява някакви думички и да ги говори", казва за работата си Радичев пред БНР. "За мен е голямо удоволствие, когато доставям радост на зрителите... Това ми е животът, ако не запазя този хъс, няма да съм аз", добавя той.

Радичев е роден на 6 юли 1947 г. в София. Израства в краен квартал, в днешния район на Южния парк, който тогава е известен като Тухла махала, защото има тухларни фабрики.

„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха, и на затворниците им купувах цигари", разказва той в интервю за БНР преди няколко години.

Като малък играе футбол по поляните, в училище тренира лека атлетика и иска да стане треньор, но после се отказва. След като в казармата минава през школа за радисти и става един от най-добрите, после мечтаел да работи на кораб и да обикаля света. Но изпуска изпита заради закъсняла телеграма.

Така работи в бригада, която участва в строителството на „Нефтохим“ – Бургас. После лепи плочки, става и общ работник. Преди да кандидатства във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" – б. р.). Приемат го и през 1974 г. завършва в класа на проф. Филип Филипов. И напълно неочаквано още същата година влиза в състава на Народния театър.

"Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния театър и си помислих, че някой си прави майтап“, спомня си Радичев.

Оказва се самата истина – канят го да започне репетиции за „Деца на слънцето“ от Максим Горки. Ролята на Протасов в пиесата е първата му на тази сцена, на която играе повече от 45 г. Казва обаче, че все още преоткрива въздуха там. Във времето играе и на сцената на Театър 199.

Започват да се редят една след друга, още и още, вече над 60. В един момент започват да го наричат Радичков актьор, не заради близостта с името на писателя Йордан Радичков, заради което и него го наричат Радичков, а защото играе и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“.

За „Опит за летене“ дори получава първа награда награда за актьорско майсторство на Шестия национален преглед на българската драма и театър през 1979 година, въпреки че е най-млад от целия състав.

"Не се сърдя, нека ме бъркат с Радичков, не с някой друг автор", казва актьорът с почитание към един от най-големите български автори, с когото се сближават, докато пиесите се поставят.

Най-лесно учи текста си за пиесите на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора. А те постоянно искат автографи и да се снимат с него. Затова влиза в гората и с часове чете и учи. Казва, че на сцената невинаги му е смешно и не му е до чувство за хумор, но не може да натоварва хората със своите проблеми и трябва да ги забрави.

В киното е снимал повече от 40 филма, „Маневри на петия етаж“, „Оркестър без име“, „Под игото“, „Хотел Централ“, „Елегия“, „Щурец в ухото“. Но за един казва, че е любимият на българите - "Оркестър без име". Лентата на Людмил Кирков от 1982 г. събира Радичев с няколко от другите най-харесвани актьори - Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев. Там се раждат и няколко негови култови фрази.

Заедно с Кънев, който му е близък приятел, Попандов, Мамалев и други актьори той участва и в забавното предаване Клуб НЛО (1996 – 2004 г), в което се раждат много песни, също останали любими на онова поколение. Радичев често е разпознаван от публиката само по характерния си дрезгав глас.

Актьорът е записвал и други песни, някои от които за фестивала „Златният кос“. А през 2002 г. издава музикалният албум „Къса ми се сърцето“ по текстове на Живко Колев.

През 2006 г. участва в дублирането на компютърно дигиталния филм на Дисни и Пиксар – „Колите“ като Док Хъдсън и Рамон.

В живота Антон Радичев е щастлив със съпругата си Емилия Боянова, дъщеря си Кристина Радичева, която години наред работеше в Киноцентъра с чужди продукции, и внучките си.