Когато е едва на 9 години, тя си прави собствен куклен театър. Тогава си пожелава да стане актриса. Днес може да каже, че през целия си живот не е правила нищо друго. Превръща се в едно от най-разпознаваемите лица в киното и театъра в България. Тя е актрисата Теодора Духовникова.
Духовникова е родена е на 14 декември 1977 г. в София. Още като малка си прави своя театрална сцена. За целта са ѝ нужни само маса, одеяло и герои, които изрязва от хартия. Това кара родителите ѝ да я запишат в детската театрална школа към театър "Сълза и смях" при актьора Бончо Урумов.
"Пожелах си да стана актриса и няма нито един ден, в който да съм работила друго", казва Духовникова в платформата за кино Киното.БГ.
Средното си образование получава в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) и тогава има възможност да влезе в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя обаче не подава документите си и вместо това кандидатства в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), където я приемат.
"Нямаше други алтернативи, а не съм и търсила. След това веднага ме взеха в театър "София", по-късно за кратко бях в Канада и след това се върнах тук в Народния театър "Иван Вазов". Моят път си беше съвсем съсредоточен, постъпателен и без никакви колебания", казва Духовникова за Киното.БГ.
През 2003 г. дебютира в "Саломе" от Оскар Уайлд на сцената на Народния театър "Иван Вазов", а от 2005 г. става част от неговата трупа. Изиграва десетки роли, сред които Мерилин от "Ръкомахане в Спокан" от Мартин Макдона, Мария в "Процесът срещу богомилите" от Стефан Цанев, Оливия в "Идеалният мъж" от Оскар Уайлд и Бистра от "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от Пейо К. Яворов.
За ролята си в "Ръкомахане в Спокан" през 2012 г. печели българската награда за принос към театралното изкуство "Аскеер" за поддържаща женска роля.
Освен в театъра Духовникова играе и в киното. През 2017 г. излизат два знакови за нея филма – драматичният филм "Вездесъщият" и романтичната комедия "Дъвка за балончета". За първия печели награда за женска роля на фестивала "Златна роза" във Варна.
През 2019 г. излиза сериалът "Дяволското гърло", в който Теодора Духовникова се превъплъщава в Мия Язова, служителка на ДАНС, която разследва убийство в Смолян. През 2022 г. играе в историческия сериал "Войната на буквите", както и във втория сезон на "Дяволското гърло"
Въпреки че желанието ѝ да стане актриса се сбъдва, Духовникова споделя, че понякога е дълбоко нещастна, а друг път несигурна.
"Самият процес, дните на репетиции, страхът, всеки нов проект, колкото и да имаш опит, те хвърлят в един студен океан. Имаш чувството, че все едно никога не си знаел как да плуваш", казва Духовникова за Киното.БГ.
Духовникова споделя, че обича ролите, с които успява да извади честно проблема на човека, когото играе. Това според нея се постига с помощта на режисьора, на собствения талант и на многобройните репетиции.
"Харесва ми, когато актьорът позволи на героя си да изпадне в изстъпление, да не бъде представителен, да разруши напълно всякаква представителност. Това са най-живите и хубавите моменти и роли", казва тя за "Интервюто".
Духовникова казва, че актьорската професия е много тежка, противно на представите на повечето хора. Често тя се е оказвала обезверена и е усещала, че не може да се справи с конретна роля.
"Затова е нужен не само талант, но и характер. Талантът е много уязвимо нещо и ако нямаш характер, който да го защити и укрепи, да бъдеш стабилен в такива тежки психически ситуации, го губиш, разпадаш се", казва актрисата и добавя, че тази професия е "хищническа" и "трябва да оцеляваш всеки ден".
Въпреки успеха си в актьорската професия, Духовникова казва, че се възхищава на хората, които се оттеглят от сцената навреме.
"В тази професия трябва да стоиш, докато хората имат нужда от теб, докато те искат, докато имаш нещо да дадеш. В момента, в който разбереш, че не си нужен и осъзнаеш, че това не е период, а някаква трайна нагласа, тогава трябва да се оттеглиш", казва тя.
Духовникова знае, че един ден този момент ще дойде и за нея. Актрисата споделя, че макар да се чувства най-добре пред камерата и в театъра, тя не се страхува да спре да играе. Казва, че един ден, когато телефонът спре да звъни, тя просто ще започне да прави нещо друго.
