„Човек не всякога е там, където е капата му“ – тази крилата фраза на Йордан Радичков, подбрана заедно с няколко други, краси спирка на градския транспорт в Пловдив този месец. И създава добро настроение на пътниците, но и неминуемо ги замисля. По самородния начин, по който така умело го прави и творчеството на големия български автор.
Инициативата е на внука на писателя, който носи неговото име и фамилия – Йордан Димитров Радичков. И е една малка част от протичащия в Пловдив „Януари – месец на Радичков“, на който той за поредна година е организатор.
По време на събитието между 12 и 26 януари вече бяха прожектирани четири филма, свързани с творчеството на класика на българската литература, имаше изложба с непоказвани досега оригинали на илюстрации на Йордан Радичков, бяха изнесени две лекции от проф. Инна Пелева върху многоликото творчество на автора, а финал на програмата ще постави спектакълът на Катя Петрова „Бомбето“ в Куклен театър Пловдив на 26 януари.
Тази година Дани Радичков, както го наричат приятелите му, отбелязва и един особен повод за празник по време на месеца, посветен на дядо му – издаването на последния 12-ти том на събраните съчинения на големия писател. Мисия, с която издателство „Нике“, на което той е управител, се занимава още от 2009 г. насам.
Такъв тип академично издание на цялото творчество на Радичков не е правено в България повече от 25 години, като идеята на издателството е да представи цялото богатство и развитие на търсенията на автора по отношение на крайната форма на текстовете му.
За Дани Радичков обаче с издаването на последния том от събраните съчинения на дядо му, дългът му към него не приключва.
„Работата по литературното наследство на Йордан Радичков е безкрайна“, каза той пред Свободна Европа. „Събирането на 12 тома творчество отне повече от 12 години. Автор, който е стъпил в полето на литературата, театъра, киното; автор, който е оставил толкова ярка и дълбока следа след себе си; автор, който продължава да е толкова актуален и нужен на нашето време е една цяла самостоятелна вселена, която никога не можеш да обходиш докрай, та работата тепърва предстои.“
Всеотдайността на Дани Радичков към творчеството на именития му дядо изглежда още по-достойна за уважение и поради факта, че самият той е творец и писател. И някак успява успоредно с изпълняването на фамилния дълг да постига и свои собствени литературни успехи.
През лятото на 2022 г. издава своя четвърти сборник с разкази „Навалица! Или 25 часа в град София“ (ИК „Жанет 45“). Иначе през 2015 г., когато е само на 26, излиза дебютната му книга „Малка човешка мелодия“. Още на другата година следва вторият му сборник „Игра на гъски“, а през 2018 г. излиза и третият - „Двеста линейки на час“. През 2019 г. издава на немски език книгата си „Leben, wo bist du?“ („Живот, къде си?“).
Йордан Д. Радичков е носител на международната награда за къс разказ Ubud Writers and Readers Festival през 2013 г., а през 2019 г. е удостоен с първа награда за разказа „Кучешки живот“ в конкурса за къс разказ на млади писатели „Рашко Сугарев“, организиран от Националния дарителски фонд „13 века България“.
Очевидно Дани Радичков някак успява да си проправи и сам път в литературното поприще. Макар името на легендарния му дядо, буквално съвсем същото като неговото, да го съпътства неизбежно – което понякога помага, но и понякога пречи. Само наследниците на големи имена в науката и изкуството знаят каква тежест и отговорност носи връзката им с отдавна доказания авторитет на предшественика им.
Накрая реших, че няма защо да се крия и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носиЙордан Д. Радичков, писател
„Не съм избирал сам името си, така се казвам и се посъветвах с най-висшата инстанция преди да издам първия си сборник - посъветвах се с библиотекарите. Те ми обърнаха внимание, че формално трябва да отделя името си с едно "Д". За миг ми хрумна, че мога да се подписвам и с името Статулов - фамилията на другия ми дядо, фамилия, която ми се струва много красива. Накрая реших, че няма защо да се крия и през този жест да приема своето име с всички подводни камъни, което то носи“, казва Дани Радичков.
Според него е въпрос на възприятие дали гледаш на фигурите в голямото изкуство като на сянка или на слънчеви лъчи. По думите му всяко изкуство има своите трудности и е въпрос на любов и въпрос на работа да го създаваш. А когато творецът изпитва отдаденост, любопитство и чувство за свобода, няма никакво значение какво е името му.
И все пак съчетаването на работата по огромното наследство, оставено от именития му дядо, и собствените му младежки търсения в писането, са оформили едно специфично отношение у Йордан Д. Радичков към съвременните български автори.
Не можеш да си писател, без да си човекЙордан Д. Радичков, писател
„Ценя най-много любопитните писатели, писателите, които на първо място възприемат себе си като хора, не като писатели. Защото не можеш да си писател, без да си човек“, казва той.
На въпроса дали вижда сред сегашните писатели бъдещи български класици, той отговаря, че обича да обръща внимание на онези, които не са под светлините на прожекторите. Сред имената, които би отличил, изрежда Валери Валериев, Радослав Чичев, ghostdog, Боян Крачолов и „един от любимите ми писатели, който считам за съвременен класик“ - Данила Стоянова.
„За всички нас, останалите - времето ще оплеви нужното и ще остави само онова, което носи в себе си непреходността“, казва той.
