"Исках да разбера поне нещо". Какво следва за украинските бежанци, които няма къде да живеят

Олена на косъм се разминава с това да се събуди без покрив над главата. Тя е от Украйна и сега е бежанка в България. Заедно с роднините си е била настанена в хотел в Царево, но трябва да го напусне на 1 юни до 10 часа сутринта.

„В момента в нашия хотел има 10 души. Всички ние трябва да го напуснем на 1 юни“, каза Олена пред Свободна Европа.

Говорим с нея на 31 май вечерта, няколко часа преди крайния срок, в който тя и семейството ѝ трябва да се изнесат. „Мислим да излезем от хотела, да вървим и да проверяваме бази една по една - може би някой ще ни вземе.“

На 1 юни хиляди украинци трябва да напуснат хотелите, в които бяха настанени. Държавната програма, по която хотели и къщи за гости получаваха компенсации от 40 лв. на ден за всеки настанен украински бежанец, приключва. Сега правителството предлага по-малка сума и много хотели отказват да участват в настаняването на бежанците при тези условия.

Планът беше хората да бъдат преместени в държавни бази с организиран транспорт. Но правителството прекрати този план и обяви нов два дни преди крайния срок – бежанците да бъдат пращани в буферни центрове и оттам да бъдат разпределяни в държавни бази.

Самите бежанци обаче казват, че не получават никаква информация как ще стане това. Те не знаят в кой буферен център ще ги пратят и не знаят къде ще ги насочат след това. Не знаят кога идват да ги вземат автобуси и не знаят къде да ги чакат.

Неведение до последния момент

Олена е от украинския град Запорожие и е в Царево заедно с дъщеря си, майка си, сестра си и нейното бебе. Градът ѝ все още е под руски обстрел. Подобно на хиляди други украински бежанци те са настанени в хотел по Черноморието, но трябва да се изнесат.

Олена (с русата коса), сестра ѝ с детето си, дъщеря ѝ и майка ѝ

„Към днешния час ние все още нямаме никаква информация, няма и автобуси. Попълнихме държавните анкети и очаквахме, че някой ще ни информира“, каза тя пред Свободна Европа във вторник вечерта.

Олена и близките ѝ нямат друг избор, освен сами да си търсят място, в което да останат.

„Тези хора, които имаха коли, се върнаха в Украйна или си намериха жилище под наем. Но ние нямаме тази възможност, нямаме кола, нито пари.“

В крайна сметка те намират сами база, която продължава да настанява украински бежанци и която се съгласява да ги приеме от сряда сутринта. В положението на Олена и семейството ѝ обаче са хиляди други украински бежанци в България.

Планът, който се промени няколко пъти

В началото на войната в Украйна българското правителство обяви програма за подпомагане на хотелите, които настаняват украински бежанци. Тя предвижда компенсация от 40 лв. на ден за всеки настанен бежанец. Към 31 май броят на настанените по тази програма украинци е малко над 56 000.

В началото на май правителството съобщи, че планира от 1 юни да премести хората в държавни бази. Оказа се обаче, че потвърдените свободни места в такива бази са двойно по-малко от броя на хората, които са настанени в хотели. Тогава кабинетът обяви нов план - освен в държавни бази, украинските бежанци да продължат да бъдат настанявани в частни хотели, които обаче да бъдат компенсирани с 15 лв. на ден, вместо с досегашните 40 лв.

Много хотели отказват да продължат настаняването на украински бежанци при тези условия. Затова те трябва да се изнесат и срокът за това е 1 юни.

На 30 май вечерта вицепремиерката Калина Константинова съобщи, че правителството прекратява плана за разселване на украинските бежанци в страната. Като причина тя посочи, че получилите временна закрила в България украинци не са съобщили на екипите на терен за намеренията си за настаняване и не са използвали възможностите за безплатен транспорт до новите места за безвъзмездно настаняване.

Какво предстои за украинските бежанци

Новият план предвижда бежанците, които няма къде да отидат след 31 май, да бъдат временно настанени в буферни центрове в Сарафово и Елхово. Калина Константинова призовава всички украинци, които се нуждаят от подслон да заявят това веднага.

„За хората в истинска нужда ние имаме и бази, и храна, и екипи, които ги очакват“, каза вицепремиерката. „Едва след като разберем точния брой на хората, които трябва да подслоним дългосрочно, ще продължим да го правим.“

Украински бежанци пристигат в бежанския център в Елхово

Свободна Европа потърси повече информация за това как продължава настаняването на украинските бежанци от Държавната агенция за бежанците и от националния щаб, ръководен от Калина Константинова. До редакционното приключване на текста оттам не отговориха на поканата за интервю, но изпратиха отговори на писмени въпроси.

От щаба посочиха, че украинските бежанци ще бъдат в буферните центрове само временно. Предвижда се „до няколко дни прегрупирането им към държавни почивни бази“ във вътрешността на страната.

Националният щаб не съобщи броя на хората, които трябва да напуснат хотелите, нито броя на тези, които досега са поискали да бъдат настанени на друго място. Според отговорите част от бежанците остават в хотелите, които продължават участието си в новата хуманитарна програма на правителството и след 1 юни. Други са се изнесли на свободен наем.

„В следващите дни ще бъде ясен точният брой на хората, които са настанени в държавни бази след 1 юни“, посочиха от екипа на Константинова.

Защо се проваля преместването

Много бежанци обаче казват, че до тях не стига информация за това какво ще се случи с тях сега. Същото разказват и доброволците, които помагат на място.

„Тези хора би трябвало да бъдат уведомени 48 часа преди да бъдат закарани някъде, би трябвало да получат поне съобщение. Така беше описано в програмата“, каза пред Свободна Европа украинецът Максим, който работи като доброволец в Бургас.

Той и другите доброволци обаче разбират къде точно ще спрат автобусите, които да закарат бежанците до държавните бази или до т. нар. буферни центрове „буквално 30 минути преди те да пристигнат пред хотелите“.

Бежанският център в Елхово

„Тоест в 9 и 30 сутринта вчера и днес аз разбрах при кои хотели ще пристигнат автобусите. […] Автобусите пристигат, към 10:00 изгонват хората от хотелите. Казват им „сядайте в автобусите, ние не знаем къде ще бъдете закарани или няма да ви казваме.“

Максим описва ситуацията като „пълен вакуум“ между държавата, доброволците и бежанците.

Сега бежанците сами и с помощта на доброволци се опитват да си намерят места в хотелите и базите, които продължават да настаняват.

Мария от Одеса е бежанка, но помага като доброволка в Приморско. Разказва, че в един хотел в курорта са били настанени 300 души, които е трябвало да се изнесат до 1 юни.

„Някои хора се върнаха в Украйна, някои си намериха жилище сами, а около 100 души ние настанихме в съседната база, която участва в програмата до края на август. Сега ние им помагаме да се пренесат в тази база“, каза Мария пред Свободна Европа.

По думите ѝ опитът на правителството да организира анкета, която да помогне за организиране на преместването на украинските бежанци, не е бил успешен.

„Всички тези хора са попълнили анкетата. Но нито един човек не е получил нито обаждане, нито съобщение, нито имейл“, каза тя във вторник следобяд. „Аз се обаждах на горещата линия и исках да разбера поне някаква конкретна информация. […] Но днес е 31 май и никой все още не се е свързал с нас.“

Затова доброволците, собствениците на хотелите и самите бежанци сами намират нови места за настаняване.

„Резултатът е, че хората не се чувстват защитени тук. И всички са притеснени“, казва Мария.