Доскоро там се играеха футболни мачове. Хората се редяха за билети, за да влязат да гледат любимия си отбор. Сега около националния стадион във Варшава се извиват дълги опашки от украински бежанци, които чакат да си подадат документите за полски национален идентификационен номер. Той им позволява да работят законно, да имат достъп до здравни грижи и до социалната система на страната.
“Хората са много добри и ни помагат с подслон, но да си намериш работа е трудно”, казва пред Ройтерс Татяна Шамали, която е дошла във Варшава от Виница, Централна Украйна. В родината си тя е работила като козметичка, но не може направо да бъде назначена в Полша. За целта ѝ трябва идентификационен номер, който украинските граждани, избягали от войната, получават по улеснена процедура.
Полша е държавата, в която до момента са влезли най-много украински бежанци - почти 2,3 милиона души към 26 март от общо 3,8 милиона украинци, напуснали страната си заради руската инвазия, която започна на 24 февруари. Не всички остават в Полша - някои продължават към други държави от Европейския съюз.
До момента съюзът с население от около 450 млн. души е приел 3,5 млн. украинци, бягащи от войната. Почти половината от тях са деца. Много хора пристигат освен в Полша и в други съседни на Украйна страни - Румъния, Унгария, Словакия.
Почти цялата тежест на тяхното приемане и настаняване пада върху доброволци и неправителствени организации. И все пак, как държавите от Европейския съюз посрещат украинските бежанци и как им помагат?
Работа, училище, лечение
В Европейския съюз бягащите от войната в Украйна могат да получат т.нар. временна закрила. Това стана възможно, след като всички държави членки на блока одобриха активирането на европейския механизъм за украинските граждани, напуснали страната си заради войната.
Механизмът ще е в сила една година и ще може да бъде удължен с още толкова. Временната закрила се предоставя на всички украински граждани, които са били в Украйна на 24 февруари, когато Русия нападна страната им. Той се отнася и за съпрузите на украински граждани, които нямат украинско гражданство, както и хората от трети страни, които са получили бежански статут в Украйна преди войната.
Временната закрила дава на бягащите от войната в Украйна право да пребивават в която и да е държава от ЕС, да получават спешна медицинска помощ, достъп до социално подпомагане и образование, както и право да работят.
В различните държави от ЕС процедурите за получаване на временна закрила са различни.
Примерът на Полша
В Полша например украинските граждани получават полски национален идентификационен номер (PESEL). Той им дава право на безплатна медицинска помощ и право да работят, без да имат специално разрешително за работа. Могат да го получат украински граждани и техните съпруги и съпрузи чужди граждани, които са напуснали Украйна след 24 февруари и са влезли в Полша, пише на правителствения портал за информация за украинските граждани.
Украинските граждани в Полша имат възможност да пратят децата си на училище, а студентите - да продължат висшето си обазование. Те имат и право на социални помощи на същите основания като полските граждани.
Най-големият център за регистрация на украински граждани, търсещи временна закрила, е в Националния стадион във Варшава. Пунктове има и по границите.
В България временна закрила се предоставя след устно искане до „Гранична полиция“, Държавна агенция за бежанците или други органи на МВР (миграция, полиция), пише на правителствения портал за информация за украинските граждани. Процедурата отнема до 15 минути и временна закрила се предоставя незабавно.
Помощи и настаняване
Освен възможностите, които предоставя временната закрила, някои държави предлагат допълнителна помощ на украинските бежанци.
В Полша те могат да получат еднократна помощ от 300 злоти (63 евро) на човек.
На поляците, които предлагат настаняване на украински бежанци, държавата предлага финансова помощ от около 250 евро месечно в продължение на два месеца. За целта е нужно подписване на споразумение между държавата и фирмата или частния собственик на жилището.
В Словакия собствениците на жилища, които настаняват бежанци, също могат да получат помощ. Тя е в размер на 7 евро на ден за възрастен човек и 3,5 евро на ден за дете. Там украинските деца имат право на безплатна храна в детските градини и училищата.
България също предвиди помощ за настаняване на бягащите от войната украинци. Тя е в размер на 40 лева за нощувка и храна на ден и ще се изплаща директно на хотелиерите за до три месеца. В България тази помощ се отнася само до регистрираните обекти за настаняване.
В редица държави украинските граждани под временна закрила имат право да пътуват безплатно с държавните железници - в Унгария, Полша, Словакия. БДЖ също предоставя безплатен транспорт на украинските граждани. В София градският транспорт за украинци е безплатен.
Откъде идват парите
Държавите осигуряват средства за помощ за украинските бежанци от собствените си бюджети. Но Европейската комисия вече предложи 3,4 млрд. евро от европейския бюджет да отидат за подпомагане на държавите членки да се справят с наплива на търсещи закрила от войната в Украйна.
Ако бъдат одобрени, допълнителните пари ще дойдат от предварително финансиране по линия на помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU). Целта е да се използват за настаняване, социални плащания, образование и здравеопазване.
“Незаконното и неоправдано нахлуване на Русия принуди над 3 милиона украинци да напуснат страната си, като този брой нараства с всеки изминал ден”, каза еврокомисарката по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра.
“Държавите членки и гражданското общество показаха забележителна солидарност и ЕС засилва действията си, за да гарантира, че необходимата подкрепа достига до всички, които приемат тези бежанци.”
Предложението на Европейската комисия предвижда държавите от ЕС да получат предварително 15% вместо 11% от финансирането по REACT-EU. За държавите, които граничат с Украйна - Полша, Унгария, Румъния и Словакия, както и за страните, които са приели най-много търсещи закрила на фона на цялото си население - Чехия, Естония, Австрия и България - този процент се предвижда да бъде 45 на сто.
