Мария е от Украйна. Двамата със съпруга ѝ са пенсионери и вече два месеца живеят във Варна, където намират убежище от войната. Съпругът ѝ обаче е с онкологично заболяване и е един от онези бежанци, за които бързото уреждане на въпроса с достъпа до медицинска помощ е жизненоважно.
„Той мина курс на лъчелечение в Украйна. След това в центъра, в който го лекуваха, му направиха изследвания, и те не бяха добри. Трябваше повторно влизане в болница, но избухна войната“, разказва Мария. Затова откакто са в България, търсят възможност лечението да продължи тук.
За да се продължи терапията на украински гражданин под временна закрила у нас, пациентът трябва да е здравноосигурен и да носи медицинската си документация, като не е нужно тя да е преведена на български. Ако няма медицински документи, процесът по диагностика и назначаване на терапия ще трябва да започне отначало в България.
„Вече с няколко лекари успяхме да се срещнем. Всички са много внимателни с нас и имат чудесно отношение, но за да започнем лечение, трябва да имаме номер от НАП – доказателство, че сме в системата“, обяснява Мария.
След като парламентът прие промени в Закона за здравното осигуряване, от 26 април украинците под временна закрила у нас получиха право да се осигуряват здравно като българските граждани. На 5 май пък Министерският съвет одобри държавата да покрие здравните осигуровки за три месеца на всички украински бежанци, а на децата и пенсионерите над 65-годишна възраст – за целия период на закрилата.
Оттогава почти всекидневно Ваня Добрева, доброволка от Варна, проверява в сайта на НАП дали срещу личния номер на чужденец на онкоболния съпруг на Мария ще се появят данни, че е здравноосигурен. Към 25 май обаче българската здравна система все още остава недостъпна за него.
Според Красимира Величкова, съветник на вицепремиера Калина Константинова, към тази дата в системата на НАП като здравноосигурени лица трябва да са въведени всички украинци, получили временна закрила до края на април. Забавяне може да има за хората, които са се регистрирали в последните дни и седмици.
„Когато бяха хакнати Български пощи в края на април, беше хакната и системата на Държавната агенция за бежанците. Така тази система трябваше едновременно да бъде адаптирана към новите данни, които трябва да може да подава към НАП, и да бъде възстановена от злонамерената атака“, обяснява Величкова.
По данни на НАП само за април Държавната агенция за бежанците е подала към тях 82 766 лица под временна закрила, които в деня на подаването са вписани в системата им, и само с представяне на регистрационна карта за временна закрила, бежанците могат да получат веднага удостоверение от всеки офис за обслужване на клиенти на НАП в България. Това обаче не се е случило на Мария и болния и съпруг.
„На 19 май отидохме до агенцията по приходите, за да ни издадат на място Удостоверение за здравноосигурителен статус, но там ни отказаха“, споделя тя. Според Ваня Добрева, която през последните месеци съдейства на десетки бежанци да получат медицинска помощ у нас, случаят на Мария не е единствен.
„Част от хората, на които помагам, днес (25 май) най-после се появиха в системата. Други все още не“, казва тя. И допълва, че отказът за издаване на удостоверение на място в клон на НАП също не е изолиран случай. Красимира Величкова съветва всеки казус, в който доброволците и украинските бежанци се сблъскат с практика, различна от официално обявеното, да бъде подаван като сигнал до кол центъра към кризисния щаб.
Регистрирането на хората под временна закрила като здравноосигурени обаче не е последното препятствие по пътя им към българското здравеопазване. Всяко здравноосигурено лице следва да има личен лекар, който е неговата „врата“ към системата. Но личните лекари в България не достигат, и това е проблем, много по-стар от бежанската вълна от Украйна.
„Много колеги не искат да записват нови пациенти, защото ако минат 2500, ще са длъжни да назначат втори лекар. А това е трудно, в някои региони невъзможно“, споделя доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България.
Допълнително кръгът на желаещите да работят с украинските бежанци се стеснявал от притесненията на лекарите , свързани с езиковата бариера, както и с неясноти как ще се отчита медицинската дейност за хората под временна закрила.
„Досега отчитането на бежанците ставаше по съвсем различен начин от това на български граждани. Това демотивира колегите, защото увеличава и усложнява административната работа“, смята доц. Киров.
Според Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването, част от тези притеснения вече имат решение.
„Отчитането на извършена медицинска дейност за бежанците под временна закрила ще става по същия начин, както за българските граждани“, обясни той. Същото потвърди и пресцентърът на Националната здравноосигурителна каса.
По думите на Тасев в момента екипи на регионалните лекарски колегии и районните здравни каси в София, Бургас и Варна се опитват да идентифицират общопрактикуващи лекари, които желаят да включат хората под временна закрила в пациентските си листи. До края на деня в сряда не можахме да получим повече информация по темата нито от НЗОК, нито от БЛС, но и двете институции не отрекоха, че по това се работи.
„Всеки украински гражданин с регистрация за временна закрила, както и всеки български гражданин, може да отиде в съответната Районна здравноосигурителна каса, и там да попълни формуляр с желание да бъде записан в листата на даден общопрактикуващ лекар“, обясни още Тасев. По думите му така пациентът автоматично попада в листата на избрания от него лекар. По-препоръчителното решение обаче е да бъдат „свързани“ бежанците с тези лекари, които изрично са заявили готовност да ги лекуват.Самите лични лекари пък биха могли да помогнат работата си с пациентите от Украйна, като назначат украински лекар или друг медицински специалист в практиката си.
„Лекарите от Украйна могат да бъдат назначени във всяко лечебно заведение у нас на позиция здравен асистент още сега, без никаква нужда от допълнителни документи и изпити“, обясни той. Тази позиция им дава ограничени правомощия, но същевременно е възможност за украинските специалисти да упражняват професията си, докато преминат процедурата и получат права да практикуват у нас. „При сегашните условия това може да стане и за 2-3 месеца“, смята Тасев.
Той напомни, че първоначалният избор на джи-пи не е спешен и може да бъде направен във всеки един момент през годината(за разлика от смяната, която се прави само през юни и декември).
За тези бежанци, които имат здравословни проблеми обаче, часовникът тиктака неумолимо вече трети месец. Ваня Добрева алармира, че това е особено проблемно в контекста на така нареченото „релокиране“, защото хора със заболявания има риск да бъдат разпределени по места, в които да нямат достъп до нужните им специалисти.
За да предотврати това на 25 май е внесла в МЗ списък с данните на 300 бежанци с хронични или тежки заболявания, чието настаняване трябва да бъде съобразено със здравословните им проблеми. Според Илия Тасев МЗ е наясно с този проблем и заедно с координационния център обработват информацията, постъпваща от анкетите, именно с тази цел. До момента около 22 000 от настанените по държавната програма 63 000 украинци са попълнили анкетата. Същевременно хотели с над 30 000 места са кандидатствали да продължат участието си по държавната програма при новите условия, приблизително още толкова са и местата в държавните бази, като целта на държавата е да настани всяко семейство при оптимално отговарящи на нуждите му условия.
Мария и съпругът ѝ не са сред тези 63 000. Те са на квартира във Варна и сами заплащат всичките си разходи, но не могат да платят скъпото онкологично лечение. Затова се надяват системата най-после да ги приеме. „Безкрайно благодарни сме на всички българи за това, което правят за сънародниците ни“, казва Мария през сълзи в края на разговора и завършва: „Никой не бива да знае какво е това да бягаш от война“.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
