Страните, които някога бяха под пълно или частично съветско влияние, а сега са в НАТО, имат два различни подхода към кризата около Украйна.
Едните изглеждат в пълна мобилизация в случай, че Русия навлезе в Украйна. Сред тях се открояват трите балтийски страни и Полша, но също и Чехия и Румъния. Други се ограничават с декларации за мирно разрешаване на спора, не предвиждат действия или направо отхвърлят възможно свое участие. Такива са Хърватия, Унгария, Северна Македония и Словения.
Позициите на различните страни от Източна и Централна Европа идват в момент, в който Русия е струпала около 127 хил. свои войници и тежка бойна техника близо до границата с Украйна. Москва отрича, че се готви за нападение, но страните от НАТО взимат мерки за помощ на Украйна и предупреждават Москва, че в случай на инвазия ще отговорят твърдо.
Вижте също Украйна под заплаха. Какво ще прави НАТО и какво - БългарияАктивно с НАТО
На територията на Естония, Латвия, Литва и Полша от години има войници на други страни от НАТО, които са там на ротационен принцип. Общият им брой е около 4000 души и те са предимно от Канада, Германия, Великобритания и САЩ.
В Естония например Великобритания има 900 свои войници, а други 150 британци са разпределени в Полша, където са под американско командване.
В Полша парламентът гласува почти единодушно резолюция, с която осъди заплахата от руска агресия срещу Украйна и поиска по-голяма подкрепа за Киев, както и по-остра реакция срещу Москва. Страната обеща да изпрати оръжия и муниции на Украйна.
Очаква се част от допълнителните сили, които НАТО планира да изпрати в Източна Европа да бъдат позиционирани именно в тези четири страни.
Латвия, Литва и Естония вече обявиха, че ще изпратят противотанкови и противовъздушни ракети на украинската армия. В официално съобщение трите страни декларираха, че „с оглед на увеличеното военно присъствие на Русия близо до Украйна, балтийските страни решиха да предоставят допълнителна отбранителна помощ“.
Your browser doesn’t support HTML5
С какво разполага украинската армия
Голямата ангажираност на тези четири държави засенчва усилията на други две, които също активно участват в общите идеи на алианса.
Едната е Чехия, чието правителство в сряда реши да предостави безвъзмездно на Украйна 4000 артилерийски снаряда на стойност 1.7 млн. долара. „Казваме на Украйна ясно, че ние сме с тях“, каза преди дни министърката на отбраната Яна Черночова.
Втората е Румъния, която приветства идеята на територията й да се разположат допълнителни натовски войски и въоръжение, предложени от САЩ и Франция. Румънското правителството изрази желание и готовност да продължи да поддържа международни контингенти на НАТО, за да укрепва отбранителните си способности.
Вижте също НАТО изпраща кораби и самолети за подсилване на отбраната на Източна ЕвропаМалко предистория
Трите балтийски държави са бивша част от СССР. Две от тях – Латвия и Литва – се отбраняват от съветските полицейски или армейски части, след като обявяват независимост в началото на 90-те. Днес те дават подслон на част от новата политическа емиграция от Русия, принудена да напусне страната заради политическо преследване.
Полша, която е традиционен съюзник на Украйна, има многовековна история на противопоставяне на Москва независимо от вида управление на Русия. Тази история минава през няколко окупации.
Чехия, която е една от страните с най-активна съпротива срещу комунистическия режим, наложен от СССР, също е жертва на окупация през 20-и век. След 1989 г. тя е от флагманите (наред с Полша и Унгария) на източноевропейското движение за членство в НАТО.
"Защо сте тук?" Танковете на "братските" държави смазаха Пражката пролет
Румъния, която е традиционен съюзник на Молдова, познава трудностите, които изпитва съседната страна заради фактическото отделяне на Приднестровието от сепаратисти, подпомагани от Русия.
Резервираните
Хърватия смая Европа с неочаквано радикалното изявление на лявоцентристкия си президент Зоран Миланович. Във вторник той каза, че „Хърватия няма да изпрати никакви войници в случай на ескалация. Напротив, ще отзове всички военнослужещи, до последния хърватски войник“. По думите му Украйна няма място в НАТО, а ЕС е предизвикал „преврат“ в Украйна през 2014 срещу проруското управление.
Наложи се дясноцентристкото правителство на Андрей Пленкович да се извини официално за това изказване на президента. Министър-председателят добави, че няма да бъдат отзовавани хърватски войници от Украйна, „просто защото там такива няма“. Той добави, че когато за първи път е чул думите на президента, е решил, че говори „руски политик“.
„Хърватската политика е за деескалация на напрежението, предотвратяване на конфликт и подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, каза още Пленкович.
Унгария се обяви „против нова студена война“. Във вторник ще има среща между премиера Виктор Орбан и президента на Русия Владимир Путин, по време на която която ще се обсъжда желанието на Будапеща за увеличаването на обема на доставки на газ.
Правителството на Орбан вече заплаши, че няма да се включи в усилията на алианса да предостави подкрепа за Киев. Официалната причина, която беше посочена, са дългогодишни спорове между двете държави, свързани с етническото унгарско население в Транскарпатия. Според Будапеща то е подложено на системен тормоз от украинска страна. Службата на Свободна Европа в Унгария съобщи, че в началото на седмицата е бил проведен телефонен разговор с Вашингтон на ниво външни министерства, който е бил свързан с предстоящото посещение на Орбан в Москва.
На запитване на вестник Файненшъл таймс за евентуално разполагане на допълнителни войски на НАТО в страната унгарските власти отказаха директен отговор и изразиха становище, че желаят да избегнат „нова Студена война“.
По данни на CNN 1000 войници на НАТО могат да бъдат изпратени в Унгария по примера на бойните групи в Балтика.
"Особеният" социализъм. Как живяха хората в бивша Югославия
Словения и Северна Македония, които също са членове на НАТО, засега са се ограничили с декларации, че са за мирно решаване на конфликта около Украйна.
Един особен случай
Словакия също има активна позиция в подкрепа на усилията на алианса, но в страната е силен и страхът от евентуална мигрантска вълна, в случай, че Русия навлезе в Украйна. Правителството в Братислава вече е изготвило три стратегически документа, в които се разглеждат различни хипотези.
Властите се подготвят за вариант, в който всички налични сили се изпращат на границата с Украйна за удържане на евентуалната мигрантска вълна.
Сред другите държави, които граничат с Украйна, са Полша, Унгария и Румъния, но те не са изтъквали аргумент, подобен на словашкия.
Къде е България
България подготвя батальон за „демонстрация на възпиращ потенциал“, по думите на военния министър Стефан Янев. Тази бойна част ще остане на територията на страната, ще бъде сформирана само от български военни и поставена под българско командване. Към нея ще могат да се „добавят способности от други страни“, каза министърът. Под този израз се разбират обучители и бойна техника.
В неделя министър Янев говори по бТВ за натовските войски като за български и "чужди", каза, че в България ще има само български такива и се позова на националния суверенитет да взима решения по този въпрос. В действителност натовските и българските войски не подлежат на такова разделение, откакто страната членува в отбранителния съюз, а и в България отдавна има съюзнически войници и техника.
Очаква се страната да приеме военна помощ във вид на изтребители от Испания. Подобно предложение имаше и от Нидерландия.
Вижте също Кризата около Украйна: България подготвя батальон на своя територия за "демонстрация на възпиращ потенциал"