България подготвя батальон, с който да се включи в общите усилия на НАТО за "демонстрация на възпиращ потенциал" на фона на заплахата от руска инвазия в Украйна. Решението на българското правителство е тази бойна част да бъде на територията на страната, но към нея да могат да се "добавят способности от други страни".
България ще постави като приоритет позиция за деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация във връзка със струпаните руски войски по границата на Украйна.
„Нашата отбранителна стратегия ще се фокусира и ще бъде изградена на база на българската армия“, каза премиерът Кирил Петков. Той добави, че към момента българската армия има множество дефицити, във връзка с които ще бъдат предприети стратегически инвестиции.
Позицията на правителството беше представена по време на изслушването на Петков и министрите на отбраната и външните работи Стефан Янев и Теодора Генчовска на извънредното заседание на парламента по темата.
Янев уточни, че България цели да подобри отбранителните си възможности като увеличи броя на военните учения. Той каза, че за целта ще бъде използвана „батальонна бойна група от български войски с българско командване“, който да участва в общото усилие в рамките на НАТО за "демонстрация на възпиращ потенциал".
„Батальонът ще бъде тук, но ще увеличи темпа на подготовка за различни видове сценарии. Не предвиждаме планове този контингент да отиде извън територията на България“, каза Стефан Янев от трибуната на парламента. По-рано в сряда в интервю за БНТ той подчерта, че батальонът ще бъде съставен от "най-много 1000 души".
Янев добави, че във връзка с образуването на този контингент ще бъде „дадена възможност недостигащи способности да бъдат заети при желание и възможност от други страни“.
В отговор на въпрос от депутатите Янев каза още, че „нито един български войник“ няма да бъде изпратен на бойното поле по време на ефективни бойни действия.
Решението на правителството идва след като във вторник беше проведен Съветът по сигурността към Министерския съвет, който обсъди напрежението около Украйна.
По време на изслушването в парламента в сряда в отговор на въпрос от депутат Кирил Петков подчерта, че един от най-големите рискове, свързани с евентуалната ескалация на напрежение между Русия и НАТО, е свързан с енергийната сигурност на България. Премиерът подчерта, че заедно с министъра на енергетиката Александър Николов вече са били обсъдени възможни стратегии за евентуални алтернативни доставки на горива.
В понеделник НАТО обяви, че съюзниците в Алианса изпращат допълнителни кораби и самолети в Източна Европа за подсилване на отбранителните сили в региона. Междувременно по информация на Ню Йорк Таймс президентът на САЩ Джо Байдън обмисля план за разширяване на американското военно присъствие на Стария континент.
В същото време първо НАТО, а по-късно и външните министри на ЕС отхвърлиха исканията на Русия за спиране на разширяването на НАТО и връщане към границите на Алианса отпреди 1997 г. От есента насам Съединените щати предупреждават, че имат разузнавателни данни, според които Русия подготвя евентуална инвазия в Украйна.
До момента Русия твърди, че не възнамерява да предприема военни действия и твърди, че е заплашена самата тя - от активност на НАТО близо до руската граница.
В сряда руският външен министър Сергей Лавров заяви пред руската Дума, че Москва ще вземе необходимите ответни мерки, ако не получи конструктивен отговор на исканите от нея гаранции за сигурността си.
През 2014 г. Москва анексира незаконно полуостров Крим и подкрепи сепаратистите, които контролират източната част на страната.
