Въпросът дали Русия ще нападне Украйна все така си е въпрос за един милион долара. Няма правителство, нито медия, способни да отговорят на този въпрос. Откакто близо до границата бяха струпани над 120 хил. руски войници , страните от НАТО се готвят и за най-лошия сценарий.
В него има и роля, предвидена за България. Тук сме събрали това, което е ясно до момента.
Ще се включат ли войските на НАТО в отбрана на Украйна
Не и с военни средства.
Украйна не е член на НАТО и страните членки не са обвързани от договореност да се притекат на помощ. Президентът на САЩ Джо Байдън вече каза, че няма да изпрати американски войници, които да се бият с Русия за отбрана на Украйна. Той се изказа и срещу изпращането на войници от алианса, което автоматично означава, че това няма да се случи, тъй като решенията в НАТО се взимат колективно от всички страни членки.
Въпреки това Киев е партньор на НАТО и му беше обещано присъединяване към алианса още през 2008 г. Към момента двете страни си сътрудничат във връзка с модернизацията на украинските въоръжени сили. Канада има действаща програма за военни учения в Украйна, а Дания също оказва помощ за това местната армия да се приближи до стандартите за подготовка на страните от алианса.
Беше обещана и помощ в случай на кибер атаки, за което се предоставя комуникационна техника за военното командване.
Ще въоръжава ли НАТО Украйна
САЩ, Великобритания и прибалтийските страни вече изпратиха оръжия на Украйна. Сред придобивките за Киев са противотанкови ракети, автомати и военноморско оборудване. Турция продаде на Украйна дронове, които Киев вече използва в Източна Украйна в сблъсък с подкрепяните от Русия сепаратисти.
Германия обаче се противопоставя на изпращането на оръжие в Украйна. Вместо това Берлин обеща напълно оборудвана полева болница, както и обучение за украинските части за използването й. Съоръжението е на стойност 6 млн. долара.
Защо тогава НАТО държи сили в бойна готовност
От алианса вече изразиха своята тревога, че евентуалният конфликт между Русия и Украйна може да се разпростре. Притесненията са най-вече за региона на Черно море, където Русия незаконно анексира Крим през 2014 г., както и за Балтийско море.
Департаментът по отбраната на САЩ постави под повишена готовност 8500 американски войници. Дания пък изпрати фрегата в Балтийско море, както и четири изтребителя F-16 в Литва. Испания пък изпрати миночистач и фрегата, които се присъединиха към военноморските части на НАТО в Средиземно и Черно море.
От Мадрид вече съобщиха, че се подготвя изпращането на изтребители в България. Нидерландия вече предложи на София да изпрати два самолета F-35 до април.
Франция пък обмисля изпращането на свои войници, които да бъдат под командването на НАТО, в Румъния.
Защо съюзниците не действат особено бързо
НАТО е отбранителен съюз, а Русия продължава да настоява, че не планира инвазия в Украйна.
Алиансът, който е не само военна, но и политическа организация, се обяви за допълнителни преговори с Москва във формата на Съвета Русия-НАТО в търсене на решение.
Заедно с това, тъй като става въпрос за съюз от 30 държави с различни приоритети, решенията се вземат колективно, за което пък е необходимо време и обсъждания за започването на общи мисии. Към момента съюзниците обсъждат дали да увеличат броя на войските, които на ротационен принцип присъстват в отделни части на Източна Европа. Очаква се по темата да се достигне до решение в средата на февруари.
НАТО разполага с четири многонационални бойни групи в размер от около 4000 души. Те са съставени от войници от Канада, Германия, Великобритания и САЩ и са позиционирани в Латвия, Литва, Естония и Полша.
Те действат като аларма, която може да задейства 40000 войници на НАТО, както и допълнителни войски и оборудване от САЩ през Атлантическия океан в случай на нужда.
Голямото решение за развитието на алианса се очаква през юни, когато лидерите на страните членки ще се срещнат в Мадрид. Очаква се тогава те да постигнат съгласие по нов стратегически план, който да бъде фокусиран отчасти върху идеята за ограничаване на действията на Русия.
Какво най-вероятно ще направи НАТО в Черно море
В сряда българското правителство обяви готовност за увеличаване на отбранителния си капацитет. По думи на военния министър Стефан Янев включването на общите усилия на НАТО ще бъде за „демонстрация на възпиращ потенциал“, който ще бъде под формата на батальон от до 1000 души. Той ще бъде съставен само от български войници и ще бъде под изцяло българско командване, но кабинетът обяви готовност към него да се „добавят способности от други страни“.
Румъния също обяви, че ще реагира на ситуацията, а правителството дори обяви, че ще приветства допълнителни войници от други държави членки на територията си. В страната има и сухопътна мултинационална формация от до 4000 души.
САЩ разполага с малки групи военни и в двете страни.
