В понеделник се очаква среща между САЩ и Русия. Двете страни ще обсъдят напрежението между тях, както и факта, че Русия от седмици струпва войски близо до границата с Украйна.
На този фон обаче руски войски влязоха в Казахстан, където бяха повикани на помощ от местните власти. Причината е в протестите, започнали в тази страна след Нова година. Казахстан ги обяви за провокирани от чужбина и в този смисъл за акт на агресия.
Самата Русия твърди, че заплашена е тя, а не някой друг. Москва поиска от НАТО да ограничи военното си присъствие в Източна Европа.
НАТО, ЕС и САЩ поддържат предупредителен тон спрямо Кремъл.
Светът многократно е бил изправян пред въпроса как да действа при риск от агресия на една държава срещу друга. Почти винаги изборът на демократичните страни е бил в това да се придържат към дипломатическия тон и преговорите. Това не винаги е водило до добър изход. Стефан Дечев описва един от най-известните случаи в историята.
На 29 септември 1938 г. с посредничеството на италианския диктатор Бенито Мусолини, в Мюнхен е свикана конференция на министър-председателите и министрите на външните работи на Великобритания, Франция, Италия и Германия. На нея се разискват единствено границите на земите, които Чехословакия трябва да отстъпи на Хитлерова Германия под предлог за запазване на „световния мир“. Самата чехословашка делегация, макар и пристигнала в Мюнхен, не е допусната до самите заседания. В края й е съобщен единствено резултатът от преговорите.
Най-важното е Хитлер да бъде удовлетворен и умиротворен. Судетската област, с преобладаващо германско население, е харизана на Хитлер. Оставена без военен съюзник, Чехословакия е поставена в безнадеждно положение и принудена да приеме диктата на „големите“ и да направи нужните териториални отстъпки на Хитлер.
Your browser doesn’t support HTML5
Денят, в който Сталин и Хитлер си стиснаха ръцете
Дълги десетилетия по време на комунистическия режим в Чехословакия се застъпва тезата, че СССР е щял да се притече на помощ, ако управляващите тогава в Прага са пожелали това. Ала истината е, че Москва е била готова за съдействие само при условие, че Франция започне да воюва, или ако Прага се обърне към Обединените нации (ОН), а то от своя страна обяви Германия за държава агресор. Освен това, поради липса на граница със СССР, съветските войски би трябвало да преминат през териториите на Полша или Унгария, което последните две държави не биха позволили.
Вижте също „Братското“ смазване на Чехословакия – 52 години по-късноПроблемът със судетските немци?
Онзи проблем има своята предистория.
В резултат от края на Първата световна война на картата се появява нова държава – Чехословакия. Още на 29 октомври 1918 г. е обявена провинция Немска Чехия. Тя включва области от Северна и Западна Бохемия с административен център град Либерец (на германски Лайхенберг). На 30 октомври 1918 г. в Северна Моравия и Силезия възниква провинция Судети. С този термин самото германско население обозначава в началото граничните области на Източна Бохемия и Северна Моравия. Но през 30-те години германците в Бохемия и Моравия започват да наричат с понятието Судети и цялата планинска територия разположена по чешко-германската граница.
През следващите години, въпреки германските претенции за откъсване от чехословашката държава, базирани на принципа на самоопределение, това е обявено за неприемливо от Прага.
Вижте също Да живееш под заплаха от инвазия. Четири истории от фронта в УкрайнаАпетитите на агресора и формалните протести
През втората половина на 30-те години облаците над Чехословакия, идещи откъм Германия, се сгъстяват. На 7 март 1936 г. Берлин ремилитаризира Рейнската област, която съгласно Версайския договор се предвижда да е постоянно демилитаризирана. Отново противно на клаузите на договора в Третия райх се въвежда и задължителна военна служба. На 13 март 1938 г. Германия, чрез т. нар. аншлус, анексира Австрия.
За съжаление, след всички тези събития Франция и Великобритания се задоволяват единствено с изразяване на формален протест.
Действайки в съглашение с Хитлер, партията на судетските немци, начело с Конрад Хенлайн, отправя на 7 юни 1938 г. към правителството в Прага унизителни и на практика неизпълними искания, с които цели да го притисне до стената. Настоява се за пълна автономия на териториите с преобладаващо германско население. Иска се още немците да имат право да отстояват своя „германски светоглед“, което означава просто свободна публична пропаганда на нацистката идеология. Идеята е с тези действия да се даде повод на Хитлерова Германия да нападне Чехословакия. Въпреки това правителството в Прага, ръководено от Милан Ходжа, предлага широка културна автономия, но предложението му е отхвърлено.
Вижте също "Ядрената опция". Какво е SWIFT и може ли Русия да бъде изхвърленаЗападни сили „умиротворяват“ диктатор
За съжаление, заради страх от открит конфликт с нацистка Германия, правителствата на Франция и Великобритания не оказват очакваната подкрепа на чехословашкото. Нещо повече, на 7 май 1938 г. те излизат с общ апел към Прага да приеме исканията на судетските немци.
Трябва да се каже още, че упражненият върху Прага натиск от премиера на Великобритания, консерватора Невил Чембърлейн, както и от премиера на Франция Едуард Деладие, отразяват преобладаващото обществено мнение по това време и в двете държави. Малко са онези политици като бъдещия британски премиер Уинстън Чърчил, които съумяват да осъзнаят далечните стремежи на Хитлер и твърдо се застъпват за помощ на Чехословакия с военна сила и открит конфликт с нацистка Германия.
Настроенията в полза на една териториална ревизия, подсилвани от пресните спомени от Първата световна война, свързани с желанието да се избегне военен конфликт, нарастват. И Чембърлейн, и Даладие са погрешно убедени, че компромисът с Хитлер е постижим при отстъпки и частично задоволяване на неговите претенции чрез т. нар. „политика на умиротворяване“. Нищо не е в състояние да ги убеди, че истинските стремежи на фюрера не са свързани с териториалното обединение на германците, а с ликвидирането на Чехословакия, което да стане част от бъдещия „Нов ред“.
Вижте също Уинстън Чърчил, който никога не се отказвашеСам срещу великите
Дори когато в началото на септември 1938 г. изненадващо чехословашкото правителство задоволява много от исканията на судетските немци, сблъсък в град Острава между немски демонстранти и чешката полиция служи като претекст за отхвърляне на предложенията. Избухнала стачка в Судетите срещу „чешката тирания“ прераства във въоръжено въстание. Правителството на Ходжа обявява извънредно положение, за да потуши размириците.
На 15 септември 1938 г. на посещение в лятната резиденция на Хитлер в Берхтесгаден британският премиер Чембърлейн обещава присъединяване на Судетската област към Третия райх. Лондон и Париж решават да окажат натиск върху Прага за решаване на проблема.
На 19 септември британският и френски посланик в Прага връчват на президента Бенеш съвместна нота. В нея се настоява чехословашката държава да отстъпи на Германия погранични територии, в които повече от 50% от населението е германско. Отстъпката се представя като необходима жертва за запазване на „световния мир“.
На 20 септември правителството в Прага отхвърля съвместната нота на двете държави и предлага спора да се реши с международен арбитраж. През нощта на 20 срещу 21 септември Бенеш е обезпокоен от двамата посланици, които му представят ултиматум на своите правителства за отказ от чешките територии. Чехословакия се представя като виновник за евентуален световен военен конфликт, в който Лондон и Париж демонстрират нежеланието си да участват. Подобна френска декларация в случая е отказ от изпълнение на задължения на съюзник към Чехословакия. Прага е принудена да отстъпи пред съвместния ултиматум.
Вижте също Три момчета измиха срама на БългарияАла Хитлер излиза с искания за нови територии, включително и земи населени предимно с чехи. Така военния конфликт между Германия и Чехословакия започва да изглежда неизбежен. Това и води до срещата в Мюнхен и последиците, които тя има за Чехословакия.
След Мюнхен
След конференцията в Мюнхен освен териториалните загуби Чехословакия започва да губи своя суверенитет. Външната й политика също е принудена да се ориентира към Берлин.
Предишната първа република е обявена за период на упадък и в страната е установен авторитарен режим с множество ограничения. Забранени са и всякакви критики към нацисткия режим в Германия. Нещо повече, още през есента на 1938 г. Хитлер е подготвил план за ликвидиране на Чехословакия като държава. През март 1939 г., противно на всякакви планове на Великобритания и Франция за умиротворение, чешкото правителство е принудено да „предостави съдбата на чешкия народ в ръцете на немския „водач“.
Още на 14 март 1939 г. започва окупацията на района на Острава. На 15 март нацистките войски заемат останалата територия на Чехия. Съпротива на практика не е оказана. Хитлер обявява създаването на „Протекторат на Бохемия и Моравия“.
Така конфликтът, тръгнал от проблема за правата на судетските немци и накарал Великобритания и Франция да се опитат да умиротворят Хитлер с компромиси и отстъпки, води до слагането на край на 20 годишното съществуване на Чехословакия.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Вижте също "Щяхме да загубим". Каква роля играе помощта на САЩ в победата на СССР срещу нацистка Германия