От седмици Киев и Западът са притеснени от струпването на руски войски по границата между Украйна и Русия. Но украинците бойци в Донбас не изглеждат кой знае колко уплашени.

Тимур, на 28 години

„Аз лично не вярвам в опасността от някаква велика инвазия. Мисля, че това е игра на котка и мишка. Ситуацията беше подобна през май и април тази година. Имаше слухове за възможна атака“, казва Тимур. По думите му напрежението от средата на годината е било, за да може „Русия да е сигурна“ в завършването на газопровода „Северен поток 2“.

„Този път вероятно е опит на Путин да всее напрежение. От това, което чувам Кремъл иска да си гарантира, че НАТО няма да се разпростре в Украйна и други държави като Молдова и Грузия“, казва още той.

Тимур разказва, че боевете в Донбас се случват спорадично. Преди седмица пък те са били най-тежките, откакто е разпределен в региона. Малко след това е настъпила пълна тишина, която за него е била по-страшна, защото „започвам да мисля, че имат някакъв план“. По думите му проруските сили използват заблуждаващи тактики.

„Когато от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпращат дронове, за да наблюдават фронтовите линии, ни предупреждават. Когато това се случва обаче, руснаците изпращат свои дронове зад техните, за да разузнават нас“, казва Тимур.

Влад, на 22 години

„Руската армия не е готова за война. Те нямат полеви болници, нито цистерни за гориво, нямат достатъчно войници и техника. За да нападнат, ще им трябват 300 или 400 хил. души, а засега имат 100 хил. Мисля, че толкова ще са необходими само за Киев. Ние разполагаме с много отбранителни линии“, казва Влад.

Той смята, че ако сега не е на фронта, може по-късно да „умре в дома си“. Влад разказва, че през последните седмици украинските войници са били подложени на снайперистка атака, обстрелвани са с РПГ-та и минохвъргачки. Той смята, че това е просто „продължение на политическо послание“, но отказва да се прибере вкъщи.

„В Украйна имаме поговорка: „Този, който не защитава семействата си в мирно време, ще изяде децата си, когато има проблеми“. Това е препратка към Гладомора. Ако някой руснак иска да дойде у нас на водка, това е ок. Но ако идва в дома ми с оръжие, ще го убия“, казва Влад.

Ирина

„Мисля, че ако сега се случи инвазия, ще умрат много хора, повече, отколкото умряха през 2014 г. Ще има много кръв и ще е ужасяващо“, казва тя. По думите й повечето войници не вярват в тази перспектива, тъй като събитията на фронтовата линия не се е променила в последните месеци.

„Друга причина, поради която никой не приема насериозно тези заплахи, е че в нашата държава се лъже много. Всеки, който е на властови позиции, лъже“, казва още Ирина.

Тя не вярва, че финансови санкции срещу Русия ще могат да променят нещо. Сравнява ги с подписването на Минските споразумения.

„Те не вършат особена работа. Хората пишат някакви неща на хартия, но реалността на фронтовата линия тук не се е променила. Все още се използват висококалибрени оръжия. Може и да дойде инвазия, но засега това е далече във времето“, казва още Ирина

Петро, на 27 години

„Знам само, че хората ще останат и ще защитят земята си. Ветераните от 2014 г., които вече са си по домовете, ще се върнат да се бият, ако започне инвазия“, казва Петро.

Той също твърди, че към момента нещата не са се променили особено. По думите му преди няколко дни той се е събудил, след като два снаряда от РПГ са се приземили до къщата, в която е спял, но това не е нещо безпрецедентно.

„Често съм се разминавал на косъм Веднъж седях върху покрива на един брониран автомобил и видях вражески танк. Загледах се и осъзнах, че оръдието му следи движението ни. Тогава просто захапах едно фенерче, приведох се и се помолих на Бог. Танкът не стреля по нас“, спомня си Петро.

Също като Ирина той не смята, че санкциите ще повлияят на богата държава като Русия. Той очаква президентът Володимир Зеленски и останалите политици да вземат сериозни и отговорни решения.

„Един ден искам да плувам в свободен Крим“, казва още Петро.