На 24 февруари 1943 г. транспортен самолет Douglas C-47 със сериен номер 42-32892 излиза от фабриката в Лонг Бийч, Калифорния, след което е предаден на американските Военновъздушни сили (ВВС).
На 12 март 1943 г. самолетът е предаден на съветските ВВС във Феърбанкс, Аляска, където получава и нова съветска регистрация USSR-N238. От там той прелита 5650 км до сибирския град Красноярск. Това е един от общо 14 000 самолета, изпратени от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война по програмата Lend-Lease (Заем-Наем).
Този C-47 е изпратен в далечния север, за да извършва разузнавателни и метеорологични наблюдателни мисии над Карско море. След войната той е трансформиран в пътнически самолет, който превозва хора над арктическия кръг. На 23 април 1947 г. той прави принудително кацане с 36 души на борда край село Волочанка на полуостров Таймир.
На 11 май 27 от пасажерите на полета са спасени, след като са прекарали близо 3 седмици край замръзналата машина. Капитанът, двама членове на екипажа и шестима пасажери са се опитали по-рано да намерят помощ. Тялото на капитана е открито от местни ловци на 120 км от мястото на катастрофата, а от останалите няма и следа.
Самолетът прекарва 69 години в тундрата преди руското географско дружество да извърши експедиция, след която останките са прибрани в Красноярск.
„Знаех, че мястото му е в музея. Това не е просто някакво парче тенекия. Това е живата ни история. Този Дългас е последният самолет от програмата "Заем-Наем" на територията на Русия“, казва Вячеслав Филипов, полковник от руските ВВС, който е писал подробно по тези въпроси.
Близо 25 милиона съветски граждани губят живота си по време на титаничния конфликт с нацистка Германия между юни 1941 г. и май 1945 г. Преодолявайки тежки поражения и колосални загуби през първите 18 месеца от войната, Червената армия успява да се реорганизира и да се изгради като валяк, който достига чак до Берлин.
Съветският съюз обаче никога не е оставян сам. Месеци преди Съединените щати официално да се включат във войната, те вече предоставят огромна военна и икономическа помощ на съветските си съюзници през програмата "Заем-Наем".
От времето на Студената война до днешни дни, много съветски и руски политици игнорират или омаловажават ефекта от американската помощ за съветските граждани, както и от цялата война, водена от САЩ и Великобритания срещу нацистите.
В доклад на члена на Политбюро Николай Вознесенски през 1948 г. се казва, че САЩ - описани като „главата на антидемократичния лагер и боец за империалистическа експанзия по света“ - са допринесли в стоки по време на Световната война, които са се равнявали само на 4.8 % от продукцията на СССР.
В Кратка история на Великата отечествена война, която датира също от 1948 г., се споменава за доставките по "Заем-Наем", но заключението е, че: „В края на краищата тази подкрепа не е достатъчна, за да се смята, че е имала ключов принос за развитието на Великата отечествена война“.
Николай Рижков, последният премиер на правителство на Съветския съюз, написа през 2015 г., че „определено може да се твърди, че [програмата Lend-Lease] не е от ключова роля за Великата победа“.
Подобни твърдения обаче са опровергавани от участници във войната от съветски произход. Най-популярното подобно твърдение идва от диктатора Йосиф Сталин, който вдига наздравица за програмата през ноември 1943 г. Това се случва по време на конференцията в Техеран, на която присъстват британският премиер Уинстън Чърчил и американският президент Франклин Рузвелт.
Наследилият го начело на СССР Никита Хрушчов споделя това мнение.
„Ако САЩ не ни бяха помогнали, нямаше да спечелим войната. Един срещу друг с нацистка Германия на Хитлер нямаше да можем да издържим на кръвопролитията и щяхме да загубим войната. Никой не говори открито за това нещо, а мисля, че Сталин никога не остави писмена следа за собственото си мнение. Мога все пак да кажа, че той няколко пъти е изразявал подобно мнение пред мен“, пише Хрушчов в мемоарите си.
Законът, с който е дадено началото на програмата "Заем-Наем", влиза в сила през март 1941 г. и дава възможност на САЩ да предоставя оръжия, провизии и суровини на стратегически важни държави, които воюват с Германия и Япония. Това основно са Великобритания, СССР и Китай. САЩ изпраща помощ на стойност близо 50 млрд. долара (равняващи се на 608 млрд. долара към 2020 г.), а помощта за СССР се равнява на 11.3 млрд. долара. В допълнение голяма част от помощта на стойност 31 млрд. долара, изпратена на Великобритания, също е предадена на Съветския съюз с конвои през Баренцово море до Мурманск.
Най-видимата част от помощта е предоставянето на 400 000 джипа и камиони, 14 000 самолета, 8 000 трактора и строителни машини, както и 13 000 танка.
Всъщност най-значимата помощ, която СССР получава през "Заем-Наем", е за покриването на „чувствителните точки“ в съветското производство – бензин, експлозиви, алуминий, цветни метали, радио-комуникация и др., казва историкът Борис Соколов.
„В хипотетична борба един срещу друг между СССР и Германия, без подкрепата от "Заем-Наем" и без изпращането на значителни части от Луфтвафе, немския флот и една четвърт от наземните сили на нацистите срещу Великобритания и САЩ, Сталин много трудно е щял да победи Хитлер“ пише Соколов в есе до руската служба на Радио Свободна Европа.
През "Заем-Наем" САЩ доставят повече от една трета от всички експлозиви, използвани от Съветския съюз по време на войната. САЩ и Британската империя предоставят 55 % от алуминия, който СССР използва по време на войната и повече от 80 % от медта.
По "Заем-Наем" е изпратено и гориво за самолети, равняващо се на 57 % от това, което самостоятелно произвежда СССР. Голяма част от американското гориво е добавено към по-некачественото съветско, за да се произведе високо-октаново гориво за самолетите.
В края на войната 33 % от всички машини, с които разполага Червената армия, са предоставени от САЩ по "Заем-Наем". Повече от 20 000 реактивни системи "Катюша" са монтирани върху американските камиони "Студебейкър".
Благодарение на "Заем-Наем" е доразвита и съветската жп система, която има фундаментална роля за придвижването на войници и ресурси. Изпратени са близо 2000 локомотива и огромен брой вагони, а в допълнение – повече от половината релси, използвани от СССР по време на войната, са осигурени по "Заем-Наем".
Соколов пише, че е важно да се помни, че по време на Първата световна война важна роля за Февруарската революция играе транспортната криза в страната през 1916-17 г. Тя от своя страна е предизвикана от недостиг на производство на релси, двигатели и др., тъй като производството е съсредоточено към мунициите. По негови думи през Втората световна война СССР избягва транспортна парализа благодарение на "Заем-Наем".
„За да оцените значението на "Заем-Наем" за съветската победа, трябва само да си представите как СССР щеше да се бие без нея. Без програмата Червената армия щеше да е лишена от близо една трета от амунициите си, половината си самолети и половината си танкове. В допълнение щеше да има постоянни липси на превозни средства и гориво. Периодично щяха да спират железниците. Войниците щяха да имат много по-лоша координация заради постоянната липса на радио техника. Те щяха и да са постоянно гладни без американските консерви с месо“, пише още Соколов.
През 1963 г. КГБ улавя и записва съветският маршал Георгий Жуков да казва:
„Хората казват, че съюзниците не са ни помагали. Но не може да бъде отречено, че американците ни изпратиха материали, без които нямаше да можем да изградим резервите си и да продължим войната. Американците ни дадоха жизнено необходими експлозиви и барут. И толкова много стомана. Можехме ли наистина да създадем производството за нашите танкове без американска стомана? Сега казват, че сме си имали по много от всичко“.
