Ремонти под прикритие са оскъпили пътища с 600 млн. лв. Иван Шишков пред Свободна Европа

Държавата е ощетена с около 600 млн. лева заради това, че основни ремонти на пътища са правени под прикритието на текущи. Това каза в Студио България на Свободна Европа заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.

Извършва се строителство "без нужния контрол, защото нямаме надзор. След като нямаме одобрение на проекти, нямаме разрешение за строеж. Нямаме надзор на строителство и нямаме държавно въвеждане в експлоатация", коментира Шишков.

Всичко това се е случвало чрез договори за текущо пътно поддържане. Повечето от тях вече са прекратени, обясни заместник-министърът.

"Разбрахме се да им гарантираме да правят зимното почистване, прекратявайки тези договори. По зимното почистване те имат гарантирани пари", каза Шишков.

По повод решението за премахване на предупредителното мигане на светофарите в София, Шишков каза, че това е забранено със закон от 2015 г. и министерството няма общо с това.

"Някой си го спира, който е решил сега, към този момент, че ще спазва закона", каза Шишков.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Можете ли да ни обясните каква е причината основни ремонти да се правят под прикритието на текущи?

- Поводът за нашето влизане в тази материя беше протестът на строителните фирми и това, че те имаха претенции да получат една доста голяма сума пари, която, за съжаление, я нямаше нито в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), нито беше съобразена с държавния бюджет. Естествено, виждайки този проблем, ние искахме до край да разберем за какво става въпрос.

Установихме следното – когато направихме проверка на пътищата, за които имаше претенции, че се дължат тези суми, се установи, че в 76 от тези пътя, в края на 2018 г. е имало заповед на тогавашния министър Нанков, който е поискал от шефа на АПИ да се произнесе кои пътища в страната са в лошо състояние.

76 пътя от тях се оказват, тези които тогава са били в лошо състояние, се оказват в списъка за текущи ремонти. Пътищата, които са в лошо състояние, за тях трябва да се направи основен ремонт, а не текущ. Това, разбира се, не може да не ни направи впечатление, защото в един момент ние установяваме, че се правят буквално огромни участъци от пътища, които, след като през 2018 г. са били в лошо състояние, 2021 г. със сигурност са в още по-лошо състояние.

И тръгнахме да проверяваме чисто и правно, и математически какво се получава със сумите, защото в онази таблица, която беше към проучването на тогавашния шеф на АПИ, имаше и цифри, които бяха прогнозни стойности за ремонта на тези пътища. За 24 от тези пътища имаше стопроцентово съвпадение с дължината, километража и местоположението, точните километри от-до пътищата.

И се установи, за най-голямо наше учудване, че имаме 2.6 пъти поскъпване от края на 2018 г., предвидената стойност, до тази стойност, която в момента се изисква и искат фирмите.

- Това са тези 600 милиона ли?

- Не. 600-те милиона сме ги получили по малко по-различен начин. За това първо казах, че 76 пътища са тези, които са описани в лошо състояние и които са в този списък за ремонтите. Но при 24 от тях беше стопроцентовото съвпадение. Т.е. този коефициент, който ние получихме за оскъпяване, сме го направили, считам, съвсем точно, съвсем прецизно за тези пътиша, за които имаме стопроцентово съвпадение с километрите.

Защото тогава можем да направим ясна сметка между едната цена и другата. След това си позволихме, разбира се, в другата част от пътищата, в които нямаше стопроцентово съвпадение, имаше претенции за пари, да предложим същия този коефициент, защото систуацията с тея пътища беше абсолютно една и съща. В един момент се оказа, че разликата в сумата между тези 76 пътя, които включват тези 24, разликата в сумата е 600 млн.

- Добре, но какво се спестява, прикривайки основен с текущ ремонт?

- Ще Ви кажа. Първото, което е смущаващо, е, че за част от тези пътища, включително АПИ се е била подготвила и за основни ремонти, т.е. те са били готови и чисто проектно да направят основни ремонти, но не са го направили.

- Защо?

- Със сигурност едно от нещата е да икономисат процедура, да икономисат време за одобряване на проекти и разрешение за строеж. Но това е по-малката част. Основната част обаче, което е и най-смущаващото, защото една е страната на раздаването на парите, но другата част е страната, която занася.

Като професионалисти, занимаващи се и разбиращи от строителство, а не икономисти, сме много притеснени в другата посока. Защото се извършва едно строителство, на практика без нужния контрол, защото нямаме надзор. След като нямаме одобрение на проекти, нямаме разрешение за строеж. Нямаме надзор на строителство и нямаме държавно въвеждане в експлоатация.

- Строи се нов път, без да е ясно по какви критерии за качество се строи, така ли?

- Точно. Значи прави се основен ремонт, но се прави основен ремонт на огромни участъци от пътищата. Ние за това и показахме на нашата пресконференция някои от пътищата.

Мисля че всички видяха, че на практика се правят чисто нови пътища, или се запазва част от старите пътища, но в огромната си част ремонтът наистина изцяло е основен и се получава тоя проблем.

- Непосредствено в седмиците преди изборите започна нагнетяване на напрежение с протести на фирмите, които се занимават с пътното поддържане. Тези, за които и вие говорите.

- Те бяха същите фирми, да.

- Същите фирми. Каква е причината в момента те, на практика, да са спокойни. Аз направих опит да се свържа със Стефан Чайков, който е председател на браншовата организация, но не успях. Поради каква причина те в момента са някак си тихи? Какво сте се разбрали?

- Не, ние нищо, Бог знае какво, не сме се разбрали с изключение, че ние им предложихме и се разбрахме да прекратим тези договори, които са за текущи ремонти. Разбрахме се да им гарантираме да правят зимното почистване, прекратявайки тези договори.

По зимното почистване те имат гарантирани пари, знаете че държава отпусна 100 млн. за зимното почистване. Те, естествено, ще си довършат започнатите пътища, не можем да оставим разкопана държавата. От там нататък Министерството на регионалното развитие (МРРБ) ще си направи нови поръчки за ремонти, включително за текущи и основни.

- Вие казахте „прекратихме тези договори“, но и на сайта на Свободна Европа, нашите зрители могат да прочетат това, което сме писали, на практика за сумите, които са получили тези фирми. Да речем един от случаите е договорът с „Европейски пътища“, който е на стойност 18.7 млн. лв. В същото време фирмата е получила от държавата 161.5 млн. лв. Т.е. тези договори са на практика многократно …

- Изчерпани.

- Да.

- Тезата на нашите преговори с точно тези фирми беше, че договорите са изчерпани. Имахме много тежък дебат в тази посока. Той е чисто юридически, аз не мога да навляза в него. Но така или иначе истината е, че предишното ръководство на АПИ т.е. някъде април-май месец, е възложило работа на тези фирми и наистина тази работа им е била възложена.

Т.е. така или иначе сега ние можем да твърдим, че предишното ръководство на АПИ е извършило неща, които не са редни.

- Защо да не е редно да им възложат май месец дейност?

- Не. Не е било редно, защото вече е нямало пари.

- Ами, ако е било необходимо?

- Ако е било необходимо ще поискат тогава увеличаване на бюджета на АПИ и тогава ще възложат тези поръчки и ще ги възложат с пари.

- Ние бяхме в период, в който много трудно можеше да се направи каквато и да било промяна в бюджета с, на практика, действащо служебно правителство вече няколко месеца.

- Но сумата беше огромна. Нали разбирате, че от 300 и кусур милиона, която е било бюджетът на АПИ, изведнъж ставаме почти 1 млрд.

- Кога са дадени тези пари, повечето пари?

- Това, което аз знам, защото не се занимавам пряко с финансирането, но знам, че парите са раздадени, на практика са изплатени и бюджетът на АПИ е приключил с края на по-предишния кабинет, защото ние имахме два служебни кабинета. На практика с края на управлението на по-предишния кабинет (на правителството „Борисов 3“ бел. ред.).

- Кога точно?

- Април-май месец.

- Непосредствено преди изборите април месец са раздадени на 100 % парите?

- Да. И са възложени на практика всичките текущи средства по бюджета.

- Тогава е направено възлагането и сумата е тази, за която те имат претенции да си я получат.

- Над 1 млрд. лева?

- Да.

- Това нормално ли е? В рамките на един такъв кратък период в края на управлението да се заложи такава сума?

- Аз мисля, че не е нормално.

- А, случвало ли се е в предишни години, за да сравним каква е практиката?

- Предишни години така ударно най-вероятно не се е случвало, но знам единствено, че в края на всяка година, на тези фирми е възлагано допълнително количество работа, а в края годината им е било плащано с постановление на Министерския съвет от излишъци на бюджета.

- По отношение на АМ „Хемус“. Вие също участвахте в пресконференцията, на която вътрешният министър Бойко Рашков показа една схема, без имена, където едни 60 млн. лв., както разбрахме в последствие са отшили в един "обикновен човечец". Вие знаете ли го този човечец?

- Не. Нашата работа няма нищо общо с работата на МВР. Нашата работа е сведена до там, че ние сме направили анализ специално в техническата част на магистрала „Хемус“. Разбира се, освен техническата част, „Автомагистрали“ държавното дружество е и все пак държавно дружество, което го управлява МРРБ. То даже не че го управлява, а е към него.

Ние, естествено, сме се интересували тези лотове, които ги нямаше никъде като проектиране, как са възложени в такова количество работа, как са раздавани такива големи аванси. Наистина беше смущаващо.

- Да, но фирмите на практика не са в нарушение. Защото ето пред мен е един от договорите на една от фирмите, в който пише, че още в момента на подписване на договора, когато бъде представена банкова гаранция или застраховка, а повечето са на застраховки, се превеждат 53% от общата ориентировъчна стойност на договора т.е. фирмите по договор си ги вземат тези пари.

- Договорът е направен в полза на фирмите. Освен, че договорът е прикрит договор за строителство, той е направен в полза на фирмите. Държавното дружество прави един договор, в който очевидно частните фирми са в облагодетелстваната страна.

- Тези пари по какъв начин са подсигурени, защото има данни, че за част от договорите застраховките, които са сключени, вече са с изтекъл срок. Каква е гаранцията, че тези пари просто не са потънали в момента.

- Дали са потънали или не друг министър се занимава с това. Единственото, което мога да кажа ясно и категорично е, че банкова гаранция няма. Защото имаше спор, бяха използвани и медиите за този коментар.

Банкови гаранции по АМ „Хемус“ по тези лотове, по шестте лота, няма. Естествено мога да кажа, че няма как да има, защото няма коя банка да даде гаранции за обект, която няма разрешение за строеж и няма строителни книжа.

- Пред мен е една от застрахователните полици с една от фирмите, което значи, че ако нещо се случи от застрахователните компании да бъдат дръпнати много пари. За колко пари става въпрос?

- 720 млн. са дадени аванс. Давате ли си сметка, ако 720 млн. държавата поиска от застраховател какво ще се случи.

- Смятате ли, че по някакъв начин тези пари, които ръководството на "Автомагистрали" и министерството, въобще държавата е раздала, могат да се върнат парите за "Хемус" при положение, че за "Хемус" за част от участъците, за които говорим дори няма и проект и най-вероятно до измислянето на проект ще изтекат и договорите.

- За три участъка са най-назад. Ако сме точни – 7-ми, 8-ми и 9-ти. За 4-ти, 5-ти и 6-ти ние сме в изключително напреднала фаза с отчуждаването на тези участъци. Там има одобрен Подробен устройствен план. Това са трите участъка, за които мога спокойно да кажа, че за следващата година ще има възможност да се продължи строителството на автомагистрала "Хемус".

Като казвам "продължи" имам предвид да започнат да се строят тези участъци, защото в момента се строи от 1-ви до 3-ти лот.

Тоест това, което се строи е възможно да бъде разрешено с разрешение за строеж и да бъде истински допуснато по всички правила на закона е тези три участъка наистина да продължи строителството по тях.

- Добре, а за другите, които са в бъдещето някъде?

- 7-ми, 8-ми и 9-ти лот обаче, за съжаление, са с трасета, които са установени, че не могат да бъдат тези трасета.

- Но и за тях има предплатен аванс. Какво правим?

- Аз съм оптимист в една посока, че ако наистина държавата стъпи в ролята си на държава и ако държавата не се старае да защитава интереса на частните фирми, а си стъпи в позицията на това, че е държава и че иска да защитава интересите на държавата, аз мисля, че ще може да се намери решение така, че държавата наистина да не загуби, или поне не в тези мащаби, тези пари.

- Но това е пожелателно.

- Всичко зависи от тук нататък наистина от поведението на държавата към тези фирми. Аз затова си мисля, че ако те наистина са разбрали, че от тук нататък ще вкараме нещата в едни нормални правила, аз даже си мисля, че за част от тях може в един момент да се окаже по изгодно да работят по правилата. И това всички си го мислим.

- Хипотетично колко пари може да загубим като държава?

- Не мога да го коментирам това.

- На финала един съвсем страничен въпрос. Каква е причината да спрете мигащите светофари в София?

- Този въпрос е малко като въпросът: "защо спряхте строителството на "Хемус?". Ние строителството на "Хемус" не сме го спирали, защото то до трети лот се строи, от трети лот нататък няма книжа – не можем да го спрем.

Горе долу със светофарите е същото. Ние не сме спрели нищо, защото съгласно наредбата и съгласно Закона за движение по пътищата, които са от 2015 г., има забрана за този мигащ светофар. Никой не е поел никаква законодателна инициатива да ги променя – нито закона, нито наредбата. Наредбата е към нашето министерство…

- Тоест той е забранен този светофар, така ли?

- Той си е забранен.

- А това, че го имаме като удобство го дължим на какво?

- На това, че някой не е спазвал закона и не е направил нищо, за да се опита да промени изменението на закона.

- А сега го спира кой, за да спази закона?

- Някой си го спира, който е решил сега, към този момент, че ще спазва закона.

- Столична община?

- Така излиза. Че Столична община, в един момент е решила, че ще спазва закона.

- А промяната на това, да продължи да е удобно?

- Интересно е защо в този момент точно го спира и защо набеждава министерството на регионалното развитие като виновник за спиране. Защото ние нямаме никакво отношение по този въпрос, като действие или като каквото и да било.

- Много интересен казус.

- Интересно е. За мен е интересно защо в момента се набеждава министерството, че прави някакво действие. Министерството на регионалното развитие подготви изменение на една наредба, подготви изменение на ЗУТ, там, където, знаете, Столична община беше инициатор на едни изменения и Конституционният съд ги отмени - ние сме инициатор на тези неща.

Специално за светофара нищо не сме предприемали в никаква посока, разбира се, че сега ще предприемем, но освен наредбата, която е в правомощията на Регионалното министерство, там има и закон. Естествено разбирате, че първо трябва да се промени законът.