Има начин да се сложи край на получаването на поръчки без конкурс, но решението изисква да се направи "една мръска крачка". Това каза в "Студио България" на Свободна Европа председателката на Съвета на директорите на държавното дружество "Автомагистрали" Десислава Христова.
Тя коментира разкритията за десетки държавни поръчки, възложени от държавен орган на държавни фирми, които впоследствие наемат частни подизпълнители за извършване на съответната строителна задача.
Това е процедура по вътрешно възлагане, която не изисква провеждането на конкурс. Нарича се ин-хаус (от английското in-house). Обикновено се прилага като изключение, но в последните години е било превърнато в практика, каза през юли служебният премиер Стефан Янев.
Ръководството на държавната фирма "Автомагистрали" търси начин да промени модела. Според Христова начинът е да се направи изключение от Закона за обществените поръчки.
"Вариантът беше да ги изсветлим и да са подизпълнители, което е най-чистият вариант, [но това] може да стане само с [работещ] парламент", каза Христова.
Според нея, за да се излезе на "светлия път", трябва "да минем ето тази мръсна крачка, която ни дели от чистия път".
Резервният план на дружеството е това "изсветляване" да стане с постановление на Министерския съвет.
Установяването на фактите по възлагане на поръчки "ин-хаус" върви паралелно с факта, че работниците, наети от подизпълнителите, в момента не получават пари.
Представители на строителни фирми протестираха пред Народното събрание в петък с искане да получат сумите, които държавата им дължи по договори.
Проблемът възникна заради това, че държавата е възложила на пътностроителните фирми много повече поръчки, отколкото са предвидените в бюджета пари. Сега фирмите очакват да получат парите си, но такива няма.
Ето пълния текст на интервюто.
- Има ли напредък в разговорите с представителите на фирмите от строителния бранш по отношение на техните искания да бъдат разплатени сумите, които са договорени?
- Доколкото срещата приключи на ниво Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и след това те отидоха към президентството, за което вече не зная какво се е случило, но на ниво министерство безспорно се оказа следното – никой няма претенции и няма съмнения, че извършената работа следва да бъде платена. По това спор няма.
Проблемът е как да бъде платена тази извършена работа. Знаете какви са мотивите на властта в момента. Мога да ви кажа и логиката на строителите.
- Изпълнителите на ремонта на автомагистралата "Тракия" - фирмата "Автомагистрали Черно море" протестират, защото са приключили работа, а не са получили парите си. Защо не им плащате?
- Ремонтът на „Тракия“ е част от глобалната тема за договорите за текущ ремонт и поддръжка, които са сключени по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Там са явни подизпълнителите. „Автомагистрали“ е изпълнител, а фирмата „Автомагистрали - Черно море“ е един от официалните подизпълнители, които също са част от този процес.
Там има възлагане, както и по всички ремонти и поддръжка, случвали се и сега, и преди това. Те още не са приключили като срок, защото са за четири и пет години.
- Тази работа е вече свършена. По магистралата се минава. Защо не се плаща на хората това, което са изработили? Те казват, че имат да получават около 36 млн. лв.
- Да, те имат да получават около 36 млн. лв. Те и другите фирми, които са участвали в този ремонт, също имат да взимат едни пари.
- И защо не им ги давате? Вие трябва да им ги дадете, защото вие сте възложителят.
- Не, не трябва ние да им ги дадем.
- Имате договора с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).
- Ето тук се получава голямата грешка. Ние имаме договор с АПИ, в който са записани всички клаузи. Ние плащаме, когато АПИ на нас плати.
Имаме един срок - 15 или 30 дни. Тези строители са официални подизпълнители. Подписвайки и приемайки да бъдат част от процедурата, която ние подписваме с АПИ по този договор, те се съгласяват и с условията по големия договор, защото няма как иначе да стане.
Когато „Автомагистрали“ е получила задание за ремонта, за който говорим, този на „Тракия“, предишното ръководство на дружеството е направило съответните анекси към големия договор и на основание големия договор с „Автомагистрали - Черно море“ и останалите фирми, които участват там.
- На каква стойност е този договор и на каква стойност са анексите?
- Нека да кажа важното нещо. Защото се казва: „вие сте възложили“. Аз съм изрично против това. Още в член първи в анекса на договора е записано: „Автомагистрали - Черно море“, или който и да е от тези подизпълнители, е длъжен на свой риск и за своя сметка да извършва тези ремонти. Защото всички ние чакаме.
Има една дълга процедура. Когато ти приключиш, в това число и ние като главен изпълнител, тези дейности минават на приемане. Дейностите трябва да бъдат приети и одобрени от съответните специалисти. Изготвят се сертификати, които са доста подробни документи. Тези сертификати, когато са одобрени, отиват в АПИ и тогава АПИ ги разглежда и одобрява. Чак тогава се плаща. Така е по тези договори.
- Казвате го с много думи, но магистралата вече очевидно е приета, след като по нея се пътува.
- „Автомагистрали“ ЕАД не дължи на „Автомагистрали Черно море“. Никой не може да търси на нашето дружество отговорност за това, че не се плаща.
- Защо? Те от кого да ги искат тези пари?
- Те много добре знаят, че ние сме в едно и също положение, защото по същия този ремонт ние също чакаме нашата част от парите, защото също сме участвали в този ремонт, от АПИ.
- Все пак може ли да уточним каква е стойността на договора и каква е стойността на анексите за стойността на ремонта на „Тракия“?
- Тези анекси са два, мисля. Не мога да кажа точната сума. В момента те имат да си вземат още 36 млн. по груби изчисления. Даден им е аванс от бившето ръководство на „Автомагистрали“. Защото „Автомагистрали“ ЕАД може, ако има възможност, евентуално и при свое желание и преценка да даде някакъв аванс.
На свой риск на тези подизпълнители. Те не са длъжни – и бившето ръководство и ние, да даваме такива пари, когато нямаме.
- Винаги се дават аванси.
- Не могат да се дават аванси от нас.
- Вие къде виждате решението, при положение че по законов път, както Вие казвате, през Народното събрание това нещо няма как да мине. Невъзможно е практически.
- Те не искат, а не че не могат. Това е друга тема. По-добре да сме добри в лустрото, отколкото да вършим работа. За мен е това. Да, горещият картоф сега е в изпълнителната власт.
Аз не съм изпълнителна власт, както казах, ние сме също потърпевши, защото има АПИ и тя и на нас дължи пари. Но е безспорно, че тези пари трябва да се платят.
От една страна има нарушение на ЗОП, [защото] този договор е надскочен. Факт е, има си основание за неговото прекратяване. Но пък от друга страна законът повелява, че когато имаме някаква свършена и приета работа, тя трябва да бъде разплатена. Механизми има.
Можем да говорим за съдебни споразумения, за постановления на Министерския съвет за някакви целеви средства специално за разплащане, след като законодателят отказа да поеме това.
Има механизми, това трябва да бъде решено, аз съм съгласна, че не може да се тупа топката до безкрайност и тези хора да нямат разплащане.
- Едно от нещата, които искате вие - говоря за министерството, а и за вас, които сте под шапката на министерството - решаването на този казус с разплащането да мине през разваляне, прекратяване на договорите, говорим за ремонтни дейности и поддръжка, които са до 25-а или 24-а година, ако не се лъжа. Това възможно ли е да се случи – тези фирми просто да си се откажат без претенции от тези договори?
- Как да се откажат без претенции! Това, което е извършено и е сертифицирано, трябва да бъде платено.
- Това да, но от бъдещи дейности, да се откажат от бъдещи постъпления на практика.
- Трябва да се пуснат, разбира се, нови договори, нови процедури за обществени поръчки.
- Да, и ще ги спечелят най-вероятно други фирми, не се знае.
- Ще ги спечели, който ги спечели, това е открита процедура и всеки има право да участва. Трябва да бъдат възложени обаче по такъв начин, че да не изпадаме пак в този казус.
Тези, които вече са надскочени, те са факт. Другото, което е, ние в момента влизаме в един тежък сезон наистина, идва зима. Сол се поръчва още от лятото, от август месец, от септември. Ние сега трябва да сме готови за зимата. И с техниката, и със солта, и с базите, и с всичко. Това важи и за тях. Защото ние също сме търговско дружество. Ние не сме институция. Нито чиновници.
Така че този проблем стои и пред нас, ние също нямаме пари и яснота и нямаме задания от АПИ да вършим нещо. Ние в момента вършим само най- най-неотложните неща.
- Всъщност основният проблем, ябълката на раздора, е това, че в АПИ има заложен един определен бюджет, който е надскочен в пъти с допълнителни възлагания. Говорим за бюджет от около 400 милиона и допълнително възлагане, което в предишни години се е решавало с министерско постановление в края на годината.
- Да, горе-долу е така. Вие си знаете колко пари имате в джоба. Например аз получавам от вас поръчки - направи това, направи онова, но вие си знаете парите в джоба. Затова аз не обвинявам фирмите. Те са изпълнявали задание.
Друг много важен момент, ако ти като страна по договор с АПИ откажеш да изпълниш с мотива „ама ти имаш ли пари, ще ми платиш ли“, те ще те накажат сто процента и ще ти прекратят и договора. Тоест ти ще търпиш огромни щети.
Така че няма как една фирма, включително и нашата, да откаже да изпълни задание на АПИ. Да, факт е, че от два месеца, вече три нямаме задание, точно защото, ако има задание, вече ще е несъстоятелно и ще изпаднем в противоречие.
Факт е също, че трябва да се плати. Мисля, че има пари, има начини, с помощта на банките, с извънсъдебни споразумения, но изпълненото трябва да бъде платено и то час по-скоро, за да няма, както казвате Вие, бедна Коледа за тези хора.
-Да Ви попитам за „Хемус“. Според Вас "заби" ли строителството на „Хемус“?
-За „ин-хаус (in-house)“ ли говорите?
-Да.
-„Ин-хаусът“ не е само по автомагистрала „Хемус“. "Заби" ни всичкото „ин-хаус“, защото както казах в началото, в частния случай автомагистрала „Хемус“ е част от големия проблем - с това, как ще се плати законно.
Същото е и с Видин-Ботевград, или свлачищата, едно и също е, тъй като принципът е един и същ - „ин-хаус“.
Накратко казано, там без процедура, по изключение от Закона за обществените поръчки е направено директно възлагане на държавната фирма "Автомагистрали".
Оттам нататък "Автомагистрали" ЕАД, тъй като няма капацитет и няма такава фирма в България, дори и да хванете най-голямата, която може да го свърши в тези заложени срокове, естествено, че те са започнали да превъзлагат под формата на договори за доставка и за наем на механизация на фирми, които са де факто, а не де юре, подизпълнители.
С тази разлика обаче, че гаранцията се носи от държавното дружество. Когато на тях им изнася, те ще бъдат едни доставчици и не приключваме проблема.
- Загубени ли са част от тези пари? Има лотове, за които има огромни авансови плащания, защото за тях няма строителни разрешения, а според договорите, ако до пет години не започне строителството, фирмата си прибира парите.
- Аванси са раздавани по абсолютно всички договори за "ин-хаус".
- Въпросът е, какво следва?
- Лошо следва. За мен най-правилният вариант, за да не търпи държавата още и още щети от тези договори за доставка. И за да може тази отговорност да бъде споделена и с реалните изпълнители, прикрити като доставчици, ние трябва да направим изключение от Закона за обществени поръчки.
- Ще стане закон на изключенията.
- Предишното ръководство ни е поставило на един изключително порочен път. По начина, по който е управлявана държавата, това е абсолютен хаос и безхаберие. Но ние, за да излезем на светлия път, по който да може с планиране, с ясни механизми и с правилно заложени средства, и без чекмеджета, просто трябва да минем ето тази мръсна крачка, която ни дели от чистия път.
- Вие наричате „мръсна крачка“ гласуването на изключението?
- Да. Те казаха в парламента: „ние няма да санираме помийните ями на предишното управление“.
- Пътят към ада е осеян с добри намерения.
- Ние сме принудени, защото сме на мръсния път, на този порочен път, който е заложен. Това, което ще стане е, че бюджетът ще пострада много. Тези фирми ще си задържат тези пари, ще осъдят нас и държавата за много пари с лихви, неустойки. Неустойките по тези договори са 15 процента средно върху цялата сума, не е само авансът.
Авансите са милиард и нещо - два, които са раздадени вече. И накрая – ще има ли „Хемус“? Няма да има „Хемус“. И след 10 години няма да я има. За мен тази крачка трябва да се направи, за да може да се случи проекта, за да не изтекат парите в черна дупка и за да може фирмите, които сега са просто доставчици и не носят отговорност за незаконното строителство на пети и шести лот, да си понесат отговорността и за качеството по сроковете, които са по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
-Имате ли някакъв критичен срок, в който тези неща просто трябва да се разрешат, защото след това нещата стават необратими и ще се загубят пари?
-Има. План „А“ ни беше това, което пропадна в парламента. Имаме и план „Б“, който ще зависи от изпълнителната власт.
-Следващото служебно правителство ли?
-Да. Което и да е следващо правителство. Ще искаме с решение на Министерския съвет да се разреши една друга схема. Имаме и трети вариант – да се опитаме да създадем капацитет, което почти е невъзможно да го създадем.
-С това решение, какво трябва да се каже?
-Вариантът беше да ги изсветлим и да са подизпълнители, което е най-чистият вариант, което може да стане с парламент. И другият вариант е чрез правителство да търсим друга форма, под която да направим някакви граждански сдружения с тези фирми и по някакъв начин да разпределим функциите си.
Но то пак ще е заобикаляне на закона под една или друга форма, защото не може доставчикът, който ти е подизпълнител, той да си е доставчик. Няма как да стане.
[Щеше да е другояче,] ако „Автомагистрали“ имаше 1000 души работници и капацитет, който няма как да имаме на този етап, за да се справим. Това е в най-общи линии за линейните обекти. За свлачищата е по-различно.
Там в момента водим преговори с фирмите, които са надвзели аванс в пъти, да бъдат така добри да върнат надвзетите пари, защото там има много голямо надвземане.
-Те ще бъдат ли добри?
-Ще видим. Още нямаме отговор. Защото всеки иска да не връща. Ние пък ще си ги вземем.
