Като малка първо иска да пише, после да рисува, но когато открива фотографията, всичко останало остава на заден план. Тя е човек на визуалното и със снимките си се опитва да избяга от баналното, макар и да не смята, че това трябва да бъде самоцел.
Тя е Яна Лозева и на 1 декември предстои да открие своята изложба "Публика" в "Топлоцентрала" в София. В нея включва портрети на хора "в особен момент на озарение". Те присъстват на класически концерт, който самата тя организира, а целта ѝ е именно да открие лицата в публиката, които се открояват.
"Това беше един хепънинг, доста рискован, почти на игра, но в крайна сметка стана това, което исках", казва тя.
От стотината снимки, които Лозева прави по време на събитието, тя избира 15 портрета, които ще участват в изложбата. Споделя, че селекцията винаги е сложна, а у нея често остава смътното чувство, че може би не се е справила. При подбора си тя търси разнообразието, но и съответствието между кадрите.
Това са "картини на споделена интимност, която не се нуждае от нищо друго и която ни среща по силен и убедителен начин със самата идея за човешкия дух", пишат организаторите на събитието.
Яна Лозева е родена в София. Първият ѝ досег с фотографията е семейният фотоапарат, какъвто в началото на века почти всяко семейство притежава.
"Малко беше трудно, защото всички тези кадри трябваше да бъдат проявени след това. А този фотоапарат беше предназначен да се вади за екскурзии или рождени дни, не да се снима непрекъснато с него", казва тя в интервю за портал "Култура" през 2020 г.
В началото тя снима изгревите и залезите, съучениците си, както и себе си, а впоследствие открива и страстта си към портретите: "Хората винаги са ми били интересни и винаги съм обичала да ги снимам."
След като завършва гимназия за кратко учи английска филология, но усеща, че това не е нейният път.
"Каквото и да учиш качествено, не ти остава време да правиш нещо друго. Става уикенд хоби. Затова в един момент си казах - добре, отивам да уча фотография, защото очевидно това е моето нещо", казва тя.
Впоследствие завършва специалност "Фотография" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а днес снима театрални спектакли и портрети. При снимките си тя залага на естественото.
"Аз самата никога не знам какво точно искам да видя и затова не мога да режисирам. Затова чакам", казва тя.
В днешния свят, в който визуалното е на пиедестал, Лозева казва, че понякога съзнателно се отказва да снима и вместо това просто наблюдава.
"В момента е много трудно, защото ние виждаме всичко и непрекъснато се сравняваме. Аз като видя нещо, преди да съм го снимала, вече съм си помислила как това е снимано, къде съм го виждала, а това е много затормозяващо. Дори понякога се превръща в проблем, защото те спира, не посягаш да снимаш. Това усещане, че всичко вече е правено, е малко обезкуражаващо", казва още Лозева.
Въпреки това тя намира мотивацията да продължава да снима, като казва, че се опитва да внимава какво точно показва. Тя казва и че "снимките винаги говорят за човека зад обектива".
"Това, което говорят моите снимки, за мен също е мистерия. Има част от мен, която е непозната дори за мен и ако можех да я изрека или да я напиша, нямаше да я снимам."
Яна Лозева е автор на няколко самостоятелни изложби – "Пряка светлина" (2014), "Адата" (2015), "Ела при мен" (2018), "Терминал" (2019), а също и на книгата "Дълго лято".
Форум