От няколко дни българският товарен кораб "Вежен" е обвиняван в саботаж в полза на Русия.
Той попадна в световните заглавия заради подозрения, че е повредил инфраструктура на натовски държави. Става дума за повреда на оптичен кабел в Балтийско море, за която Латвия съобщи, а Швеция започна разследване.
Компанията, която е собственик на кораба, казва, че ако "Вежен" е повредил кабела, то не е било умишлено. Експерти твърдят, че екипажът е имал достатъчно възможности да предотврати инцидента.
Европейски държави видяха в случая руска намеса на фона на зачестилите случаи с повредена инфраструктура в Балтийско море след началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г.
„Виждаме руски хибридни атаки в Европа, в Балтийско море“, каза във вторник датската министър-председателка Мете Фредериксен.
Според канцлера на Германия Олаф Шолц повреждането на кабела "показва заплахата, която представлява "руският сенчест флот" – кораби на чуждестранни компании, с които Русия заобикаля западните санкции, за да изнася петрол и други суровини.
Българските власти все още не са коментирали случая. Във вторник изпълнителният директор на БМФ капитан Александър Калчев отрече каквато и да е връзка между руския флот и компанията му. "Политическото оцветяване на случая е вероятно много интересно, но то влияе изключително негативно на имиджа не само на компанията, но и на България", каза той пред медиите.
Калчев изключи вероятността "Вежен" да е повредил кабела умишлено.
Лошо време
В случай че именно "Вежен" е причинителят на инцидента, най-вероятните причини са три – умишлен саботаж, тежки метеорологични условия или грешка на екипажа.
Пърновачално Калчев каза, че рано сутринта в неделя корабът е установил, че лявата котва се е спуснала сама, вероятно вследствие на буря по-рано през нощта. Във вторник той представи данни, които според него доказват, че именно лошото време е довело до "изтичането" на котвата, която, на свой ред, може да е минала през кабела по дъното на морето.
Той цитира системата Navtex, според която на 25 и 26 януари в района на инцидента е имало предупреждение за лошо време и силен вятър, а вълните са били над 2,5 метра, което според него е достатъчно високо, за да може да повлияе на котвата.
Калчев смята, че е възможно защитните елементи, които предотвратяват котвата да падне сама, да са поддали от ударите на вълните, вследствие на което веригата е слизала бавно, "звено по звено". По негови думи котвата и веригата към нея тежат над 7 тона.
По думите на капитан Христо Папукчиев, с когото Свободна Европа разговаря, този тип кораби обикновено разполагат с добре подсигурени котвени устройства с четири средства за закрепяне на котвата:
- стопер, който предотвратява движението на котвената верига и има свое заключващо устройство;
- проволки пред веригата;
- спирачка, притискаща колелото, което пуска или връща котвата;
- система за затваряне на спирачката с допълнителен ключ, който регулира това дали котвата да се спуска механично, или гравитационно.
Кап. Димитър Димитров, президент на европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, каза пред бТВ, че е възможно вълните да разхлабят тези механизми, но и че е много малко вероятно всички те да поддадат едновременно. Той добави и, че корабът е нов – построен е през 2022 г., което значи, че би трябвало частите му да са здрави и в добро състояние.
"Това е голям кораб и той не може да бъде подмятан от вълните", каза пред Нова телевизия кап. Васил Данов.
Лошо управление
По-рано Калчев допусна и да е имало проява на небрежност от страна на екипажа. Сред експертите тази хипотеза е по-популярна.
Според Папукчиев предполагаемото изтичане на котвата е знак за "престъпна небрежност". Една от причините, които посочи, е, че котвеното устройство е критично важно за всеки кораб и затова подлежи на постоянни проверки.
Другата е, че по негови думи няма как екипажът да не чуе и усети падането на котвата, дори корабът да няма съвременни сензори, които да засекат това. "То е едно голямо събитие, близко до земетресение", казва Папукчиев. Също така, ако котвата е започнала да пада, "при такова положение курсът на кораба излиза от допустимите норми".
Щом екипажът разбере, че котвата се е спуснала, той може да спре двигателите или да пусне другата котва, докато прибере първата, за да предотврати закачането на кабела, казва Данов. По негови думи корабите разполагат с карти, на които са обозначени местата, през които минават тези важни оптични кабели с международно значение.
Друг детайл, който експертите забелязват, е, че според публикувани данни в района на повредата корабът е намалил скоростта си. "Много странно движението на кораба от 7-8 възела става 0 за около 20 минути и след това пак корабът добива скорост", казва Димитров.
Според Папукчиев има вероятност в този момент "да са правили нещо", но би могло и да е заради на бурята.
Саботажи
Според експертите на този етап няма признаци за умишлени действия от страна на екипажа, но Данов добави, че все пак "има основания за съмнения" с оглед на предишните подобни инциденти.
От 2023 г. насам в Балтийско море вече има четири сходни случая. През декември петролен танкер, свързан с "руския сенчест флот", беше заподозрян, че е повредил подводни връзки край бреговете на Финландия с разхлабена котва. Месец по-рано китайски кораб беше замесен в друг подобен инцидент. През октомври 2023 г. китайски кораб, пътуващ от Русия, повреди балтийски газопровод.
Корабът "Вежен" е потеглил няколко дни преди сегашния инцидент от Уст-Луга, Русия. Оттам тръгна и германският танкер "Евентин", който по-рано този месец беше изтеглен от Германия след повреда. Според Берлин той е част "сенчестия флот" на Русия.
През 2023 г. Международната морска организация определи „сенчестия флот“ като „кораби, които участват в незаконни операции с цел заобикаляне на санкциите, избягване на спазването на правилата за безопасност или околната среда“ и други.
След началото на войната Русия е прехвърлила собствеността на десетки танкери към дружества, регистрирани в други държави, като корабите най-често плават под знамената на Островите Кук, Габон, Либерия, Панама, както и Малта.
От миналата година насам Балтийско море е изцяло заобиколено от страни членки на НАТО с изключение на Русия. Това стана факт, след като Швеция и Финландия, която граничи с Русия, се присъединиха бързо към алианса на фона на руската инвазия в Украйна.
Форум