Ръстът на цените на храните през последните години се усеща във всяко българско домакинство.
Симона Тодорова работи в магазин за технологии в София и получава заплата под 2000 лв. Казва, че основни продукти ѝ излизат все по-скъпо. Седмичните ѝ разходи за храна са скочили с близо 20 лв. през последните месеци.
Илияна Йотова, бивша преподавателка по пиано, е още по-притеснена. Пенсията ѝ е около 700 лв., с която си купува храна и лекарства. Дъщерите ѝ и почасовата работа ѝ помагат да покрие останалите разходи.
Допреди 5 години цената на килограм сирене е 8 лв. Сега средната цена за същото количество е 16,80 лв. - над два пъти повече. Маслото, което през 2020 г. е струвало около 4 лв. за 250 грама, днес струва близо 8 лв.
"Това поскъпване е все по-голям стрес и голямо притеснение", казва Йотова. "Така не може да се върви напред, без никакво обяснение".
Темата за ръста на цените отново е на дневен ред. Първо покрай отмяната на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното от 1 януари - мярката беше временна заради кризата покрай коронавируса, когато не намали цените, но отмяната ѝ ги повиши. После и в България дойде призивът за “Бойкот на супермаркетите”, обявен за 13 февруари - протестна акция, подобна на тези в други балкански страни, които започнаха в края на януари. В последните дни “БСП - Обединена левица” и “ДПС - Ново начало” поискаха държавата да въведе таван на надценки и цени.
Партиите не са единодушни по въпроса. ГЕРБ-СДС, които управляват с БСП, както и “Продължаваме промяната - Демократична България” се противопоставиха на тези предложения и поискаха по-строг контрол от регулаторите.
Свободна Европа говори с икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ), за да разбере повече за поскъпването и причините за него. Най-важното, което научихме, е, че:
- от всички домакински разходи, тези за хранителни продукти са скочили най-много след 2020 г.;
- инфлацията сега е в пъти по-ниска, отколкото в пика си през 2022 г.;
- цените на храните номинално са под средните за ЕС, но има няколко важни изключения;
- заплатите растат по-бързо от цените;
- има и по-подходящи решения от държавна намеса.
Колко е поскъпнала храната
Въпреки твърденията на някои от протестиращите срещу поскъпването, цените в България се увеличават не от няколко месеца, а от години. По думите на Ганев причината недоволството да е съсредоточено конкретно върху храните е, че в този сектор има най-голям ръст на цените през последните години.
Данните в същото време показват, че от 2023 г. насам инфлацията е намаляла значително. Според НСИ през декември 2024 г. е имало лек спад и в цените на храните - с 0,6% спрямо ноември.
Вицепрезидентът Илияна Йотова казва, че през януари има скок с 30% спрямо декември. Все още няма данни на НСИ за този период. Справка в държавния сайт foodprice.bg показва, че повишението при повечето основни продукти през януари е по-ниско.
Най-висок ръст на цените е имало през 2021 и 2022 г. на фона на пандемията от коронавирус, а след това и началото на войната на Русия в Украйна. От 2023 г. насам инфлацията спада неколкократно. Според данни на НСИ за декември 2024 г. спрямо същия месец 2023 г. тя е 2.2%, докато инфлацията през декември 2022 г. спрямо година по-рано е 16,9%. Сумарното поскъпване за последните 5 години е около 33%.
Според икономисти данните показват положителна тенденция, която, ако продължи, ще може да се стигне и до спад на цените.
Статистиката обаче показва общата картина, а разходите на всяко домакинство са индивидуални. Това значи, че ако има по-рязко поскъпване на определена група храни спрямо останалите, то ще се отрази по различен начин на отделните домакинства.
Такъв е случаят с млечните продукти като бяло сирене и кашкавал, но също и олио, масло и яйца. По официални данни един килограм сирене през 2020 г. е струвал 7,77 лв., докато цената в началото на 2025 г. е 16,82 лв. - над два пъти повече.
Кой определя цените
Лидерката на "Изправи се БГ" Мая Манолова, която е и една от организаторите на "Бойкот на супермаркетите" в България, обвинява големите търговски вериги, че реализират милиарди печалби, които изтичат към техните фирми-майки в чужбина. Но казва също, че протестната акция не прави разлика между големи вериги и малки магазини.
Над половината продажби са в малки магазини и на пазариПетър Ганев
“Над половината продажби са в малки магазини и на пазари”, казва Ганев. Малките търговски обекти често завишават цените повече от големите супермаркети.
“Когато си голяма верига (...) стратегията ти не е да спечелиш 10% от всяка стока. Стратегията се определя на база търсене и предлагане, с някои стоки задържаш клиенти и понякога продаваш под цената, от която би спечелил, с други стоки пък наваксваш. Това не е някаква техническа сметка за математик, който просто да сложи 5-10% надценка на всяка стока”, добавя Ганев.
Според него намесването на държавата в определянето на крайните цени няма да има ефект. Той даде пример с нулевата ставка за хляба, която беше приета по време на пандемията. Тя не доведе до понижаване на цените, а според данните във foodprice.bg след отпадането на мярката през януари цената рязко е скочила.
Според експертите вместо да определя цените, държавата трябва да стимулира вътрешното производство, а регулаторите да търсят причините за високите цени не само при търговците, но и по цялата верига, включително производители и прекупвачи. Икономистът Юлиан Войнов каза пред бТВ, че таванът на цените може да доведе до дефицити и дори фалити на компании.
В същия разговор Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ каза, че независимо дали има съглашение между големите хранителни вериги, те няма какво да направят, ако стоката на едро пристига при тях на високи цени.
Цените спрямо заплатите
Докато фокусът е върху ръста на цените, често остава на заден план фактът, че средните заплати за страната растат значително по-бързо.
По данни на НСИ, анализирани от Капитал, ръстът на средните доходи както в частния, така и в публичния сектор към края на 2024 г. е над 10%, докато инфлацията е слязла под 3%.
Все пак има и няколко изключения от правилото. Едно от тях са пенсиите, които не се увеличават в синхрон със заплатите.
Други уязвими групи са хората с ниски или фиксирани доходи. “За хората със средни или високи доходи стандартът на живот не се променя много, докато за тези с ниски повишаването на цените влияе много повече и така ножицата между по-нископлатените и останалите се разтваря”, казва икономистът Владимир Сиркаров пред бТВ.
Цените спрямо ЕС
Данните показват, че още от 2020 г. насам инфлацията при хранителните продукти в България е по-висока от средната в ЕС, като през 2022 г. разликата става още по-голяма. Абсолютната стойност на цените на повечето храни обаче остава по-ниска от средната за ЕС.
Според анализ на ИПИ на данни от Евростат средните цени на стоките и услугите в България достигат 60% от средноевропейските през 2023 г., като най-големи аномалии има отново при млечните продукти, маслото и яйцата.
Според данните, ако при месото, хляба и рибата средната цена в България е около 70% от средната за ЕС, маслата и мазнините са 117%, а млякото, сиренето и яйцата са 127% от средните. Млечните продукти в страната са се доближавали до средноевропейските още в средата на миналото десетилетие, припомня ИПИ, но по време на пандемията са ги надвишили значително.
През 2023 г., последната, за която има данни на Евростат, най-голяма инфлация има в Унгария - 8,1 пункта за година, следва Полша с 5,3 пункта, Чехия с 5 пункта, а България е с 1,2 пункта повече спрямо 2022 г.
Форум