Преди три години животът на Иля Лиф върви добре. Бизнесменът от Киев работи по проекти за недвижими имоти, има и успешен бизнес с кафе. В свободното си време обича да плава с яхтите си и да се занимава с колекцията си от самолети.

Но през февруари 2022 г. започва руската инвазия.

„Честно казано, не вярвах, че ще има пълномащабна инвазия“, каза Лиф пред Радио Свободна Европа.

Говорим с него на позиция близо до фронтовата линия в Донецка област в Украйна.

„На сутринта [на 24 февруари 2022 г.] погледнах в интернет и то се случи - война. Всички бяха в паника, но аз винаги съм бил мързелив. Щях да приема смъртта, ако това означаваше да избегна целия хаос. В продължение на няколко дни се придвижвах между моята къща и тази на родителите ми, след което евакуирах семейството си от Украйна и се върнах в Киев.“

С богатството и връзките си Лиф лесно може да избегне боевете. Вместо това той доброволства да отиде на фронта в рамките на един месец след началото на инвазията.

„Не исках да напускам страната си, независимо от всичко. Мразя да ме принуждават да правя каквото и да било, така че какви бяха възможностите ми?“, казва той.

След обучение следва бързо отправяне към фронта.

„Бях силно засегнат от това, което виждах около себе си“, спомня си Лиф за първото си пристигане на фронта.

„Обстрелът е безразборен. Разрушават се цивилни къщи там, където очевидно няма военна инфраструктура. Дали [руските сили] ги удрят умишлено или не, няма значение. Според мен трябва поне да се целят по-добре.“

„Вместо да се занимавам с бизнеса си, да бъда със семейството си, аз пълзя из окопите мръсен като бездомник. И всичко това благодарение на тях!“

Днес Лиф командва подразделение за безпилотни летателни апарати, което предприема разузнавателни, бомбардировъчни и мисии, насочени срещу руските дронове. Той също така отговаря за работилница, в която се ремонтират и конструират безпилотни летателни апарати.

Бизнесменът казва, че войната е променила коренно възгледите му.

„Преди преследвах нови проекти, за да постигна нещо. Но сега, ако трябва да бъда откровен, войната сериозно засегна бизнеса ми. Някои проекти стоят незавършени, други никога няма да си заслужават парите, които съм вложил в тях“, признава той.

„Осъзнавам, че не ми трябват толкова много пари, колкото си мислех. Приоритетите ми се промениха. Това, което има значение сега, е да съм си у дома, да чувам детето си в съседната стая и родителите ми да разговарят на заден план. Никога преди не съм оценявал тези неща.“

„Не бих делил хората на богати и бедни, всички сме просто хора. Във войната важни са онези хора, които могат и искат да допринесат. Имам много богати приятели, които се бият и не са си платили, за да избегнат военната служба, въпреки че имат възможност да го направят.“

В ранния си опит като оператор на дрон на бойното поле Лиф на няколко пъти е близо до смъртта.

По време на един разузнавателен полет руски танк забелязва него и колегите му, които се крият под един храст.

„Докато дронът летеше обратно, аз отидох да го прибера. За щастие с мен имаше опитен другар, който ме избута на земята под храсталака. Всички се покриха и крещяха: „Оставете дрона!“.

След това танкът открива огън по бойната група.

„Снарядите започнаха да се взривяват и наоколо полетяха шрапнели. [Смъртта]Беше толкова близо“, казва Лиф.

Той отдава оцеляването си при този инцидент на „късмет или може би на съдбата“.

Дъщерята на Лиф вече е на 11 години.

„Изгубих три години от детството ѝ. Когато се срещаме, едва я разпознавам, защото тя расте без мен“, казва той.

„Надявам се, че някой ден тя ще разбере защо трябваше да го направя и ще се гордее с мен.“

Веднага щом войната приключи, казва Лиф, той ще се върне към цивилния живот.

„Не ми харесва да убивам, може би на някои им харесва, но не и на мен.“ Гледката на смъртта на колегите му войници обаче предизвиква в него „отчаяние, гняв и агресия, които не ми оставят друг избор, освен да се бия“.