Парламентът на Северна Македония започна в петък дебат за промени в конституцията, с които българите да бъдат включени в нея.
Предложените от правителството промени са едно от условията Северна Македония да поднови преговорите за членство в Европейския съюз (ЕС). Те обаче могат да започнат по същество едва когато Скопие изпълни ангажиментите си към София, сред които е и вписването на българите като държавотворен народ в конституцията на страната.
Заседанието в петък, чиято единствена точка в дневния ред беше предложението за промени в конституцията, започна с едночасово закъснение. Дневният ред беше гласуван със 70 гласа "за" и 47 "против", съобщи БТА.
Дебатите могат да продължат до 10 дни, след което ще бъде насрочено и гласуването. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ отказва да подкрепи промени в конституцията, като твърди, че те са писани "под българска диктовка".
"Предложението за промяна на конституцията има само една връзка и мотив – влизане в Европейския съюз, което искат голяма част от гражданите, а конституционните промени, които са пред нас, не застрашават нито един въпрос на македонската идентичност", каза премиерът Димитър Ковачевски в петък.
"Ние трябва да бъдем европейска държава заради самите нас", добави той.
Интервенциите в конституцията се отнасят до добавянето на малцинствените групи на българи, черногорци, хървати, словенци, евреи и египтяни. За да бъде приет законопроектът, той ще се нуждае от подкрепата на две трети от всички депутати, или 80 от 120-те законодатели. Засега правителството няма необходимото мнозинство.
до тук се стигна, след като през 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС вследствие на спорове за езика и историята. Ветото беше оттеглено миналото лято, след като българският парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. С него българските условия пред Скопие се превърнаха в част от ангажиментите на Северна Македония пред Брюксел.
