България може да загуби част или всички пари по втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това се разбра в петък, 29 ноември, от предварителния доклад на Европейската комисия (ЕК). Причината е, че депутатите в София не са приели редица ключови законопроекти.
Сега страната има един месец да отговори на ЕК, а след това да се опита да намали щетите. Но експерти казват, че това надали ще стане. Причината: политиците са оставили средствата по плана на заден план.
"За година и нещо голяма част от тези законопроекти не бяха приети. През това време имаше всякакви различни коалиции и мнозинства, в които това можеше да се случи, но не се случи", казва Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер по еврофондовете.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е пакет на Европейската комисия за икономическо възстановяване, който подпомага държавите членки на ЕС да се възстановят от пандемията COVID-19. Чрез него срещу извършени реформи се получават безвъзмездни средства. България трябваше да вземе 5,7 млрд. евро до 2026 г. Досега страната е получила само първото плащане на стойност от 1,37 млрд. евро.
Цялото плащане по втория транш е в размер на 653 млн. евро. Засега не е ясно колко големи ще са загубите.
„Ако към момента просто има замразяване на плащане от втория транш, всъщност между редовете може да се чете и предупреждение за целия оставащ ресурс, дори за част от вече получения“, казва Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
През юли тази година бившият финансов министър Асен Василев предупреди, че неприемането на четири мерки може да струва на България 1 милиард лева. Сега неизпълнените етапи и цели се оказват дори повече. Как се стигна дотук?
„Накратко можем да кажем, че липсва политическа воля от една страна, вътрешно желание от друга и заинтересованост на обществото като цяло. И трите фактора сa негативни“, казва правният експерт Иван Брегов.
Колко може да загуби България
"Не може да се каже с точност, но това, което излезе миналата седмица, показва, че има риск да бъдат загубени всички пари", казва Атанас Пеканов.
България не е първата държава в Европейския съюз, чиито средства са замразени. Досега това се е случвало с още пет други държави – Белгия, Кипър, Италия, Испания и Литва, като четири от тях са успели да се коригират в срок и да получат парите.
„В нашия случай нито една част от парите не беше освободена, което означава, че оценката за момента на Европейската комисия е, че представянето е толкова незадоволително, че в общи линии целият втори транш е под риск“, казва Пеканов.
Най-малката сума, която България може да загуби, е 266 млн. евро – това е финансовата корекция за неприемането на Пътната карта за климатична неутралност, казва министърката на финансите Людмила Петкова през септември.
Според доклада на ЕК пътната карта е само една от неприетите мерки. Общо става въпрос за осем „ключови“ етапа и една цел.
На този фон има експерти, които смятат, че дори е възможно ЕК да наложи глоби, в случай че санкцията за неизпълнените реформи по втория транш е прекалено голяма.
„Например ако три неизпълнени реформи надвишат размера на искането ни за второ плащане от 653 млн. евро, тогава е възможно да трябва да върнем част от вече получения ресурс“, казва Петкова през септември.
Досега България е получила само един транш по ПВУ в размер на 1,37 милиарда евро през декември 2022 г. В началото на октомври 2023 г. страната подаде документите и за второто плащане.
Кои закони липсват
Реформите, които липсват, са свързани – най-общо казано – с енергетиката и с борбата с корупцията. За изпълнението им са нужни законодателни промени, които минават през Народното събрание.
След последните избори на 27 октомври то загуби седмици в неуспешни опити на депутатите да изберат председател. Без функциониращ парламент не могат да се приемат и никакви законодателни промени. А времето за изпълнение на задачите тече.
ЕК смята, че дотук не са изпълнени изцяло или частично следните промени:
- Законът за личния фалит;
- Промените в закона за лицата, подаващи сигнали за нередности;
- Правилата за избор на членове на антикорупционната комисия;
- Пътната карта за климатична неутралност (свързана със затварянето на въглищните електроцентрали до 2038 г.);
- Либерализацията на пазара за електроенергия;
- Законовото стимулиране на производството на чиста енергия и премахване на пречките за свързване с мрежата;
- Укрепването на капацитета на инспектората към Висшия съдебен съвет за борба с корупцията в съдебната власт;
- Намаляването на дела на обществените поръчки с един участник;
- Въвеждането на задължителна съдебна медиация по някои граждански и търговски спорове.
България се ангажира да либерализира напълно пазара за електроенергия, включително за битовите потребители, до края на 2023 г. През ноември 2023 г. това беше прието с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Впоследствие либерализацията беше отложена, като на това се противопостави единствено ПП-ДБ. Сега партиите искат нова отсрочка.
В последния ден на миналото НС беше направен и опит за приемането на две ключови за ПВУ решения – пътната карта и решение, с което Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз" се отделят от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Опитът за гласуване беше осуетен от представители на „Възраждане“ и „Има такъв народ“.
България също така не успя да приеме необходимите антикорупционни реформи, като не бяха избрани нито нов председател, нито членове на новата антикорупционна комисия.
Страната има шест месеца, в които да намали броя на липсващите реформи.
Иван Брегов казва, че законопроектът за личния фалит и промените в закона за подаващите сигнали за нередности „могат да бъдат лесно и бързо разписани“.
Но и тримата експерти, с които Свободна Европа разговаря, смятат, че проблемът е не в сроковете, а в желанието на политиците за предприемането на мерки.
„Една от основните причини е липсата на мнозинство, което да има изявени политически интерес от промяната на средата“, казва Брегов.
Какво следва
Искането на плащания по ПВУ е ограничено. Може да се случва до два пъти годишно. Общо траншовете са девет, а крайният срок за получаването им е 2026 г.
"Не е напълно ясно дефинирано в регулацията по ПВУ какво се случва, ако изгубиш един пълен транш. Това означава, че ти си изпуснал стъпки, които трябва да се направят, за да стигнеш до следващите стъпки. Ако не си направил първите реформи, тук става въпрос особено за енергийния сектор, няма как да направиш и следващите", казва Атанас Пеканов.
Той добавя, че ЕК би могла да прояви гъвкавост по отношение на сроковете, но и Ганев, и Пеканов казват, че това не е основният проблем.
„Нашият проблем не е колко плащане може да вкараме в една година, а че просто не можем да напреднем по това, което сме поели като ангажименти“, казва Петър Ганев. Той допуска, че отказването от плана може да бъде и умишлено.
„Тоест може би сме в такъв момент, че самите политици вече гледат по различен начин на поетите ангажименти. Може би не искат да има напредък по тях и в някаква степен може да се прежалили част от средствата“.
Още през септември Людмила Петкова каза, че ако България загуби пари по ПВУ, средствата за довършване на започналите вече инвестиции ще трябва да бъдат осигурени от държавния бюджет.
Форум